РЕШЕНИЕ

№ 62

гр.София, 10 февруари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди двайсет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЯНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря…..Н. П. ….……………………..….…и с участието на прокурора………..М. К. ………………..…изслуша докладваното от съдия ………….…КАЛПАКЧИЕВ.......н. д. № … 966... по описа за…2024 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. чл. 423, ал. 1 от НПК.

Образувано е по искане на Г. Р. Х., подадено чрез защитника му адвокат И. Ц., да се възобнови наказателното производство по н. о.х. д. № 489/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

В искането се твърди, че Г. Х. е задочно осъден, тъй като не е участвал в съдебните заседания, проведени от първоинстанционния съд; че съдът неправилно е провел задочно производство, като не е положил никакви усилия, за да уведоми подсъдимия за насроченото съдебно дело; че не е ясно получилото призовката лице Е. Р. Я. в какви отношения се намира с подсъдимия; че подсъдимият е лишен от право да участва в процеса на събиране на доказателства, да задава въпроси на свидетелите, с което са нарушени правата му по НПК; че неучастието му в първоинстанционното производство не се дължи на негов отказ, а на липсата на активност на съда за надлежното му уведомяване; че въпреки заявлението на участвалия в съдебното заседание защитник за местонахождението на подсъдимия, съдът е отминал това обстоятелство.

В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство по н. о.х. д. № 489/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар и връщането му в стадия на първоинстанционното разглеждане на делото.

Защитникът на осъдения поддържа депозираното искане за възобновяване с посочените в него основания. Поддържа, че подзащитният му не е бил редовно призован за първоинстанционното съдебно заседание, тъй като призовката е връчена на лице, което не е имало установени отношения с Г. Х.; че осъденият никога не е бил женен, за да се направи извод, че призовката е била връчена на съпругата му; че Х. е участвал във второинстанционното разглеждане на делото и се е интересувал за хода на делото; че е участвал в досъдебното производство, но не е знаел за внесения обвинителен акт и образуваното съдебно производство; че втората инстанция е следвало да отмени присъдата на районния съд и да върне делото за ново разглеждане. Моли за възобновяване на производството, за да се гарантират процесуалните права на осъдения.

В съдебното заседание на касационния съд представителят на ВКП заявява, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Счита, че делото не е разгледано пред районния съд като задочно по смисъла на НПК; че обвинението не е било за тежко престъпление и в този смисъл присъствието на осъдения в съдебно заседание не е било задължително; че не е налице акт на съда, в който се приема, че участието на осъдения в съдебно заседание е необходимо за разкриване на обективната истина; че осъденият е бил призоваван три пъти от адреса и призовката е била получавана от жената, с която имат две деца и от неговия баща, които са поели задължения да му я предадат; че осъденият е упълномощил защитник, който да го защитава пред районния съд, което е индикация, че е знаел за делото; че осъденият е взел активно участие във второинстанционното производство. Моли да се остави искането без уважение, защото участието на осъдения в съдебното производство не е било задължително, бил е търсен на известния по делото адрес, бил е уведомен по предвидения в НПК ред за воденото срещу него наказателно производство, но е решил да не се явява лично, а да вземе участие чрез упълномощен защитник.

Осъденият Г. Х. в лична защита и в последната си дума поддържа казаното от защитника си, моли да се възобнови делото и да се върне в първата инстанция.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

С присъда № 9 от 18.03.2024 г. по н. о.х. д. № 489/2023 г. Районен съд – Нови пазар е признал подсъдимият Г. Р. Х. за виновен, че на 18.02.2022 г. управлявал моторно превозно средство, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред, като деянието е извършено повторно, поради което на основание чл. 343б, ал. 4, вр. с ал. 3 НК и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим и глоба в размер на 600 лева, на основание чл. 343г НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Х. по н. о.х. д. № 51/2021 г. на РС Н. П. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като определил първоначален общ режим. На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия били възложени направените по делото разноски.

Първоинстанционната присъда била проверена по въззивен ред по жалба на защитника на подсъдимия, като била потвърдена с решение № 119 от 25.07.2024 г., постановено по в. н.о. х.д. № 217/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо - подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 423, ал. 1 от НПК, в законоустановения шестмесечен срок, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 НПК, е неоснователно.

