ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. София, …….... 2025 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2195 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. В. Б., в качеството му на частен съдебен изпълнител, чрез пълномощник адв. П. Ш. от АК-Бургас, против въззивно решение 133/10.10.2023 г. постановено по възз. гр. д. № 96/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С обжалваното решение са потвърдени: решение № 1061/07.11.2022 г. по гр. д. № 70/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което Я. В. Б. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, с ЕИК[ЕИК], сумата от 136 641,12 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, причинени от ответника като частен съдебен изпълнител по изп. дело № 20157090400553 по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № 709 на КЧСИ, и решение № 58 от 19.01.2023 г. по гр. д. № 70/2022 г. на Окръжен съд – Бургас /постановено по реда на чл. 250 ГПК/, с което Я. В. Б. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД законна лихва върху главницата от 136 641,12 лв., считано от 17.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за недопустимост, респ. за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Допустим ли е иск за вреди от незаконосъобразни действия на частен съдебен изпълнител предявен от лице, което не притежава срещу длъжника изпълняемо право?“; 2. „При иск за вреди срещу частен съдебен изпълнител с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД активната процесуална легитимация на ищеца поставена ли е в зависимост от факта дали това лице притежава качеството на страна в изпълнителния процес?“; 3. „Следва ли лицето, което е предявило иск за вреди срещу частен съдебен изпълнител да е било конституирано в изпълнителния процес с надлежен акт на частния съдебен изпълнител?“; 4. „Следва ли заложния кредитор да впише в регистъра на особените залози пристъпване към изпълнение, когато изпълнението касае недвижими имоти?“; 5. „Допустимо ли е даване на съгласие за частично заличаване на залог върху недвижим имот под условие? Има ли действие залога, в случай, че условието, при което е дадено съгласието не се е осъществило/изпълнило?“; 6. „Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по всички възражения на страната изложени във въззивната жалба, вкл. и за тези възражения, по които още първата инстанция не се е произнесла?“ и 7. „Счита ли се присъединено в изп. дело и на какво основание, лице, което подаде молба за присъединяване в изпълнителния процес на основание на удостоверения издадени от друг съдебен изпълнител и удостоверяващи вземания от трето лице, което е различно от длъжника по изп. дело, в това число и лице, което няма вписана възбрана или друг вид обезпечение?“. Сочи се наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че е въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се и основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата „Банка ДСК“ ЕАД, е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Третото лице помагач на ответника- „Застрахователна компания Л. И. АД [населено място], с ЕИК[ЕИК], не е изразило становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Ищецът по делото е твърдял, че в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. д. № 553/2015 г. на ЧСИ Б. е била проведена публична продан на имот с идентификатор ....... по КККР на [населено място], к-с „С.“, [жилищен адрес] сграда №.., с предназначение - бистро и застроена площ 296.85 кв. м., като с постановлението за възлагане от 16.11.2016 г. ЧСИ възложил процесния имот на купувача „Димови“ ЕООД, като получената от публичната продан сума в размер на 136 641.12 лв. била разпределена от ЧСИ неправомерно на „Таурус 2001“ЕООД, в резултат на което банката претърпяла имуществена вреда в същия размер. Ищецът е твърдял, че ако ЧСИ Б. не бе продал имота, същият е щял да бъде продаден в рамките на изп. д. № 892/2013 г., по описа на ЧСИ Д. Н., по което банката - ищец била единствен взискател с длъжник „Сан сити“ ООД, и сумата от продажбата е щяла да послужи за удовлетворяване на вземането на банката. По отношение на „Сан сити“ ООД, банката представила доказателства, че поради неизпълнение на задължения на „Сан сити“ООД, като кредитополучател за заплащане на месечните вноски по кредити, тя провела заповедно производство, а впоследствие и исково производство по чл. 422 ГПК, като било образувано изп. д. № 892/2013 г., по описа на ЧСИ Д. Н..
