ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1812

гр. София, 06.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: А. Ц. ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 314 по описа за 2026 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Д., чрез адвокат К., срещу Решение № 111/24.10.2025 г. по в. гр. д. № 288/2024 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено Решение № 237/27.05.2025 г. по гр. д. № 36/2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, в частта относно предоставянето на родителските права след развода спрямо роденото от брака с ищцата И. Г. Х. непълнолетно дете Т. Д. Д., [дата на раждане] , на майката, при която е постановено да живее то, и обусловените от това лични отношения с бащата и издръжката на детето.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че възрастта на детето при изравнен родителски потенциал на страните, е основният критерий, който следва да бъде съобразен при решаване на спора кой от тях да упражнява родителските права след развода.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и чл. 280, ал. 2 ГПК, позовавайки се на очевидна неправилност на атакуваното решение.

Ответникът по касационната жалба И. Г. Х. е подала отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният е приел за установено, че страните сключили граждански брак на 14.02.2004 г., прекратен с развод. Те имали три деца - Г., [дата на раждане] , Б., [дата на раждане] , и Т., [дата на раждане] . До 2017 г., когато касаторът започнал работа като международен шофьор, те живели в хармония в семейното жилище - къща на [улица]в [населено място]. След 2017 г. основните непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата били полагани от ищцата. Тя работела като фризьорка. В процеса по отглеждане на децата била подпомагана от майката на касатора, която била на 74 години.

През последните години отношенията между съпрузите се влошили. В началото на 2025 г. съпругата напуснала семейното жилище и се установила в собствен апартамент, в непосредствена близост до общия им дом.

От свидетелските показания, събрани в производството пред районния съд, и социалния доклад, изготвен по делото, въззивният съд приел, че и двамата родители били в еднаква емоционална привързаност с детето Т., разполагали със собствени жилища и идентични битови условия, оптимални за отглеждането му, както и разширена семейна среда, която да ги подпомага в този процес. Посочил, че и двамата нямали вредни навици и не страдали от заболявания, опасни за здравето на детето. Добросъвестно изпълнявали родителските си задължения по полагане на непосредствените грижи за него.

При изравнен родителски потенциал на страните въззивният съд приел за основен критерий при решаване на спора кой от двамата да упражнява родителските права след развода ниската възраст на детето – 12 г., обуславяща нуждата от непосредствена майчина грижа. Посочил е, че неразбирателството между съпрузите довело до известно напрежение във връзката майка - дете, която се нуждаела от съхранение, за да се избегне поставянето на детето в конфликт на лоялност. Окръжният съд е счел за неблагоприятно разделянето на братята (тъй като по-големите живеели в дома на бащата), но Г. отдавна бил пълнолетен, а Б. навършвал пълнолетие два месеца след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, докато малкият Т. бил в деликатна възраст, изискваща постоянна ангажираност и изключително внимание към неговата емоционалност. Бащата бил трудово ангажиран извън страната, което било пречка пред очертаните нужди в процеса по отглеждане и възпитание на детето. Допълнил, че жилището на майката било в непосредствена близост до дома на бащата, поради което Т. безпрепятствено можел да общува с останалата част от своя семеен кръг.

При тези мотиви решението на районния съд упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на майката, при която е постановено да живее детето, с право на бащата на лични контакти с него всяка втора и четвърта седмица от 18.00 ч. в петък, с нощуване, и до 18:00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и две седмици през зимата, а след предварителна уговорка между родителите Т. да остава и в делничните дни с нощуване при бащата между две негови пътувания, е потвърдено, ведно със задължението на бащата за месечна издръжка в размер на 400 лева.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. „Придават ли законът и тълкувателната практика и в кои случаи изключително значение на възрастта на детето (12 години) при решаване на въпроса кой от родителите да упражнява родителските права след развода?;

2. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за защитата на правата и интересите на непълнолетните деца на страните при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата?“.

Касаторът се позовава на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в ППВС № 1/1974 г. и Решение № 64/20.02.2012 г. по гр. д. № 1398/2011 г. по описа на ВКС, IV ГО.

Настоящият състав на ВКС, III ГО, намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Поставените от касатора въпроси са отправени в контекста на оплакванията му, че въззивният съд не е съобразил в съвкупност критериите, които е бил длъжен да анализира при преценката си кому да предостави упражняването на родителските права, и че не е изпълнил задължението си при извършването й да изследва и отчете всички конкретни факти и обстоятелства. Тези въпроси покриват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили волята му. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е дал утвърдителен отговор на втори въпрос и е постановил своето решение, като е съобразил в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към детето, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността му и към двамата родители, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителите, жилищно-битовите условия на живот, с които всеки от родителите разполага, в съответствие с практика на ВС и ВКС, формирана по приложението на чл. 59, ал. 4 СК - ППВС 1/74 г., и многобройни решения по чл. 290 ГПК, сред които служебно известните на състава Решение № 50029 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2022 г., IV ГО, Решение № 25 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3551/2022 г., IV ГО, Решение № 50170 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2021 г., III ГО и други. Обсъдени в аспекта на неговите нужди са и пола, и възрастта на детето, като е прието, че висшият критерий, по който съдът решава спора, е интересът на детето. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимия родителски надзор (Решение № 60244 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 784/2021 г., III ГО). Мотивите на въззивния съд съдържат анализ на родителския капацитет на страните, на техния морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от тях грижи за детето, на изразената им готовност да живеят и непосредствено да го отглеждат и възпитават. Окръжният съд е съобразил още, че трудовата заетост на бащата за продължителни периоди извън страната логично възпрепятстват тази възможност. След обсъждане на посочените обстоятелства, отчитайки деликатната възраст на малолетния, необходимостта от съхранение на връзката с майката, а и изключителната близост на жилищата на страните, въззивният съд е решил упражняването на родителските права след развода да бъде предоставено на майката, при която е постановил да бъде и местоживеенето на детето. Липсва противоречие между разрешението на обсъждания въпрос, дадено от окръжния съд, и Решение № 64/20.02.2012 г. по гр. д. № 1398/2011 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е разгледана различна хипотеза.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, на която касаторът бланкетно се е позовал. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на спора и постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК, разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 111/24.10.2025 г. по в. гр. д. № 288/2024 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.