ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1795

гр.София, 06.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

първи април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4467/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

С постановено по настоящето дело определение № 998/ 02.03.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 786 от 25.06.2025 г. по гр. д.№ 2369/ 2024 г. в частта му, с която е отхвърлен предявения от М. П. К. против „Бомес“ ООД иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 12.09.2022 г, ведно със законната лихва от 12.09.2022 г. до окончателното плащане, за разликата над 10 000 лева до 70 000 лева. С определението М. П. К. е осъден да заплати на „Бомес“ ООД сумата 1 597,79 евро /хиляда петстотин деветдесет и седем евро, седемдесет и девет евроцента/ адвокатско възнаграждение за касационното производство.

С молба вх.№ 5252/ 16.03.2026 г. ищецът М. К. е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Твърди, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на производството. Защитата на ответната страна се ограничила до изготвяне на отговор срещу касационната жалба. Моли определението да бъде изменено в частта за разноските като адвокатското възнаграждение на ответника бъде определено „… до минималния размер съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.“.

Ответната страна „Бомес“ ООД оспорва молбата. Поддържа, че материалният интерес в касационното производство не е 10 000 лв, а 60 000 лв и че възнаграждение в размер 3 125 лв е в размер едва 43 % от предвидения като минимален в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Самият ищец, при образуване...