Безспорно е установено по делото, че „Сан сити“ ООД е извършило апорт на търговското си предприятие в капитала на „ЕФГ Билд груп“ ООД вписан на 29.04.2013 г. в СВ –Бургас, включително и по партидата на процесния имот. На 12.09.2013 г. от страна на „ЕФГ Билд груп“ ЕООД, като залогодател бил вписан особен залог в полза на „Таурус 2001“ООД /представено удостоверение за вписване в ЦРОЗ от 17.07.2015 г. и договор от 28.08.2013 г. за учреден първи по ред особен залог върху търговското предприятие на „ЕФГ Билд груп“ЕООД, включително и върху недвижимите имоти, апортирани от „Сан сити“ ООД в капитала на „ЕФГ Билд груп“ЕООД, в т. ч. и процесния/. Съгласно удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот ...... по КККР на [населено място], на 21.11.2013 г. било вписано заличаване на особения залог, учреден за процесния имот.
Тъй като длъжникът на банката-ищец, „Сан сити“ООД извършил апорт на недвижими имоти в капитала на „ЕФГ Билд груп“ЕООД след сключването на договорите за кредит, банката предявила искове с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу „Сан сити“ООД и „ЕФГ Билд груп“ЕООД, по които исковата молба била вписана на 24.10.2013 г. С решение № 403/10.02.2015 г., по гр. д. № 444/2013 г. на Окръжен съд - Бургас исковете за прогласяване на относително недействителни по отношение на Банката на апортни сделки с имотите предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № ...... били уважени, като съдебното решение влязло в сила на 20.10.2016 г. и било вписано по партидата на имота на 17.11.2016 г.
Изпълнително дело № 553/2015 г. по описа на ЧСИ Я. Б. било образувано по молба на „Таурус 2001“ЕООД срещу длъжник „ЕФГ Билд груп“ЕООД за удовлетворяване на вземане за 2000 лв. – представляващо част от главница в размер на 400 000 евро - дължима по договор за заем от 13.03.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 13.10.2015 г. и 40 лв. деловодни разноски. За това вземане взискателят „Таурус 2001“ЕООД представил изпълнителен лист № 5823/06.11.2015 г. издаден по ч. гр. д. № 6628/2015 г. на БРС. С молба от 16.11.2015 г. взискателят поискал от ЧСИ по цитираното изпълнително дело да извърши оценка, да насрочи опис и публична продажба на 7 недвижими имота, сред които и недвижим имот с идентификатор ....... Взискателят представил и заявление за вписване в Търговския регистър и ЦРОЗ на пристъпване към изпълнение, нотариално заверено на 07.08.2015 г. за вземане от 1000 лв., по отношение на движима вещ, собственост на залогодателя - принтер и копирна машина, както и потвърждение за вписване в ЦРОЗ на това заявление към 18.08.2015 г. С молба от 04.12.2015 г., „Таурус 2001“ООД поискал на основание чл. 456 от ГПК във вр. с чл. 32 от ЗОЗ в качеството му на пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ обезпечен кредитор да бъде присъединено вземането му от 400 000 евро главница и 1 200 000 евро неустойка към изпълнителното дело, които вземания произтичали от същия договор за заем, обезпечен с Договора за особен залог по ЗОЗ. С постановление от 07.12.2015 г. ЧСИ Я. Б. присъединил горепосочените вземания на „Таурус 2001“ ЕООД срещу „ЕФГ Билд груп“ООД на основание чл. 456 от ГПК. Отправил е покана до длъжника за заплащане на 2 347 036 лв. неолихвяема сума, 782 332 лв. – главница, 218 554 56 лв.- лихви, 21 лв. -доп. разноски, 210 лв. -разноски и 84 214,64 лв.- такси. На 18.12.2015 г. ЧСИ изпратил молба до СВп. за вписване на възбрана върху недвижимите имоти, към които взискателят насочил изпълнението, в това число и върху процесния имот. Не е спорно също, че ЧСИ Б. е извършил опис, оценка и публична продан на имот с идентификатор ....... С постановление от 16.11.2016 г. /влязло в сила на 25.11.2016 г./, ЧСИ възложил имота на купувача „Димови“ЕООД. Извършено е било разпределение на получената от публичната продан сума, като в полза на „Таурус 2001“ ЕООД била разпределена сумата от 133 641,12 лв. и 3000 лв. адвокатски хонорар.
За да приеме, че искът за обезщетение за вреди срещу ЧСИ Б. е основателен, въззивният съд е посочил, че за да се осъществи законосъобразно присъединяване на всички вземания на взискателя „Таурус 2001“ЕООД по договора за заем, сключен с длъжника през 2013 г.,обезпечени с договора за особен залог на предприятието на „ЕФГ Билд груп“ООД, заложният кредитор „Таурус 2001“ЕООД е следвало съгласно чл. 32 ал. 3 от ЗОЗ/ред.ДВ бр. 100/2008г./ да заяви за вписване в регистъра, че пристъпва към изпълнение и да извести залогодателя. Прието е, че едва след изпълнение на задължението му по чл. 32 ал. 3 ЗОЗ и съгласно чл. 32 ал. 4 ЗОЗ заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор и възниква правото му да вземе мерки за запазването му или да го продаде. По делото нямало твърдения, нито доказателства заложният кредитор да е изпълнил задължението си по чл. 32 ал. 3 ЗОЗ, поради което ЧСИ Б. не е имал законно основание да присъедини всички вземания на заложния кредитор „Таурус 2001“ЕООД по договора за заем от 2013 г., сключен с длъжника и да пристъпи към принудително изпълнение върху процесния недвижим имот, по отношение на който заложният кредитор не бил заявил пристъпване към изпълнение, вписано по законния ред. Посочено е, че освен това ЧСИ незаконосъобразно игнорирал факта, че по партидата на процесния имот в Службата по вписванията е било вписано заличаване на особения залог върху имот с идентификатор № ..... /книга отбелязвания вх. рег.№14735/21.11.2013г., том 7, дело 72/2013 г., дв. вх. рег. № 14720/21.11.2013 г./. Доколкото на 21.11.2013 г. особеният залог, учреден върху процесния имот бил заличен, извършеното заличаване произвело своето правно действие спрямо третите лица и към момента на образуването на изпълнителното дело на ЧСИ Я. Б. през 2015г. и пристъпването към принудително изпълнение, ЧСИ не е имал законно основание да предприема принудителни действия спрямо него. Според въззивния състав ЧСИ Б. неправомерно присъединил вземанията на взискателя „Таурус 2001“ЕООД по договора за заем с „ЕФГ Билд груп“ООД от 2013г., обезпечени с вписан особен залог, без взискателят да му е представил изпълнителен лист или заявление за пристъпване към изпълнение съгласно чл. 32 ал. 3 от ЗОЗ /ред. ДВ бр. 100/2008 г./, надлежно вписано в ЦРОЗ, включително и по отношение на процесния имот. Въпреки липсата на законно основание да пристъпи към изпълнение, ЧСИ Б. уважил искането на взискателя и осъществил принудително изпълнение, като незаконосъобразно извършил публична продан на процесния имот. При извършване на описа ЧСИ Б. нарушил задължението си по чл. 484 ГПК, като не съобразил факта, че учреденият особен залог върху имота е бил заличен още през 2013 г., а е продължил принудителното изпълнение, зачитайки съществуването на несъществуващ към 2015 г. особен залог. В резултат на тези неправомерни действия на ЧСИ Б., процесният имот бил изнесен на публична продан, а след реализирането й част от получената от проданта сума е била разпределена на взискателя „Таурус 2001“ЕООД при незаконосъобразно зачитане на правото му на предпочтително удовлетворение от цената на имота като заложен кредитор с учреден особен залог, каквото той обективно нямал.
Направен и е извод, че проведеното незаконосъобразно изпълнение по отношение на имот с идентификатор ...... има за своя пряка последица препятстването и преклудирането занапред на възможността ищецът „Банка ДСК“ АД - взискател по изп. д. № 892/2013 г. на ЧСИ Д. Н. да удовлетвори вземанията си от своя длъжник „Сан сити“ООД, като насочи изпълнението срещу този имот, след успешно проведения иск по чл. 135 ЗЗД. Според въззивния съд, тъй като в резултат на незаконосъобразното принудително изпълнение по изп. д. № 553/2015 г. по описа на ЧСИ Я. Б. имот с идентификатор..... по КККР на [населено място], бил продаден на публична продан, с влизане в сила на постановлението за възлагане, имотът излязъл от патримониума на „ЕФГ Билд груп“ООД, с което била отнета възможността на „Банка ДСК“АД да се удовлетвори от стойността му, като кредитор с уважен иск по чл. 135 ЗЗД и с образувано висящо изпълнително дело №892/2013г. по описа на ЧСИ Д. Н. срещу „Сан сити“ООД. По отношение на размера на вредата, е прието, че същата е съизмерима със сумата, получена от публичната продан, която ЧСИ Б. разпределил в полза на „Таурус 2001“ЕООД и разноските за адвокатско възнаграждение.
Прието е за неоснователно възражението за недопустимост на предявения иск, като е посочено, че за „Банка ДСК“ЕАД е налице правен интерес от предявяване на иска въпреки, че разполага с изпълнителен титул срещу „ЕФГ Билд груп“ЕООД. Според чл. 74 от ЗЧСИ , съдебният изпълнител отговарял за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, като не бил очертан кръг от лица спрямо които е отговорен, нито бил предвиден срок, в който този иск може да бъде предявен. Посочено е, чу всяко лице може да претендира вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, като активната процесуална легитимация не е поставена в зависимост от качеството на страна в изпълнителния процес, а въпроса дали твърденията на ищеца ще се окажат основателни е такъв по съществото на спора, а не по допустимостта на иска.
По направеното възражение за погасителна давност от ответната страна е прието, че същото е неоснователно, тъй като постановлението за възлагане от 16.11.2016 г. е в сила от 25.11.2016 г., поради което петгодишната давност е следвало да изтече на 25.11.2021 г. С оглед приетите извънредни мерки през 2020 г. със ЗМЗВИП от 13.03.2020 г. за период от два месеца давностните срокове са били спрени, т. е. – изтичащия срок в процесния случай е с крайна дата – 25.01.2022 г. , като исковата молба била предявена на 17.01.2022 г.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното от касатора основание – недопустимост на въззивното решение. Съгласно постоянната практика на ВКС недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Така недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран – например, когато решението е постановено след оттегляне или отказ от иска; когато въззивната инстанция е постановила решение по същество, макар че жалбата е следвало да се остави без разглеждане като недопустима; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. В случая при служебна проверка не се установява да е допуснато подобно нарушение от въззивния състав. В теорията и практиката няма никакво съмнение, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на осъдителните искове, както и че преценката си относно наличието на правен интерес, съдът извършва въз основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба. Интересът е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява /какъвто е и настоящия случай видно от изложените в обстоятелствената част на исковата молба - ищецът е твърдял причиняване на имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие от страна на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител при и по повод изпълнение на дейност по съдебното изпълнение/. Следва да се посочи, че истинността на твърденията на ищеца, както и това дали соченият ответник е материалноотговорен по така предявения осъдителен иск са въпроси касаещи основателността на иска. Въпрос на основателността на предявения иск, а не на неговата допустимост е и обстоятелството дали искът е бил предявен извън 5 годишния давностен срок.
По въпроси с №№ 1-3, представляващи питане кои лица са легитимирани да търсят обезщетение за вреди, предизвикани от незаконни действия на частния съдебен изпълнител в практиката на ВКС /напр.: решение № 264/08.04.2010 г. по гр. д. № 474/2009 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 50025/19.01.2024 г. по т. д. № 1905/2021 г. на II т. о. на ВКС / е разяснено, че за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на Камарата на ЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност по реда на глава IV от ЗЧСИ, а за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на дейността си - имуществена отговорност. Имуществената отговорност е регламентирана в разпоредбата на чл. 441 от ГПК, като частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В съответствие с посочения общ принцип е и нормата на чл. 74 от ЗЧСИ, съгласно която частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. По своя характер отговорността е деликтна и се реализира при наличие на незаконосъобразно процесуално действие или бездействие при изпълнение на дейността му. Релевантно за отговорността на частният съдебен изпълнител е обстоятелството, че действията/бездействията са осъществени в качеството му на частен съдебен изпълнител при или по повод на тази професионална дейност и от тях са настъпили вреди. Нормата е абстрактно формулирана и позволява увреденият, независимо от неговото процесуално качество в изпълнителното производство, да търси обезщетение за всички вреди, предизвикани от незаконни деяния на частния съдебен изпълнител. Това означава, че взискателят, длъжникът, участниците в изпълнителното производство или трети засегнати от изпълнението лица могат да претендират обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се както в претърпени загуби, така и в пропуснати ползи, предизвикани от материално или процесуално незаконосъобразни действия на частния съдебен изпълнител. Необходимо е ищецът да установи настъпването на вредите, незаконосъобразното деяние на съдебния изпълнител и причинната връзка между тях. Посочените правни разрешения са били съобразени от въззивният съд. Ето защо по тази група въпроси, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставения шести въпрос: въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираните въззивна жалба и писмен отговор, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващата дейност на съда е ясно и подробно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил защо при така събраните по делото доказателства приема предявеният иск за основателен, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.
Въпрос № 7 също не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като няма характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК - зададен е общо и абстрактно, и не е изведен от решаващи изводи на въззивният съд, обусловили изхода на делото. Поставения въпрос под № 4 е неотносим. Следва да се посочи, че действащото в процесния период законодателство /до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г./, предвижда, че намесата на ЧСИ в изпълнението по ЗОЗ е само в определени случаи – за предаване на заложено имущество - движими вещи и за тяхната продажба по реда на ЗОЗ или по реда на ГПК, а не за всякакъв вид изпълнение. Предаването на заложено имущество по реда на чл. 521, ал. 1 от ГПК, което се отнема принудително и се предава на взискателя /чл. 35, ал. 1 от ЗОЗ и чл. 18, ал. 4 от ЗЧСИ/, представлява изпълнение на притезание за предаване на движими вещи /в т. см т. 1 от ТР №1/2015 от 10.07.2018 г. по т. д.№1/2015 г. на ОСГТК на ВКС/. Предаването на движими вещи, може да се осъществи въз основа на извлечението от регистъра, в което е вписано пристъпване към изпълнение спрямо началния залогодател или въз основа на издадена срещу последния заповед за изпълнение по чл. 417, т. 4 от ГПК и изпълнителен лист за предаване на вещта/те, а ЧСИ може да осъществи продажбата им по реда на ЗОЗ /само в който случай ЧСИ има правата и задълженията на депозитар - чл. 18, ал. 4 от ЗЧСИ/ или по реда на ГПК. Извън посочените случаи, до изменение на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОЗ /ДВ бр. 105/2016 г./, законът не предвижда правомощие на ЧСИ да образува изпълнително дело /и да осъществява действия/ въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение. При липса на установяване на заложеното вземане със сила на пресъдено нещо и издаден изпълнителен лист, ЧСИ няма правомощие да образува изпълнително дело, за да осъществи изпълнителни действия по събиране на вземането по реда на ГПК /в т. см. решение № 50025/19.01.2024 г. по т. д. № 1905/2021 г. на II т. о. на ВКС/. Въпрос № 5, доколкото касае вътрешните отношение на страните по договора за особен залог, също е неотносим, предвид установеното по делото вписване на заличаването на особения залог върху процесния имот, и действието на това вписване спрямо третите добросъвестни лица относно вписаното обстоятелство.
След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване следва да се допусне, поради „очевидна неправилност“ на въззивното решение. Съгласно установената практика, основанието по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая се констатира явна необоснованост на изводите на въззивния съд за наличие на причинна връзка между проведеното незаконосъобразно принудително изпълнение по отношение на имот с идентификатор...... по изп. д. № 553/2015 г. по описа на ЧСИ Я. Б. и претендираните от ищеца имуществени вреди, доколкото съдът е приел, че пряка последица от изпълнението е препятстване и преклудиране занапред на възможността ищецът „Банка ДСК“ АД - взискател по изп. д. № 892/2013 г. на ЧСИ Д. Н. да удовлетвори вземанията си от своя длъжник „Сан сити“ООД, като насочи изпълнението срещу имота, след успешно проведения иск по чл. 135 ЗЗД /според приетото от въззивния съд, тъй като имотът бил продаден на публична продан, с влизане в сила на постановлението за възлагане, и излизането на имота от патримониума на „ЕФГ Билд груп“ООД, била отнета възможността „Банка ДСК“АД - кредитор с уважен иск по чл. 135 ЗЗД и с висящо изп. д. № 892/2013г., да се удовлетвори от стойността му/.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 2 732,82 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 133/10.10.2023 г. постановено по възз. гр. д. № 96/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.
УКАЗВА на жалбоподателя Я. В. Б., в качеството му на частен съдебен изпълнител, в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 2 732,82 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната жалба ще бъде върната.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.