В хода на образуваното досъдебно производство№ 26/2022 г. по описа на РУ на МВР гр. Каолиново, на 25.02.2022 г. Г. Х. присъствено е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК (л. 42 – л. 43 от досъдебното производство), като на същата дата надлежно е бил разпитан в това му качество (л. 44 от досъдебното производство). Посочените процесуални действия са били извършени с участието на защитник. В съставените процесуални документи – постановление за привличане и протокол за разпит – разследващият орган е отразил посоченото от самия обвиняем местоживеене в [населено място], [община], област /област/, [улица]. С постановлението за привличане по отношение на обвиняемия Х. не е била взета мярка за неотклонение, но изрично е вписано, че обвиняемият се задължава да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване, а при неизпълнение на тези задължения му се взема мярка за неотклонение. Материалите по разследването са били предявени на обвиняемия и неговия упълномощен защитник на 9.03.2022 г., а след това само на упълномощения защитник на 3.11.2023 г. За това финално предявяване на разследването е бил призован и обвиняемият Х., но според докладна записка на младши полицейски инспектор К., той не е бил намерен на посочения от него адрес, а по данни на съседи се намира извън пределите на страната и не се знае кога ще се завърне.

По внесен от РП – Шумен, териториално отделение – [населено място] пазар обвинителен акт срещу Г. Х. за престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК е било образувано н. о.х. д. № 489/2023 г. по описа на РС – Нови пазар. Преписи от изготвения обвинителен акт, от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото и възможността същото да бъде гледано в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3 НПК, не са му били връчени лично, тъй като въпреки поетите процесуални задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице, осъденият самоволно е напуснал страната. Призовката и книжата са връчени на 20.12.2023 г. на съпругата на осъдения. Към този момент той се е намирал извън страната. Видно от справката за преминаване на границата, Г. Х. е напуснал страната на 22.10.2023 г. през ГКПП /граничен пункт/, а се е завърнал на 29.11.2023 г., след това отново е напуснал страната на 15.12.2023 г. през ГКПП /граничен пункт/ и се е завърнал на 28.04.2024 г. през ГКПП /граничен пункт/ - л. 47 от в. н.о. х.д. № 217/2024 г. на ОС Шумен.

Видно от протокола за проведеното на 31.01.2024 г. разпоредително заседание по делото подсъдимият не се е явил. Упълномощеният защитник е заявил, че подсъдимият работи и пребивава във/държава/, като е предоставил на съда преценката за разглеждане на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК. При тези данни първоинстанционният съд е разгледал и решил делото в отсъствие на подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т. 1, и т. 3 НПК.

Въззивният съд, сезиран с жалба от упълномощения защитник на искателя, е проявил необходимата процесуална активност по призоваване на подсъдимия. Видно от материалите от въззивното дело Г. Х. се е явил в проведените две съдебни заседания, заедно с упълномощен защитник – на 10.06.2024 г. и 1.07.2024 г., в които по негово искане е проведен повторен разпит на свидетелите С. С. и Р. С. и той е дал обяснения.

Описаното процесуално развитие на воденото срещу молителя наказателно производство категорично сочи на неоснователност на искането му за възобновяване. Искането на задочно осъденото лице се уважава, само тогава, когато причината за неприсъственото разглеждане и решаване на делото не се корени в собственото му процесуално некоректно поведение. Ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е била изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина, искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение.

По отношение на Г. Х. е налице първата хипотеза, тъй като единствено поради укриването му първоинстанционният съд обективно не могъл нито да му връчи лично препис от обвинителния акт, нито да го уведоми лично за образуваното съдебно производство и да го призове лично за насрочените съдебни заседания. Но дори и при тези обстоятелства, призовките в първоинстанционното производство са били връчвани на членове на семейството на осъдения, с които той поддържал контакт и при негово добросъвестно поведение и желание би могъл да вземе лично участие в съдебните заседания.

Досъдебното производство безспорно е протекло с участие на искателя, като разследващият орган му е разяснил задълженията да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган или да го променя без да съобщи за това. При ясно знание за воденото срещу него наказателно производство молителят самоволно е заминал за чужбина, напускайки страната за продължителен период от време, без да уведоми за отсъствието си компетентните органи и без да посочи адрес за призоваване. Със своето поведение, освен че е нарушил задълженията си, произтичащи от качеството му на обвиняем, осъденият е демонстрирал незаинтересованост към развитието на наказателния процес, като сам е избрал да не участва в процеса и да се защитава лично.

При разглеждане на делото в отсъствие на осъдения е било гарантирано правото му на защита чрез участието на упълномощения от него от досъдебното производство защитник, който е проявил активност и е бил в контакт с молителя, включително е представил доказателства, изпратени му от него, за установяване на данни за трудовата му ангажираност във Великобритания. Освен това осъденият се е явил лично пред въззивната инстанция, а в проведеното съдебно следствие е дал обяснения и е упражнил правото си да поиска повторен разпит на двама от свидетелите по делото.

По изложените съображения ВКС прие, че искането на осъдения Г. Р. Х. за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 НПК е неоснователно.

Поради описаните по-горе аргументи и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Р. Х. за възобновяване на н. о.х. д. № 489/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар на основание чл. 423, ал. 1 НПК.

Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране, а съобщение за изготвянето му да се изпрати на осъдения Х. и ВКП.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.