ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 652/11.02.2025 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3570 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2704/08.05.2024 г. по гр. д. № 6811/2023 г., с което Софийски градски съд е потвърдил решение № 4874/28.03.2023 г. по гр. д. № 37700/2022 г. на Софийския районен съд за осъждането на П. А. А. да заплати на Ц. С. Н. сумата 5 150.00 лв., ведно със законните лихви от 12.07.2022 г., като е квалифицирал иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Решението се обжалва от П. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните процесуалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд в решението да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? 2. Как съдът следва да обсъди свидетелските показания, как се преценяват противоречивите показания на две групи свидетели и следва ли да отчете евентуалната заинтересуваност на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК? 3. Как следва да се преценяват свидетелските показания, дадени от свидетел, за когото от доказателствата се установява, че е във фактическо съжителство със страната? 4. Каква е доказателствената стойност на свидетелски показания за факти, които свидетелят не е възприел лично? 5. Кога и при какви обстоятелства въззивната инстанция е длъжна да извърши повторен разпит на свидетел, дори когато страната не е направила такова искане? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд –...