Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 3621 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. Е. ЕООД, гр. Русе с управител И. В., чрез адвокат Д. К. против решение № 4/21.02.2022 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело № 687/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03001821000173-091-001/13.07.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна за установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.10.2019 г., м.11.2019 г., м.02.2020 г. и за периода м.04.2020 г. м.07.2020 г. в общ размер на 21 929.04 лева и лихви в общ размер 2 595.71 лева.

В касационната жалба е посочено, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Конкретното оплакване е за нарушено право на защита, тъй като в първоинстанционното производство всички съобщения до дружеството жалбоподател са изпращани на адрес на счетоводна къща Р. К. ЕООД, което е различно юридическо лице.

Искането е за отмяна на решението. Представя по реда на чл. 219, ал.1 АПК договор за счетоводно консултантско обслужване от 19.02.2021 г., сключен между К. С. ЕООД и Р. К. ЕООД.

Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град Варна оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Претендира разноски за касационното производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за недопустимост на жалбата, тъй като не съдържа касационни основания и за неоснователност, по съображения за съответствие на решението с материалния закон и спазване на съдопроизводствените правила.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Неоснователни са доводите на прокурора от Върховна административна прокуратура за нередовност на жалбата, тъй като съдържа касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. При разглеждането й по същество, съдът намира следното:

С оспорения пред Административен съд Русе ревизионен акт № Р-03001821000173-091-001/13.07.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна на Ф. Е. ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.10.2019 г., м.11.2019 г., м.02.2020 г. и за периода м.04.2020 г. м.07.2020 г. в общ размер на 21 929.04 лева и лихви в общ размер 2 595.71 лева.

Задълженията за ДДС са резултат от отказ на право на данъчен кредит на основание чл. 25, ал. 1, чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 6 от ЗДДС в размер на 15 422.53 лева по фактури, издадени от В. П. ЕООД и Р. И. АД и в размер на 6 056 лева по фактури, издадени от П. Г. М ЕООД и П. А. М1 ЕООД. За данъчни периоди м.02, 04, 05 и 06.2020 г. с ревизионния акт са начислени лихви в общ размер на 107.72 лева, във връзка с извършена от дружеството корекция на ползван данъчен кредит в по-голям размер от начисления ДДС.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите органът, възложил ревизията и ръководителя на ревизията и в предвидената от закона форма. Актът е подписан с квалифицирани електронни подписи на органите, издатели и съдържа фактическите и правни основания за издаването му.

По приложението на материалния закон съдът е посочил, че спорът между страните е формиран по въпросите дали спорните фактури документират реално настъпило данъчно събитие и отразяват ли реални доставки, респективно получателят правомерно ли е приспаднал начисления във фактурите ДДС.

От фактическа страна е установил, че Ф. Е. ЕООД е упражнило право на данъчен кредит в размер на 2 812.50 лева по две фактури, издадени от В. П. ЕООД в данъчни периоди м.11.2019 г. и м. 07.2020 г. за доставки на дизелово гориво (бензиностанции Газпром) лимит, автогаз ПБ (бензиностанции Газпром) лимит. Във връзка с тези доставки при ревизията е представен договор за зареждане на горива чрез картова система card-oil.com с дебитни карти с лимит за безналично плащане от 01.11.2019 г., сключен с В. П. ЕООД, по силата на който доставчикът предоставя/прехвърля на ревизираното дружество възможността за срок от 36 месеца да зарежда горива чрез собствена система за отчитане card-oil.com, предлагани на вериги бензиностанции Газпром без заплащане в брой при представяне на Газпром дебитни карти с предоставен от доставчика лимит за зареждане. Съгласно договора зареждането на горива се осъществява чрез дебитните карти, предоставени от доставчика при сключване на договора по предварително предаден с приемо - предавателен протокол лимит (стоки за стойност) за ползване. Към двете фактури са представени приемо предавателен протокол от 01.11.2019 г., с който доставчикът предава, а получателят приема право на зареждане на дизелово гориво от верига бензиностанции Газпром чрез предоставен лимит и акаунт карти за безналично плащане по договор от 01.11.2019 г. в системата card-oil.com - 5300л по ед. цена от 1.88 лева на стойност 9981.67 лева без ДДС и приемо предавателен протокол от 31.07.2020 г. за предаване и приемане на право на зареждане на дизелово гориво от верига Газпром чрез предоставен лимит и акаунт карти за безналично плащане по договор от 01.11.2019 г. в системата card-oil.com 1300л по ед. цена от 1.91 лева, на стойност 2 480 лева и право на зареждане на автогаз от верига Газпром чрез предоставен лимит и акаунт карти за безналично плащане по договор от 01.11.2019 г. в системата card-oil.com 1600л по ед. цена от 1.00 лева на стойност 1600 лева.

