Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар С. П. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 3481/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администратинопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Агрокомерс – 98“, чрез адв. Й. Д. срещу Решение № 2539 от 17.12.2021 г. по адм. дело № 2768/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6400/43#9 от 02.09.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, както и в полза на Държавен фонд „Земеделие“ са присъдени разноски в размер на 100 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което АУПДВ да се отмени, ведно с присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален пълномощник, в писмено становище оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира същата за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на АС – Пловдив е отхвърлена жалбата на Кооперация „Агрокомерс 98“ срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6400/43#9 от 02.09.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на основание чл.18, ал. 3 и ал. 4, б. „б“ във връзка с чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г. на земеделския стопанин е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007 г. – 2013 г., направление „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места“ /ВПС-4/ за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в размер на 176 506,00 лева.

Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в установената писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Позовал се е на влезлия в сила административен акт – уведомително писмо на ДФЗ – РА с изх. № 01-6400/43 от 12.03.2019 г., с което е отказано финансиране и е прекратен агроекологичния ангажимент, считано от 2016 г. / спор, който е разрешен с влязъл в сила съдебен акт/.

Макар и лаконично, съдът се е позовал на нормите на ЗПЗП и ДОПК относно издаването на АУПДВ по отношение на дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони.

Мотивирал се е за правилно приложение на материалния закон при издаването на оспорения АУПДВ, с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "б" от Наредба №11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., регламентиращи в кои случаи подпомаганите лица възстановяват получената от тях финансова помощ и в какъв размер.

Обсъдил е въпросът за липса на форсмажорни или изключителни обстоятелства съгласно чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., като е приел, че в процесния случай не са ангажирани доказателства земеделският стопанин да е съобщил писмено на ДФЗ за наличието на такива обстоятелства.

В обобщение е направен краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и за неоснователност на жалбата.

Решението на АС – Пловдив е валидно, допустимо и правилно.

По делото няма спор по фактите – обстоятелството, че земеделският стопанин Кооперация „Агрокомерс 98“ е регистриран и одобрен за участие по мярка за участие по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г., с направление "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места (ВПС-4)" през кампания 2013 г.; че в тази връзка същият е получил плащания за 2013 г., 2014 г., 2015 г. общо в размер на 441 265,00 лева; фактът, че за кампания 2016 г. Кооперация „Агрокомерс 98“ е заявила за подпомагане обща площ от 460,14 ха, като площ в размер на 80,12 ха от одобрената за участие за 2013 г. площ не е заявена за участие за кампания 2016 г. , както и е заявена нова площ от 85,25 ха, е установено в предходното административно производство; обстоятелството, че с влязло в сила уведомително писмо изх. № 01-6400/43 от 12.03.2019 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е отказал финансова помощ и е прекратил поетия от кооперацията агроекологичен ангажимент, което е станало причина за откриване на производство по издаване на процесния АУПДВ с писмо с изх. № 01-6400/43#8 от 11.03.2021 г.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на довода, изложен в жалбата за приложимост на чл. 64, пар. 2, б. в и г. от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, както и твърдяната материалната незаконосъобразност на АУПДВ. В процесния случай административният орган е действал в условията на обвързана компетентност, доколкото е налице влязъл в сила административен акт за отказано финансиране и прекратяване на поетия многогодишен агроекологичен ангажимент. Установено е по категоричен начин, че недопустимо е направено искане за плащане с нови парцели предвид чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., в рамките на производството по оспорване на уведомителното писмо. Това означава, че настоящото административно производство касае само размера на установеното публично държавно вземане.

Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения акт. Законосъобразното прекратяване на агроекологичния ангажимент като предпоставка за възстановяване на получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. е установено с влязло в сила съдебно решение, което съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК е задължително и обвързва страните по делото. Относно приложението на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/2009 г. настоящата касационна инстанция счита, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ не се определя според годината, в която е издаден, съответно – влязъл в сила актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Следва да се посочи, че от значение са: годината на първоначално одобрение по мярката - в случая това е 2013 г. и годината, в която е възникнало основанието за прекратяване на агроекологичният ангажимент, а именно - 2016 г. Предвид изложеното и доколкото ангажиментът е прекратен до края на четвъртата година, то правилно административния орган е приел, че размерът за възстановяване е равен на 40 % от получената за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. обща субсидия в размер на 441 265,00 лева, или същият възлиза на сумата от 176 506,00 лева. Размерът е правилно определен съгласно приложимата разпоредба на чл. 18, ал. 4, б. б. от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Следва да посочи, че земеделският стопанин е бил надлежно уведомен за започналото административно производство, но същият не е възразил или да е депозирал допълнителни доказателства.

В т. 36 и т. 37 на Решение на СЕС от 16 февруари 2023 г., постановено по дело № С-343/21, е посочено, че понятията "преразпределяне на стопанството" и "мерки за комасация на земята" обозначават операции за преобразуване и преструктуриране на земеделски парцели с цел създаване на земеделски стопанства, които са по-рационални в използването на земята, като това преразпределяне следва да е одобрено от компетентен публичен орган. В т. 45 е прието, че не се изисква възстановяване на получена помощ ако земеделския производител се намира в невъзможност да продължи да спазва поетите ангажименти през последната година от изпълнението им, дължаща се именно на преразпределяне на стопанството или на предприета мярка за комасация на земята, но горното е неприложимо в случаите, в които посочената невъзможност се дължи на липсата на сключени споразумения за ползване на съответните земи между земеделския производител и други собственици или ползватели на земеделски земи.

В т. 52 е посочено, че ако се допусне, че намаляването на площта на земеделското стопанство на бенефициера, което го поставя в невъзможност да спази поетото агроекологично задължение, се дължи на преразпределяне на стопанството или на мярка на комасация на земята, следва да се извърши проверка дали компетентните национални органи са предприели необходимите мерки, за да позволят задължението да се приспособи към новото положение на стопанството и ако това не е сторено, не се дължи връщане на средствата по отношение периода, през който това задължение се е изпълнявало.

Не на последно място в т. 59 е прието, че невъзможността на бенефициера да продължи да спазва дадено агроекологично задължение заради липса на сключени споразумения за ползване на съответни земи с други собственици или ползватели по принцип представлява непреодолима сила, но само при условие, че тази невъзможност се дължи на извънредни и непредвидими външни за бенефициера обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки положената от последния грижа.

С оглед събраните доказателства, доводите на страните и посоченото по-горе решение на СЕС № С-343/21 следва да се приеме, че в конкретния случай не сме изправени нито пред "преразпределяне на стопанството", нито пред предприети "мерки за комасация на земята", касаещи имотите, наети от кооперацията, участвали в агроекологичния ангажимент.

Основният довод, поддържан от замеделския стопанин, е наличието на грешка, допусната от административния орган, която не се установява да е осъществена. Твърдението на лицето за приложимост на чл. 64, пар. 2, б. в и г от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 са обсъдени в първото производство при обжалване на уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент видно от мотивите на решение по адм. дело № 1349/2019 г. по описа на АС - Пловдив и решение по адм. дело № 3494/2020 г. по описа на Върховния административен съд.

Доводът за дадени грешни указания от страна на служители от ОСЗ – Хисаря също не е подкрепен с доказателства, като несъбирането на гласни доказателства по делото не оказва влияние върху крайния извод на съда за законосъобразност на оспорения АУПДВ. От друга страна, необсъждането на показанията на разпитания свидетел също не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото неговите показания са твърде общи и се отнасят по принцип за процедурата по подаване на заявления за кампания 2016 г. от други лица в процесния регион. Не са налице писмени данни за установяване на твърдения факт от страна на лицето, адресат на АУПДВ.

По отношение на твърдението в касационната жалба, че не е ясно дали сумите по представената от ДФЗ разпечатка за изплатени суми за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. съответстват на заявленията за подпомагане, подадени от кооперацията, касационната инстанция намира същото за недоказано и неоснователно. Същото е направено за първи път в настоящото производство, а и въпросът за точния размер е вече разгледан в рамките на производството по оспорване на уведомително писмо с изх. № 01-6400/43 от 12.03.2019 г.

След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – Пловдив е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2539 от 17.12.2021 г. по адм. дело № 2768/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Кооперация „Агрокомерс- 98“, [ЕИК] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА