ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 419
Гр. София, 10.02.2025г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО Т.О. в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като изслуша докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 2069 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД, срещу решението на ОС – Благоевград под №239/14.05.2024г., постановено по в. гр. д.№ 135/2024г., с което е потвърдено решение №295/23.11.2023г. по гр. д.№1036/2021г. на РС – Сандански, в обжалваните му части, като са отхвърлени исковете на банката за заплащане на сумите, дължими по договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2019 г., за главница за разликата над уважения размер от 14 001,83 лева до пълния предявен размер от 14 430,16 лева, за сумата от 3 431,38 лева - договорна лихва за периода 15.10.2019 г. - 23.08.2021 г.; за сумата от 188,65 лева - обезщетение за забава за периода 22.11.2019 г. - 23.08.2021 г.
Касаторът „Банка ДСК“ АД поддържа, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че приемайки, че е налице нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с чл. 22 и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО. Поддържа, че в чл. 10, ал. 1 ЗПК българският законодател е въвел допълнително изискване, различно от предвиденото в Директивата, относно шрифта, поради което в тази част разпоредбата не следва да се прилага, тъй като не съответства на европейското право. Твърди, че в такъв случай, прилагането на санкция, според която кредиторът губи правото на лихви и разноски, е непропорционална и не съответства на чл. 23 от Директивата и съображение 47. Сочи, че изписването на част...