По доставките от Р. И. АД съдът е установил идентична фактическа обстановка - издадени са шест фактури, с предмет дизел, бензин, газ ПБ (бензиностанции Ромпетрол, Газпром) лимит и право на собственост върху стоки чрез лимит за зареждане на горива и стоки чрез картова система card-oil.com, по които ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в размер на 12 610.03 лева в данъчни периоди м.10.2019 г., м.02.2020 г., м.04, 05. и 06.2020 г. С договор от 01.10.2019 г. доставчикът предоставя/прехвърля на Ф. Е. ЕООД възможността за срок от 36 месеца да зарежда горива чрез собствена система за отчитане card-oil.com, предлагани на вериги бензиностанции Ромпетрол без заплащане в брой при представяне на Ромпетрол дебитни карти с предоставен от доставчика лимит за зареждане. Съгласно договора при сключването му на клиента се предоставят дебитни карти за безналично плащане, чрез които се осъществява зареждането на горива по предварително предаденият му с приемо предавателен протокол лимит. Представени са приемо предавателни протоколи от датата на издаване на фактурите за предаване и приемане на право на зареждане на конкретни количества дизел, бензин и газ ПБ лимит, всеки от които на стойност, съответстващи на данъчната основа и общата стойност по съответната фактура. В хода на ревизията е установено, че фактурите не са платени, а дебитни карти липсват. От ревизираното дружество са дадени писмени обяснения, че към момента на ревизията няма осъществени зареждания на гориво.

В хода на ревизията са приобщени договорите, сключени от Р. И. АД с Р. Б. ЕООД за зареждане на горива чрез карти на бензиностанции Ромпетрол и от Виа петрол ЕООД с Нис петрол ЕООД, за зареждане на горива чрез карти на бензиностанции Газпром, от които е установено, че не е уговорена възможност за прехвърляне правото за зареждане чрез карти на трети лица. Картите за зареждане, са издавани на конкретни лица и МПС, посочени в списък приложение № 1 към договорите.

С оглед на тези факти, съдът е приел за обосновани изводите на органите по приходите, че по спорните фактури не е доказано реално осъществяване на доставки на стоки и услуги и настъпване на данъчно събитие. Посочил е, че представянето на договори не е доказателство за реализация на правата и изпълнение на задълженията по тези договори. В случая липсват списъци на МПС, описание на картите за намаления. Установено е, че през процесните периоди дружеството разполага с 2 броя МПС и е зареждало гориво от трето лице Картел 85 ООД. С позоваване на решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, (т.23 и т.25) съдът е приел, че само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано.

За данъчен период м.07.2020 г. съдът е установил, че Ф. Е. ЕООД е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 6 056.00 лева по фактура № 00017/01.07.2020 г. издадена от П. Г. М ЕООД за доставка на самоходен горски влекач лебедка 40т, рама 902008 и по фактура № 130/09.07.2020 г. издадена от Про ауто М1 ЕООД с предмет основен ремонт и пълно възстановяване на самоходен влекач лебедка с рама 902008. От доказателствата, представени от Областна дирекция З. Г. приобщени от ревизията на Скорпион 79 Игнатов ЕООД получател по последващата доставка на същия влекач, е установено, че верижен горски влекач със същия номер на рама 902008 [рег. номер], марка АТ, модел Л е бил собственост и е регистриран на името на П. Г. от [населено място], общ. Севлиево и е бракуван на 12.11.2020 г. От П. Г. са представени писмени доказателства - договор за покупко продажба от 16.10.2015 г., по силата на който е придобил правото на собственост върху влекача, свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, в което е вписан като собственик, знак за технически преглед, както и писмени обяснения, че през 2018 г. е предало влекача за скрап на трето лице срещу 600 лева, като впоследствие го е бракувало, предавайки регистрационните табели, за което е представило копие от свидетелството за регистрация на земеделска и горска техника част І с отбелязване бракуван 12.11.2020 г.

От така установените факти, съдът е приел, че не е доказано осъществяването на доставките по прехвърляне правото на собственост върху стока, дори и при игнориране на изискванията за форма за действителност на сделката и за регистрация земеделската и горска техника, предвидени в националния закон, както и извършването на ремонт и пълно рециклиране на влекача, посочен във фактурите. Към момента на издаване на спорните фактури, регистрационните табели и свидетелството за регистрация на влекача са се намирали у трето лице, като няма данни да е осъществено фактически доставянето на транспортното средство и извършването на ремонтните услуги, документирани с фактурата, издадена от Про ауто М1 ЕООД.

Решението е правилно постановено.

Неоснователно е оплакването за нарушение на съдопроизводствените правила по връчване на призовки и съобщения до дружеството жалбоподател, на адрес на счетоводна къща Р. К. ЕООД. От доказателствата по делото е видно, че всички съобщения и призовки до Ф. Е. ЕООД са връчвани и получавани на адрес в гр. Русе, [улица], който е адресът на управление на дружеството, вписан в търговския регистър по смисъла на чл. 18а, ал. 8, т. 2 във връзка с чл. 137, ал. 5 АПК и 2 от ДР на ДОПК. Това е адресът, посочен от дружеството в жалбата му до съда и молбата му от 30.11.2021 г. при извършените процесуални действия в съдебното производство пред първата инстанция. Правото на защита на лицето не е засегнато, тъй като жалбоподателят е упражнил процесуалните си права и задължения в указаните от първоинстанционния съд срокове, включително и правото на обжалване на първоинстанционното решение.

Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е обосновал краен извод, че по спорните фактури не е доказано настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗДДС, което поражда изискуемост на ДДС и правото на данъчен кредит за получателя по доставките на основание чл. 68, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ЗДДС.

Фактурите издадени от Виа петрол ЕООД и Р. И. АД документират прехвърляне на право за зареждане на гориво на бензиностанции Газпром и Ромпетрол срещу предварително определен лимит, въз основа на дебитни карти от картова система. По делото от страна на ревизираното дружество не се твърди и не се сочат доказателства, че се касае за зареждане на горива и доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС. Съгласно чл. 8 ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. На това основание следва да се приеме, че фактурите, издадени от посочените доставчици документират услуги. По силата на чл. 9, ал.1 ЗДДС всяко извършване на услуга е доставка на услуга. В чл. 25, ал.2 ЗДДС е предвидено, че данъчното събитие за доставките на услуги настъпва на датата, на която е извършена услугата. Релевантно за извършване на услугите и настъпване на данъчно събитие съгласно чл. 25, ал.2 ЗДДС е изпълнението на сключените договори с В. П. ЕООД и Р. И. АД, което в случая не е установено. Не се твърди по делото и не са ангажирани доказателства, ревизираното дружество да е получило посочените в договорите дебитни карти за фактурирания от доставчиците лимит гориво. Установено е, че по фактурите не е извършено плащане, включително авансово, което на основание чл. 25, ал. 6, т. 2 ЗДДС да породи изискуемост на данъка. При тези факти и на основание чл. 68, ал.2 във връзка с ал. 1, т.1 ЗДДС правото на данъчен кредит не възниква и не са налице материалноправните предпоставки за признаването му.

Фактурата, издадена от П. Г. М ЕООД документира доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС самоходен горски влекач лебедка 40т, индивидуализиран с номер на рама. Правилно съдът е съобразил тълкуването на чл. 14 1 от Директивата за ДДС в практиката на Съда на ЕС, според което понятието доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените в националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. В конкретния случай не е спазена предвидената в националния закон форма за действителност на сделката по прехвърляне право на собственост върху земеделска и горска техника, но не е доказано и обстоятелството, че Ф. Е. ЕООД фактически е получило доставен му от П. Г. М ЕООД самоходен влекач с посочения във фактурата номер на рама и се е разпоредило фактически с тази движима вещ като собственик в полза на Скорпион 79 Игнатов ЕООД в данъчен период м.07.2020 г, което е релевантно за реалното осъществяване на доставката. Предвид липсата на такива доказателства и наличните такива, че към 12.11.2020 г. влекачът е бракуван от физическото лице, вписано като собственик в документите му за регистрация, законосъобразно съдът е приел, че доставката не е доказано.

По аналогични съображения на изложените по горе относно доставките на услуги по чл. 9, ал.1 ЗДДС и липсата на данни ревизираното дружество фактически да е притежавало влекача, следва да се приеме, че извършването на ремонтните услуги, предмет на фактурата, издадена от П. А. М1 ЕООД също не е доказано.

Като е достигнал до същите правни изводи и е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане по спорните фактури, съдът е постановил решение, което съответства на материалния закон.

По отношение на установените задължения за лихви за данъчни периоди м.02, 04, 05 и 06.2020 г. в общ размер на 107.72 лева, не са изложени конкретни оплаквания. В този случай касационната инстанция служебно има задължението да провери валидността, допустимостта на решението и спазването на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Лихвите са резултат от извършената от ревизираното дружество корекция на ползван данъчен кредит в размер по-висок от начисления ДДС. Не са налице данни и доказателства за погасяване на това задължение, поради което законосъобразно е отхвърлена жалбата относно пълния размер на установените задължения за лихви.

Решението е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 607.23 лева следва да се присъдят на основание чл. 161, ал.1 ДОПК на Национална агенция за приходите, която съгласно 1, т. 6 от ДР на АПК е юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган ответник по касация.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4/21.02.2022 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело № 687/2021 г.

ОСЪЖДА Ф. Е. ЕООД, гр. Русе да заплати на Национална агенция за приходите сумата 2 607.23 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА