РЕШЕНИЕ

№ 64

гр.София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията Д. К. гр. дело № 867/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 29558 от 04.12.2023 г., подадена от К. Т. П. срещу решение № 1289 от 05.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1136/2023 г. на Окръжен съд – Варна, в частите, с които след отмяна на решение № 574 от 22.02.2023 г. по гр. д № 545/2021 г. на Районен съд - Варна относно отхвърлянето иска на Л. П. за възстановяване запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. и отхвърлянето иска за делба на процесния имот, е постановено намаляване на завещателното разпореждане на Н. Г. в полза на К. П. и възстановяване на запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. до размер 7496.15/59969.25; допусната е делба на апартамент с идентификатор № *** по КККР на [населено място] при квоти 7496.15/59969.25 идеални части за Л. Т. П. и 52473.10/59969.25 идеални части за К. Т. П.. Решението се обжалва и в частта, с която К. П. е осъден да заплаща на Л. П. по 50,40 лева месечно на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

Касаторът твърди нарушения на процесуалния и материалния закон, допуснати от съда, както и необоснованост. Сочи, че в нарушение на материалния закон е приета наследимост на правото на възстановяване запазена част от наследство; намалението на процесното завещателно разпореждане е извършено за 1/8 идеална част от 1/2 от процесния апартамент, а делбата е допусната при квота за ищеца 1/8 част от целия апартамент в противоречие с научните правила.

Ответникът по касация оспорва жалбата.

С определение № 4556 от 11.10.2024 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1289 от 05.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1136/2023 г. на Окръжен съд – Варна, в частите, с които след частична отмяна на решение № 574 от 22.02.2023 г. по гр. д № 9545/2021 г. на Районен съд – Варна, е постановено намаляване на завещателното разпореждане на Н. Г., направено в полза на К. П., и възстановяване на запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. до размер 7496,15/59969,25; допусната е делба на апартамент с идентификатор № *** по КККР на [населено място] при квоти 7496,15/59969,25 идеални части за Л. Т. П. и 52473,10/59969,25 идеални части за К. Т. П..

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на Л. Т. П. срещу К. Т. П. за възстановяване запазената част на Л. Т. П. като наследник на Т. П. Г. от наследството на Н. К. Г. и е постановил намаляване на извършеното със саморъчно завещание от 14.04.2009 г. от Н. К. Г. в полза на К. Т. П. разпореждане с 1/2 идеална част от апартамент в [населено място] със 7496.15/59969.25 идеални части като с толкова идеални части е възстановена запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. по иска на Л. П.. В частта, с която са отхвърлени исковете на Л. П. за възстановяване запазената му част от наследството на Т. Г. и Н. Г. решението на районния съд е потвърдено. То е отменено и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на процесния апартамент и делбата е допусната при квоти 7496.15/59969.25 идеални части за Л. П. и 52473.10/59969.25 идеални части за К. Т. П..

Въззивният съд е приел, че на 14.04.2009 г. всеки от двамата съпрузи е завещал на сина им К. П. своята част от притежавания в режим на СИО апартамент в [населено място]. След смъртта на Н. Г. тя оставила наследници съпруг Т. Г. и низходящи Л. П. и К. П.. Т. Г., починал след нея, е наследен от същите низходящи, които са и страни по делото.

Прието е, че към датата на смъртта на Н. Г. тя не е притежавала друго свободно имущество освен частта от придобития в СИО апартамент. С извършване на завещанието от нея в полза на К. П. е накърнена запазената част на съпруга й Т. Г., който като преживял съпруг, наследяващ с двама низходящи, има запазена част в размер 1/4 от наследството на съпругата си. Прието е, че като наследник по закон на Т. Г. синът му Л. П. има право да получи половината от посочената запазена част на своя баща от наследството на Н. Г.. След като съставил наследствената маса на притежаваното от Н. Г. имущество към момента на смъртта й, остойностено за сумата 59969,25 лева, и изчислил размера на запазената част на Т. Г. на 14992,31 лева (1/4 от 59969,25 лева), съдът преценил, че следва да намали завещателното разпореждане по иска на Л. П. до размер 7496,15 лева съобразно наследствените права на ищеца като наследник на Т. Г.. Приел, че възстановяването запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. за частта на Л. П. като наследник на Т. Г. следва да се извърши в математическа дроб, при което Л. П. придобива 7496,15/ 59969,25 идеални части от процесния апартамент. Делбата на същия е допусната при квоти 7496,15/ 59969,25 идеални части за Л. П. и 52473,10/ 59969,25 идеални части за К. Т. П..

Съдът е приел, че следва да намали завещателното разпореждане на Н. Г. и да възстанови запазената част на Т. Г. по иска на неговия наследник Л. Г. за 1/8 част от апартамента (толкова е съотношението в обикновената дроб 7496,15 / 59969,25, за която е постановено намаление). При констатация, че завещанието, направено от Н. Г. за 1/2 част от апартамента, е накърнило запазената част на Т. Г., която е 1/4 от нейната 1/ 2 част, и че възстановяването е по иска на Л. П., упражняващ правото на Т. Г. само за своите наследствени права, съдът неправилно в нарушение на математическите правила е извършил възстановяването за 1/8 част от апартамента. Ищецът упражнява правата на Т. Г. само за собствените си наследствени права от неговото наследство, които са 1/2 част. Завещанието на Н. Г. касае 1/2 част от апартамента съобразно правото й на собственост върху него. Следователно запазената част на Т. Г., накърнена със завещателното разпореждане, е за 1/8 част от апартамента, а съобразно правата на Л. П., приети от съда, възстановяването е следвало да се извърши за 1/16 част.

Като е постановил намаляване на завещателното разпореждане на Н. Г. и възстановяване в полза на Л. П. на запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. до размер 7496,15/59969,25; допуснал е делба на апартамента при квоти 7496,15/59969,25 идеални части за Л. Т. П. и 52473,10/59969,25 идеални части за К. Т. П., въззивният съд е допуснал очевидна логическа грешка. Постановеното от него решение в допусната до касационно обжалване част е очевидно неправилно. То трябва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови процесуални действия, спорът следва да се реши по същество от касационната инстанция.

Делото е висящо само по иска на Л. П., упражняващ правото на своя баща Т. Г. да търси възстановяване запазената си част от наследството на съпругата си Н. Г.. Това право е имуществено, следователно е наследимо, съгласно трайната съдебна практика, поради което оплакването на касационния жалбоподател за нарушение на материалния закон е неоснователно. Наследимостта на правото по чл. 30 ЗН е изрично приета в т. 3, б.“б“ от ППВС № 7/1973 г. Неоснователно е и касационното оплакване, че за уважаване на предявения от Л. П. иск било необходимо да се установи, че Т. Г., чието право ищецът упражнява, е приел наследството на Н. Г.. Когато наследникът почине преди да е упражнил правото си да приеме наследството или да се откаже от него по надлежния ред, неговото право не се погасява и може да се упражни от наследниците му – чл. 57 ЗН. В случая с предявяване на процесните искове ищецът е приел наследството на наследодателя Т. Г., следователно може да упражни неговото право да приеме и наследството на Н. Г. и да претендира възстановяване на запазената част на Т. Г. от нейното наследство до размера на своите наследствени права.

Към момента на смъртта си Н. Г. е притежавала 1/2 идеална част от апартамента в [населено място], който е предмет на завещанието й – наследството се изчерпва с него и няма данни приживе наследодателката да се е разпоредила в полза на съпруга си със свое имущество чрез завет или дарение. Когато завещаното или подарено имущество изчерпва изцяло наследството и не се поддържа да е налице принос за увеличаване на наследството, нито извършено в полза на конкретния наследник със запазена част дарение или завет, е налице накърняване на запазената част на лицето от кръга на посочените в чл. 28 ЗН и възстановяването й следва да бъде извършено чрез намаляване на завещателното разпореждане с обикновена дроб, съобразно определения в чл. 29 ЗН размер. По силата на чл. 29, ал. 3, изр. 3 ЗН запазената част на съпруга, наследяващ заедно с две деца, е една четвърт от наследството. Тъй като в наследството на Н. Г. няма свободно имущество, от което съпругът й да попълни запазената си част, накърнението на неговите права е в размер на 1/4 от наследственото имущество. В случая ищецът Л. П. предявява правото на своя баща на възстановяване на запазената му част поради накърнението с направеното завещание само до размера на своите наследствени права, които са половината от наследството на Г. - за 1/8 идеална част от завещаната от Н. Г. половина от апартамента. Следователно за възстановяване запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. съобразно права на ищеца, направеното в полза на К. П. завещателно разпореждане следва да се намали с 1/8 идеална част от наследството, респ. 1/16 идеална част от целия апартамент.

