ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 640
гр. София, 11.02.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 3528 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. С., подадена чрез процесуален представител адв. Ц. Д. против решение № 470/29.04.2024г., постановено по в. гр. д. № 515/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 36/04.01.2024г., постановено по гр. д. № 459/2022г. по описа на Районен съд – Варна, с което на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от И. В. С. с ЕГН [ЕГН] срещу „Електроразпределение Север АД, ЕИК 104518621 иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 6700 лева, представляваща обезщетение за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил вследствие на ползването без основание на собствения на ищеца трафопост, находящ се на административен адрес: [населено място], м. „К. Ч. в ПИ с ид. ..................., с ид. ..................... и с площ от 4 кв. м., захранващ с електроенергия и други потребители, в периода 01.08.2018г. – 01.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.08.2022г. до окончателното плащане на задължението.
В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.
Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик на процесния трафопост – мачтов тип, с диспечерско наименование МТП „Пеликан“, монтиран на железо-решетъчен стълб 20 kV, с монтирано табло НН в собствения му имот. Оспорва като неправилен и изводът за възникнал по силата на закона сервитут, който ищецът е длъжен да търпи в имота си, както и че не са налице предпоставките на неоснователното обогатяване поради наличието на законово основание ответникът да държи енергийния обект в собствения на ищеца имот.
В отговор на касационната жалба, ответникът по нея изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
В решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 125/07.02.2012г. на нотариус А. Ф., с рег. № ...... на НК на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК И. Б. А. е признат за собственик по давностно владение на сграда за енергопроизводство /трафопост/ с идентификатор № ....................., с площ от 4 кв. м., построена в ПИ с ид. ......................., намиращ се в [населено място], м. „Касева чешма“. С договор за покупко – продажба на недвижим имот, оформен в НА № ............/.....................г. на нотариус А. Ф., с рег. № .................. на НК, А. Г. А., Д. И. А. и Б. И. А., действащи чрез пълномощник И. В. С. продали на И. В. С. сграда за енергопроизводство /трансформаторен пост/ с ид. ............................ по КККР на [населено място], с площ от 4 кв. м., находящ се в [населено място], м. „Касева чешма“ в ПИ с идентификатор № ...................... за сумата от 530 лева, която купувачът се съгласил да купи. „Електроразпределение Север“ АД /„Енерго-П. М. АД/ е снабдено с лицензия от 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“ на обособена територия, за срок от 35 години. От заключението на комплексна съдебнотехническа и счетоводна експертиза приел за установено, че въздушен трафопост „Пеликан“ е монтиран на железо-решетъчен стълб. В сградата с идентификатор ...................... се намира табло НН /ниско напрежение/. Монтирани са електромери за клон А и клон Б и съответната комутационна апаратура. Електромерите се явяват главни, а измерването на консумацията на електроенергия на обектите се осъществява с междинни електромери. За електромерите на клон А и клон Б има открити партиди. На клон В има изградена мрежа НН и присъединени обекти на клиенти. Мачтовият трафопост е построен и въведен в експлоатация през 1986г. със Заповед № 23/07.07.1986г. Процесната сграда и съоръженията към нея /трафопоста/ се използват от „Електроразпределение - Север АД за преобразуване, пренос и снабдяване с електроенергия за периода от 01.08.2018г. до 01.08.2020г.
При тези факти от правна страна въззивният съд приел, че по делото е оспорена и не е доказана активната материалноправна легитимация на ищеца, нито тази на праводателите му по придобивната за него сделка. При неустановена материалноправна легитимация на ищеца по делото, приел, че той не би могъл да обеднява поради лишаване от ползването на процесния трафопост, нито ответникът да се обогатява от ползването за негова сметка. Съобразил в тази връзка установеното по делото, че процесният мачтов трафопост бил въведен в експлоатация през 1986г. От представената от ищеца след настъпилата преклузия документация посочил, че може да се направи единствено извод, че инвеститор на трафопоста е била кооперация „Пеликан“. Изтъкнал, че по делото не са ангажирани доказателства за предвижданията на трафопоста да обслужва само собствените на кооперацията нужди или и на други потребители, нито за дадено разрешение от Асоциация „Енергетика“. При тези данни и на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството /обн. ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г. и отм., бр. 64 от 16.07.1999г./ приел, че трафопостът е бил държавна собственост, а за правото на собственост на праводателите на ищеца като физически лица не са събрани доказателства. Изтъкнал в тази връзка, че съгласно чл. 86 от ЗС не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост, а по отношение на частната държавна собственост към момента на издаване на констативния нотариален акт е действал мораториум за придобиване на държавни и общински имоти по давност. Доколкото праводателите на ищеца не са били собственици на процесния трафопост като енергиен обект, то и ищецът не е придобил собствеността върху него. С тези мотиви обосновал неоснователност на предявения иск основан на неоснователно обогатяване, в който смисъл постановил и крайния си акт.
Касаторът И. В. С. поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по такива имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:
1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?
Въпросът според касатора е разрешен в противоречие с решение по т. д. № 2675/2013г. на ВКС, I ТО и решение по гр. д. № 513/2010г. на ВКС, IV ГО.
2/ Могат ли физически и юридически лица да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, които обекти не са изградени от електроразпределителното дружество действащо на определена територия при действието на Закона за електростопанството /Обн., 1975г., отм. 1999г./?;
3/ Предвижда ли Законът за електростопанството или Законът за енергетиката в полза на електроразпределителното дружество сервитут за безплатно ползване на помещение или съоръжение на собственика на служещия имот?
4/ Длъжен ли е съдът да приема и допуска доказателства във всяко положение на производството пред първостепенния съд, както и във въззивното производство в случаите, когато тези писмени доказателства изхождат и са съставени от ответната страна, но същата не ги е представила в срока по чл. 131 от ГПК или на по-късен етап и вероятно ги е укрила, а ищеца е узнал за тези доказателства едва във въззивното производство?
По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:
Първият процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд по чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК да разгледа и обсъди доводите на страните, както и всички допустими и относими за спора доказателства, събрани по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви по отношение на тях е част от предмета и е значим поначало за изхода на всяко гражданско дело.
Конкретният довод на касатора, в подкрепа на който се поставя този въпрос в случая се свежда до необсъждане на извънсъдебно признание на ответника, тогава „Е.ОН Б. М. АД“ в писмо изх. № 917155/21.01.2012г., че трафопоста и постройката в ПИ ............................ по КККР на [населено място] не е собственост на дружеството и че тези обекти не са заведени в баланса му. Този довод не е относим към разглеждания случай.
Решаващият мотив обусловил и крайното решение на въззивния съд е, че по предявения иск за обезщетение за лишаване от ползването на собствен енергиен обект, ищецът, който твърди, че е собственик на въздушен трафопост „Пеликан“, построен и въведен в експлоатация през 1986г., монтиран на железо-решетъчен стълб в сграда с идентификатор ............................ в [населено място], на която се намира табло НН /ниско напрежение/, не е установил твърдяното и оспорено по делото право на собственост, нито това на праводателите му по придобивната сделка от 2018г. При този извод признанието на ответното дружеството, че не е собственик на същия трафопост е ирелевантно за изхода на делото. Ето защо цитираната от касатора практика на ВКС, в която е прието, че извънсъдебното признание на страните на неизгодни за тях факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед на всички обстоятелства по делото, както и че доказаното в процеса извънсъдебно признание на факт има същата стойност, както и направеното пред съд признание на факт, не е относима към разглеждания случай. Това е така доколкото признанието на ответника, че не е собственик на обекта не доказва правото на собственост на ищеца по отношение на този обект на твърдяното от него придобивно основание. Ето защо противоречиво разрешаване на въпроса по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е изключено да е налице.
Въпросът могат ли физически и юридически лица да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, които не са изградени от електроразпределителното дружество действащо на определена територия при действието на Закона за електростопанството /Обн., 1975г., отм. 1999г./ е разрешен в практиката на ВКС и съгласно приетото в нея принципът, залегнал в законодателството относно собствеността на енергийните обекти е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което е посочено в чл. 58 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал. 1, т. 2 от действащия Закон за енергетиката. Затова § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят от тях в осемгодишен срок от влизане на закона в сила. Във връзка с тази разпоредба е и текстът на § 4, ал. 11 от ПЗР ЗЕ, според който при приватизация на имуществото на фирми и дружества, в които има изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на съответното енергийно предприятие. Изключение се допуска когато обектът снабдява с енергия само един потребител. Аналогични разпоредби са се съдържали и в § 67, ал. 2 и 9 ПЗР на предходния Закон за енергетиката и енергийната ефективност – ДВ бр. 64/1999г., отм. ДВ бр. 107/2003г. С тези разпоредби са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975г. и чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948г. да премине в собственост на енергийните предприятия. В този смисъл решение № 300/28.06.2010г. по гр. д. № 169/2009г. на ВКС, III ГО.
В случая от данните по делото е установено, че мачтов трафопост с диспечерско наименование МТП „Пеликан“ е построен и въведен в експлоатация през 1986г. от инвеститора Лозарска кооперация „Пеликан“, със средства на член кооператорите, според изявление на процесуалния представител на ищеца в първо съдебно заседание. Съгласно изявление на процесуалния представител на ищеца в първо съдебно заседание председателят на кооперация „Пеликан“ И. Б. А. е придобил сградата, в която е инкорпориран и трафопоста на основание придобивна давност при явно и спокойно владение от 10 години, за което се е снабдил и с КНА № 125/2012г., а ищецът е придобил правото на собственост от наследниците на последния с договора по НА № 18/2018г.
Трафопостът се ползва от ответника за преобразуване, пренос и снабдяване с електроенергия в исковия период, като не е спорно, че той захранва и други потребители.
Извод, че при тези факти, трафопостът е бил държавна собственост и че не е могъл да бъде придобит на оригинерно основание от физическо лице е обоснован именно със законовата регламентация, уреждаща статута на този вид имоти, действала към момента на въвеждането му в експлоатация. С аргументи от чл. 2, ал. 1 от ЗЕ /отм./ и § 3 от ДР към същия закон е прието, че трафопостът е част от електрическата мрежа, поради което е държавна собственост. По отношение на него не е установено да е собственост на друг правен субект, с оглед установената единствена възможност за това в чл. 2, ал. 2 от ЗЕ /отм./. Изключението по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ /отм./ се отнася само за такива енергийни съоръжения, които обслужват единствено нуждите на съответната кооперация или друга обществена организация, за което доказателства по делото не са били представени. Когато съоръжението има и друго предназначение, например както в случая – да обслужва нуждите на други присъединени потребители, то не попада в изключението на чл. 2, ал. 2 от ЗЕ /отм./ и не става собственост на съответната кооперация или друга обществена организация, нито на председателя им като физическо лице, независимо от това, че тя е инвестирала изграждането му. Когато съоръжението обслужва повече от един потребител, то не може да бъде собственост на организацията, която е инвестирала изграждането му, а става държавна собственост по силата на чл. 2, ал. 1 от ЗЕ /отм./. В този смисъл решение № 716 от 22.10.2010г. по гр. д. № 810/2009г., I ГО.
Ето защо въззивният съд е извел извод, че договорът от 2018г., с който ищецът е закупил този трафопост от правоприемниците на председателя на кооперацията – инвеститор няма вещен прехвърлителен ефект, тъй като трафопостът е бил държавна собственост, а от друга страна, при действието на ЗЕ/1975г./отм./, физически лица не са могли да придобиват собственост върху енергийно съоръжение. Ето защо договорът за покупко продажба от 2018г. не легитимира ищеца като собственик на процесния трафопост, който не би могъл да обеднее от ползването на ответника.
Наличието на установена практика по поставения въпрос изключва приложното поле на касационното обжалване по поставения въпрос в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Трети въпрос – предвижда ли Законът за електростопанството или Законът за енергетиката в полза на електроразпределителното дружество сервитут за безплатно ползване на помещение или съоръжение на собственика на служещия имот – е мотивиран от касатора с довод, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката. Доводът е неотносим, доколкото ищецът не е навел твърдение, че е придобил земята в случая; въпросът не е изследван по делото, а въззивното решение не съдържа разрешение по него. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Такива не са налице и по последния въпрос свързан със събирането на доказателства пред въззивната инстанция. Довод, че ответникът умишлено не е представил относими и допустими доказателства в срока по чл. 131 от ГПК, като е навел твърдения с цел заблуждаване на съда във въззивната жалба страната не е обективирала, а искането е оставено без уважение поради необосноваване на предпоставките на чл. 266, ал. 2 от ГПК.
В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Електроразпределение Север“ АД разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата пред касационната инстанция – в минималния размер по чл. 25, ал. 1 от НЗПП от 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 470/29.04.2024г., постановено по в. гр. д. № 515/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК И. В. С. с ЕГН [ЕГН] срещу „Електроразпределение Север АД, ЕИК 104518621 сумата от 100 лева – разноски за процесуално представителство пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.