Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 3597 / 2022 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция М. В. към Агенция „Митници“, представен от юрисконсулт Димитрова, против решение № 10/01.02.2022 г., постановено по адм. д. № 105/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отменено решение рег. 32-29915/28.01.2021 г. към MRN 16BG002002H0008034/24.01.2016 г. на директора на ТД С. М. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебния акт, поради отсъствието на правен интерес за оспорване на административен акт, установяващ погасени по давност публични вземания, за които е изключена и възможността за прихващане според чл. 60, ал. 2 ЗДДС, както и тези осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от Кодекса и затова е използвана договорна стойност на сходни стоки в съответствие с чл. 74, 2, б. „б“ от Кодекса. Настоява на правилното прилагане с решението на митническия орган на разпоредбата на чл. 141, 1 и 3 от Регламента за изпълнение. Неотносимо към доказването на декларираната митническа стойност било заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а доказването на тази стойност не ставало убедително и с извлеченията от счетоводните регистри на титуляря на режима. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Симо Ко“ ЕООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:

С оспореното пред Административен съд Сливен решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стока с № по митническа декларация с MRN 16BG002002Н0008034/24.01.2016 г. Определил е митническата стойност на внасяните от „Симо Ко“ ЕООД стоки по митническата декларация – за стока № 1 „дамски джапанки 3 000 чифта“, код по ТАРИК 6402993900 в размер 8 730 лева, представляваща 2.91 лева/чифт, съпоставена с MRN 15BG005100Н0603149 от 11.10.2015 г. Извършил е корекции на статистическата и на митническата стойност и на публичните вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнително мито 1 213.79 лева и ДДС в размер 1 687.75 лева. Разпоредителната част на решението съдържа основани на чл. 103, 1; чл. 104, 2 и чл. 124, 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 952/2013 указания, че задължението е възникнало на 24.01.2016 г., като длъжникът не се уведомява за задължението след изтичане на 3 години от датата на възникването му; митническите органи може да не вземат под отчет тези задължения и митническото задължение се счита за погасено.

По констатациите на митническия орган стоките, които „Симо Ко“ ЕООД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение са с държава на произхода Китай и държава на износа Китай. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност от 0.50 лв./чифт и 1.60 лв./кг. е съпоставена със справедливата цена на ЕС в размер 14.04 лв./кг. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, 1 МКС за определяне на МС. Изборът да се определи стойността по реда на чл. 74, 2, б. „б“ МКС по договорната стойност на сходни стоки е мотивиран с особеностите на описанието на стоките в кл. 31 на МД, което не включвало качество на изделието, изчерпателно описание на артикулите и т. н.

С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган.

Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. В хода на съдебното дирене е прието заключение на ССЕ, при чието обсъждане е отнесен към установените фактът на плащането от вносителя на пълния размер на фактурната стойност на стоките. Изводите на съда са за издаване на решението от компетентен митнически орган във формата за действителност и с дължимото съдържание. Като спорно е определено наличието на основание за определяне на митническата стойност по вторичните методи на чл. 74, 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013. Първостепенния съд е определил като неясни причините за преход към вторичния метод. Не бил мотивиран отказа да се приеме декларираната митническа стойност. Не било установено сходство със съпоставените стоки по МД с приета митническа стойност. При съпоставката не било съобразено правилото на чл. 141, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Обобщението на съда е за противоречие на оспорения административен акт с материалния закон. Решение е валидно, допустимо и правилно.

Доктрината и съдебната практика са дефинирали като основания за нищожност на съдебното решение постановяването му от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната дейност на съда без да е спазена писмената форма за действителност, при напълно неразбираема воля на съда и неподписано решение /така в ТР № 1/2011 г. от 10.02.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ВКС, ОСГТК/. Тези основания не са осъществени за съдебния акт предмет на инстанционен контрол.

Правото на съдебно производство на „Симо Ко“ ЕООД за оспорването на решение рег. 32-29915/28.01.2021 г. към MRN 16BG002002H0008034/24.01.2016 г. на директора на ТД С. М. съществува и е надлежно упражнено. Актът на митническият орган е декларативен утежняващ административен акт в частта, с която се установяват допълнителни публични задължения за мито и за ДДС. Решението на митническия орган е изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 4 ДОПК. Давността е начин на погасяване на публичните вземания /вж. чл. 168, т. 3 ДОПК/ и основание за погасяване на митническото задължение при внос или износ по чл. 124, 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/. В случая издателят на административния акт е признал изтичането на давностния срок по чл. 103, 1 от МКС. За погасените по давност публични задължения съществува възможността за прихващане с насрещно вземане на длъжника, което е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност /чл. 170, ал. 3 ДОПК/. Ограничението за прихващане по чл. 60, ал. 2 ЗДДС е само за начисления от митническите органи косвен данък, а не и за митото. Погасяването по давност на задълженията не изключва възможността за доброволно плащане, като платеното не подлежи на връщане, дори и след отписването по чл. 173 ДОПК на публичното вземане /вж. чл. 174 ДОПК/. Затова и не е изключен правният интерес от решаването на спора за съществуването на погасени по давност публични вземания, установени с решението на митническия орган.

Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение на стоки със същия код по ТАРИК с държава на произхода Китай, както и със справедливата цена на ЕС.

Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Начинът на обобщаване на информацията, предоставяна чрез системата Тезей – въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години /вж. дефиницията на „справедливи цени“ по 1, т. 40 от ДР на ЗМ/, я определя като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. А разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. От това не следва, че базата данни на Тезей е информационен източник за цена на сходни стоки, тъй като по хипотеза не съдържа информация от значение за преценката на сходството /вж. чл. 1, 2, т. 14 от Регламента за изпълнение/.

Обратно на убеждението на касатора не съществуват предпоставките на чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Извършената администрацията съпоставка на декларираната МС със справедливата цена на ЕС при цена лв./брой и лв./кг. не взема предвид обстоятелството, че в съответствие с чл. 70, 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. При множество на артикули във внасяните стоки с един код по КН, но с различни цени на придобиване и относителен дял във вноса, определянето на единични цени за съпоставка с МС по други МД или със справедливите цени на ЕС не може да бъде основание за съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, доколкото с тези единични цени се дисквалифицира сравнимостта на стоките.

Верни са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, 2, б. „а“ и „б“ от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.

Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране, макар дори описанието им в различните митнически декларации да ги отличава – дамски джапанки, съпоставени с дамски спортни обувки/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките /3 000 чифта, съпоставени с 58 чифта/, както и условията на доставката /в случая не се обсъждат тези обстоятелства по посочената декларация с внесени съпоставени стоки/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. След като съпоставените стоки са несходни, то очевидно няма как с тях да е изпълнено изискването на чл. 141, 3 от Регламента за изпълнение да е използвана най-ниската стойност при повече от една договорна стойност на сходни стоки. А и не съществуват информационни източници за това как е протекла познавателната дейност на администрацията при избора на конкретната договорна стойност на съпоставените стоки след съизмеряване със стойности на „сходни“ стоки по други декларации, които са приети.

Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10/01.02.2022 г., постановено по адм. д. № 105/2021 г. по описа на Административен съд Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА