ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 613

Гр. София, 10.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №2483/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №5811/26.04.2024г. на [община], чрез юк. А. срещу Решение №146/19.03.2024г. по в. гр. дело №861/2023г. по описа на Окръжен съд -гр. Благоевград, с което частично се отменя Решение № 186/05.07.2023 г. на РС - Сандански, като се признава за установено по отношение на [община], че ищците Н. Т. М., Б. Т. М., В. Т. М. и Р. Т. М. са собственици на основание наследствено правоприемство на по 1/4 идеална част за всеки от реалната част от 213,61 кв. м., от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], общ. С., целият с площ от 374 кв. м. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място счита, че при постановяване на съдебния си акт, съдът не е анализирал всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото, което е в противоречие с решение №22 от 09.03.2021г. по гр. д. №1857/2020г. на ВКС и други, цитирани в него, в които се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди в цялост всички събрани доказателства и доводите на страните. На следващо място излага, че ищците не разполагат с годни писмени доказателства за собственост на процесния имот, а ангажираните от тях свидетелски показания не дават основание да се приемат за доказани твърденията относно осъщественото давностно владение. Излага, че в мотивите е посочено,...