При това възстановяване правата на ищеца спрямо целия апартамент са в размер 1/16 идеална част, останалите 15/16 идеални части се притежават от ответника: 8/16 идеални части по завещанието от Т. Г. и 7/16 идеални части по завещанието от Н. Г.. При тези квоти следва да се допусне делбата между страните.

Горните изводи налагат отмяна на решението по иска по чл. 30 ЗН и постановяване на ново за извършване на намаляването, респ. възстановяване на запазената част с дробна част от имота, както и за промяна на квотите на съделителите, при които се допуска делба на имота.

По частната жалба. С исковата молба ищецът е предявил претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ответника да му заплаща обезщетение за лишаване от право на ползване на имота в размер на 200 лева месечно, считано от влизане в сила на решението за допускане на делба до нейното извършване. Основателността на претенцията за заплащане на месечно обезщетение като привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки, доказването на които се възлага в тежест на ищеца, заявил искането: Съсобственост между страните; съсобственикът да е лишен от възможността да ползва имота поради ползването му от другия съсобственик и писмена покана. Ответникът не оспорва обстоятелството, че владее апартамента. Обстоятелството, че не го ползва лично или отдава под наем, е ирелевантно. Не се доказва по делото ответникът да е предоставил възможност на ищеца да ползва имота, поради което дължи обезщетение съобразно правата на ищеца върху имота до приключване на делбата като сурогат на личното ползване. Средният пазарен наем на имота възлиза на сумата 420 лева. Предвид установения обем права на ищеца върху имота размерът на дължимото обезщетение се равнява на сумата 26,25 лева. Изложеното обуславя отмяна на решението в частта, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечно обезщетение за ползване над 26,25 лева до 50,40 лева и за посочената разлика искането следва да се отхвърли, а до размера 26,25 лева определеното обезщетение следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1289 от 05.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1136/2023 г. на Окръжен съд – Варна в частта относно иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване запазената част на Т. Г. от наследството на Н. Г. и в частта, с която са определени квотите на съделителите, при които е допусната съдебната делба на недвижимия имот и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА завещанието на 1/2 идеална част от апартамент № 32 с адрес [община], [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от три стаи, кухня-ниша, баня, тоалет, килер, коридор, балкон, със застроена площ от 64,76 кв. м., при граници: апартамент № 31, тревни площи, апартамент № 33 и стълбище, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], одобрена със заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, ведно с принадлежащото избено помещение с полезна площ 3,60 кв. м., при съседи: изба на ап. 33, изба на ап. 26 и коридор, ведно с 1.0114 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, извършено със саморъчно завещание от 14.04.2009 г. от Н. К. Г. в полза на К. Т. П., с 1/8 част като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Т. П. Г., починал на 19.05.2021 г., от наследството на Н. К. Г., починала на 06.05.2021 г., по иска на наследника му Л. Т. П., в размер на 1/16 идеална част от целия имот.

ОПРЕДЕЛЯ квотите, при които да се извърши съдебната делба на недвижимия имот: апартамент № 32 с адрес [община], [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от три стаи, кухня-ниша, баня, тоалет, килер, коридор, балкон, със застроена площ от 64,76 кв. м., при граници: апартамент № 31, тревни площи, апартамент № 33 и стълбище, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** ппо КК и КР на [населено място], одобрена със заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, ведно с принадлежащото избено помещение с полезна площ 3,60 кв. м., при съседи: изба на ап. 33, изба на ап. 26 и коридор, ведно с 1.0114 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, както следва: за Л. Т. П. - 1/16 идеална част и за К. Т. П. - 15/16 идеални части.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1289 от 05.11.2023 г. в частта, с която К. Т. П. е осъден да заплаща на Л. Т. П. месечно обезщетение за ползване на делбения имот за сумата над 26,25 лева до 50,40 лева и отхвърля искането по чл. 344, ал. 2 ГПК за разликата над 26,25 лева до 50,40 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която е допусната съдебна делба на описания недвижим имот между посочените съделители, както и в частта, с която К. Т. П. е осъден да заплаща на Л. Т. П. месечно обезщетение от 26,25 лева.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.