ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 566

гр. София, 06.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 2105/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Народното събрание срещу въззивно решение на Варненски ОС, който е осъдил НС да плати на ищеца Д. К. 23976,16лв. обезщетение на основание чл. 2в ЗОДОВ за периода от 03.10.19г. до 05.03.21г., заедно със законна лихва за забава.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът е предявил иск по чл. 2в ЗОДОВ. Твърди в исковата молба, че е увреден от приложението на правна норма, която била противоконституционна и противоречала на ХОПЕС. Това била нормата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 на ЗМ, според която митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за престъпление от общ характер. Приемането на тази норма през 2018г. (ДВ бр. 98/18г.) станало причина да бъде прекратено служебното му правоотношение със заповед №6543/ 02.04.19г., считано от 03.4.19г.. Дотогава изпълнявал длъжността „Главен инспектор в ТД на Агенция „Митници“, длъжностно ниво 6, експертно ниво 2, с ранг ІІ младши“. Заповедта за прекратяване била отменена като незаконна с влязло в сила съдебно решение на Административен съд - Варна и бил възстановен на работа на 05.03.21г.. Със същото съдебно решение му било присъдено обезщетение за оставане без работа за 6 месеца, за периода 03.4.19г. до 03.10.19г., в размер на шест основни заплати - по 1330лв. месечно. За останалия период до възстановяването му на работа бил пропуснал да получи заплата, поради което претендира обезщетение за имуществени вреди от приложението на правна норма, която противоречи на ХОПЕС, а именно за периода от 03.10.19г. до 05.3.21г. по 1330лв. месечно или 24950,32лв., заедно със законната лихва до окончателното плащане.

В срока за отговор Народното събрание на РБ е направило следните възражения: искът бил недопустим, тъй като НС на РБ не носило отговорност по ЗОДОВ; ищецът бил получил обезщетение за оставане без работа на основание специалната норма на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, поради което на основание чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ ищецът не можел да търси обезщетение по ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ била в противоречие с нормата на чл. 15, пар. 1 от ХОПЕС („всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия“). Тъй като при прекратяването на служебното правоотношение, органът по назначаването действал при условията на обвързана компетентност, то пропусната полза ищецът да получи възнаграждение било пряко причинена вреда, поради което за процесния период съдът е присъдил обезщетение в размер на 23976,16лв..

Във въззивната жалба на НС на РБ са изложени следните оплаквания: решението било недопустимо, тъй като НС не е надлежна страна; решението било неправилно, защото ищецът получил обезщетение за оставането без работа по силата на специален закон; чл. 15 ХОПЕС не се прилагал в случая съгласно чл. 51 ХОПЕС; липсвала пряка причинна връзка между приложението на нормата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ и пропуснатите ползи, тъй като вредите били настъпили от издадената незаконна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, както и от последвалото бездействие на ищеца да започне работа по служебно или трудово правоотношение.

В срока за отговор ищецът е възразил, че НС на РБ бил процесуално легитимиран ответник, както и че ограничението на работодателската отговорност не ограничавала отговорността на лицата, които пряко бил причинили вредите. Цитирана е съдебна практика. Относно приложението на ХОПЕС ищецът е възразил, че дори и при изцяло вътрешни ситуации, когато се засягат основни права и свободи, ПЕС бил приложим винаги. Цитира се практика на СЕС. Относно пряката причинно - следствена връзка ищецът е възразил, че митническият орган бил издал заповедта за прекратяване на служебното правоотношение при условията на обвързана компетентност.

Въззивният съд е потвърдил решението на ВРС като е приел, че НС е процесуално легитимиран ответник, че е нарушена нормата на чл. 15, пар. 1 от ХОПЕС, както и че вредите във вида на пропуснати ползи са настъпили от приложението на нормата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ.

В касационната жалба на НС са изложени следните оплаквания: решението било недопустимо; решението било неправилно, тъй като бил предвиден друг ред за защита на ищеца; чл. 15 ХОПЕС и чл. 45 ДФЕС не се прилагали за лица от публичната администрация; липсвала пряка причинно - следствена връзка, тъй като вредите били опосредствани от незаконната заповед за уволнение, както и от бездействието на ищеца да си намери друга работа.

В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост или очевидна неправилност и се поставят следните 4бр. обобщени въпроса като се поддържа основание за допускане и по чл. 280, ал. 1, т. 1,2 и 3 ГПК: Дали нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл дерогира нормата на чл. 2в ЗОДОВ? Налице ли е пряка причинна връзка между противоконституционна норма и настъпили имуществени вреди от приложението и, когато нормата е била приложена с друг властнически акт? Прилага ли се ХОПЕС при изцяло вътрешна ситуация? Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, да обсъди всички доказателства и да формира собствени мотиви?

ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Относно първия въпрос ВКС намира, че отговорът на този въпрос не би довел до промяна в изхода на делото, поради следното: специалната норма дерогира общата, но специална е тази норма, която има допълнителен елемент във фактическия си състав и е забранителна, а общата норма е позволителна. В случая двете норми не се отнасят както обща към специална. Едната норма изисква отменена уволнителна заповед за разлика от другата, а другата норма изисква нарушение на ПЕС за разлика от първата. И двете норми са позволителни, те уреждат субективни права на обезщетение за причинени вреди съответно във формата на пропуснати ползи в ограничен размер в първия случай и за всички видове преки вреди във втория случай. Право на избор е кое право ще бъде упражнено. Когато са упражнени и двете права за обезщетение за пропуснати ползи, се приспада вече присъдено обезщетение по едното право, за да не се допусне неоснователно обогатяване, тъй като и двете права удовлетворяват един и същи икономически интерес. Абсурдна е тезата, че при упражнено право по чл. 104 ЗДСл не може да се упражни правото по чл. 2в ЗОДОВ, както и че правото по чл. 2в ЗОДОВ може да се упражни само ако не се упражни правото по чл. 104 ЗДСл. В първия случай икономическия интерес на увреденото лице все още не е задоволен, а във втория случай такъв ред за евентуално упражняване на двете субективни права не е предвиден изрично в закона. Касае се за алтернативни права и право на избор кое от тях да се упражни или и двете. Въззивният съд правилно е приел, че нормата на чл. 104 ЗДСл не дерогира нормата на чл. 2в ЗОДОВ.

И по втория въпрос, ВКС намира, че отговорът на въпроса не би променил изхода на делото. Пряката причинна връзка по правната си същност представлява необходимо условие за настъпването на резултата, както и когато следствието обичайно, закономерно настъпва от причината. Необходимото условие се установява, чрез мислено отстраняване на причината и проверка за това дали би настъпило следствието. В случая противоконституционната норма на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ е необходимо условие за увреждането (уволнението), защото в случай, че нормата не съществуваше, то ищецът нямаше да бъде уволнен, тъй като ищецът е бил уволнен само на основание осъществяване на хипотезата на въпросната правна норма. От друга страна, осъществяването на хипотезата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ обичайно и закономерно води до уволнение на служителя, тъй като правната норма се прилага неограничено във времето върху неопределен брой адресати. Въззивният съд правилно е приел, че е налице пряка причинна връзка между противоконституционната норма и увреждането.

И по третия въпрос ВКС счита, че отговорът на въпроса не би променил изхода на делото. В случая ищецът е бил увреден от пряко приложение на норма от Вътрешното право, която регламентира ограничение на правото на труд, което ограничение е въведено в пряко противоречие с презумпцията за невиновност, тъй като се ограничава правото на труд на обвиняемите и подсъдимите, без да са признати за виновни с влязла в сила присъда. Това ограничение на правото на труд е в пряко противоречие с ХОПЕС, която защитава основните човешки права и свободи. Въззивният съд правилно е приел, че е налице особено съществено нарушение на ПЕС.

ВКС не намира основание за до пускане на касационно обжалване и по процесуалния въпрос за задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, тъй като въззивният съд е дал отговор на всички относими доводи и възражения на страните и правилно е тълкувал правните норми.

Не се установява и основанието „очевидна неправилност“ по въпроса дали бездействието на ответника да започне работа със същото заплащане, не е прекъснало причинната връзка с настъпилите вреди, тъй като по делото такива обстоятелства не са доказани от ответника. Законът не въвежда презумпция за вреди от бездействие. В тежест на ответника е да докаже, че е имало предложения за работа, за която работа ищецът е бил квалифициран, но е отказал да кандидатства. В случая за целия период на оставане без работа, причината за пропуснатите възнаграждения е в приемането и действието на противоконституционната норма на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ.

Не се установява и основанието „вероятна недопустимост“, защото НС е органът по чл. 7 ЗОДОВ, който е издал противоконституционният закон, който е причинил вредите. Отговорността е обективна, т. е. от значение е само наличието на противоправен резултат като без значение е дали има извършено виновно противоправно поведение. В случая противоправният резултат е уволнението, причинено пряко от приемането и действието във времето и по отношение на лицата на противоконституционната норма.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 98/02.02.24г. на Варненски окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: