ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 765

София, 17.02.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 1349 /2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Й. М., с ЕГН [ЕГН] против въззивно решение № 450 от 30.11.2023 г. по гр. д.№ 388/2023 г. на Пернишки окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 180 от 22. 02. 2023г. по гр. д. № 6395 / 2021г. на Пернишкия районен съд, в частта по претенциите по чл. 346 ГПК, с която е отхвърлена претенцията на касатора по чл. 346 ГПК срещу П. Й. М., с ЕГН [ЕГН] за разликата над присъдените 1170,60лв., за претендираната с касационната жалба сума в размер на още 3925,88 лв., съставляваща платена от него топлинна енергия за съсобственият апартамент № **, находящ се в П., на [улица], в повече от припадащата му се като наследник част от дължимата сума.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани доказателства и позоваване на непълно заключение, изготвено от в. л. В., несъобразяване на довода във възивната жалба, че е образувано изп. д. № 894/2015 г. и извършените плащания по него, които са прекъснали течението на погасителната давност и необоснованост на извода, че жалбоподателя е платил погасено по давност вземане. Затова жалбоподателят моли да се отмени решението в обжалваната част и да се върне делото за ново разглеждане или да се осъди П. М. да му заплати сумата 3925,88 лв., съставляваща част от сумата, за която е отхвърлена претенцията.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроса: 1.Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в рамките на наведените в жалбата доводи; 2. Следва ли съдът да се съобрази с приетата по делото ССЕ, с което не е изяснен въпроса относно това дали по изпълнителния лист от 2010 г. са били образувани и други изпълнителни дела и какви са записванията на гърба на изпълнителния лист, които само се споменават в експертизата, но не са разписани подробно. Следва ли при направен изричен довод в този смисъл във въззивната жалба, съдът да назначи служебно ССЕ за изясняване на спорните факти?

На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се иска допускане до касационно обжалване по въпроса: 3.Допустимо ли е ищецът, ответник по претенция по чл. 346 ГПК, да прави възражение за погасителна давност на суми, дължими по изпълнително дело към трето лице извън страните па делото, по което същия е бил страна и също не е направил възражение за погасяване по давност на същите пред съответния правен субект - носител на вземането, който е взискател по изпълнителното дело?

Ответникът по касация не взема становище.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е съобразил следното:

Производството е във фаза по извършване на делбата между двама съделители, съсобственици по наследство при равни права на два апартамента, които са им разпределени по чл. 253 ГПК. В тази част решението е влязло в сила. Пред ВКС производството е висящо само по предявената претенция от Б. М. по реда на чл. 346 ГПК срещу П. М. в размер на 8457,25лв., която е останала в този размер, след като ответника не е дал съгласие за намаляване на размера. Претенцията е уважена до размер 1170,60лв., а въззивното решение се обжалва в частта, с която е потвърдено решението на РС, с което тя е отхвърлена за сума в размер на още 3925,88 лв., платена от Б. М. по изпълнително дело № 821/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б.. В производството пред първата инстанция, съделителят П. М., е направил възражение за погасителна давност - относно сумите, платени от брат му по това изп. дело. То е образувано по подадена молба през 2019г. от „Т. П. ЕАД за вземане за топлинна енергия, доставена до имот адрес: [населено място] [улица], [жилищен адрес] вх. „**“, ап. 31 от 2019 г. с първоначален длъжник – наследодателя на страните Й. Б. М. въз основа на изпълнителен лист от 01. 01. 2010 г. по ч. гр. дело № 3194/2009 г. на PC Перник. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението във въззивната жалба, че е било образувано друго изпълнително дело преди това, за събиране на процесните суми, поради което след изтичането на пет годишна погасителна давност за периода до 01.01.2015г. е прието, че вземането, установено със Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителния лист, е било погасено по давност. Тъй като длъжникът по това изпълнително дело Б. М. не е потърсил съдебна защита на своя материален интерес /не е предявил съдебен иск, че сумата е погасена по давност/, а е оставил да му бъде събрана сумата 3925,88лв. чрез запор по това изпълнително дело върху трудовото му възнаграждение, въззивният съд е приел, че тази сума /3925.88 лева/ е събрана от Б. М., след погасяването й по давност и не подлежи на възстановяване от П. М. по аргумент от чл. 118 от ЗЗД. Затова претенцията за тази сума е приета за неоснователна. Останалите мотиви се отнасят за суми по други изпълнителни листи, които не са предмет на касационната жалба.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.

В молбата, с която е заявена претенцията по чл. 346 ГПК не е посочено образувано изпълнително дело през 2015 г. по изпълнителният лист за вземане от 2010 г. Не са представени доказателства и за отметките за събраните суми на гърба на изпълнителния лист. За такова образувано изпълнително дело не е докладвало и вещото лице. Първата инстанция е приела, че е основателно възражението на другата страна за погасяване по давност на претендираното вземане. Довод за това, че е имало плащания по образувано изпълнително дело през 2015 г. по същия изпълнителен лист от 2010 г., които са прекъснали течението на петгодишната погасителна давност, е заявен изрично във въззивната жалба. Тъй като нормите, уреждащи основанията за спиране и прекъсване течението на давността са императивни и съдът е длъжен да ги приложи при заявено възражение за погасителна давност, то въззивният съд е следвало, съгласно приетото по т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно да събере доказателствата, необходими за прилагане на императивна материалноправна норма, каквато е нормата на чл. 116 б. „в“ ЗЗД. Затова съдът приема, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по втория въпрос, но преформулиран така: Следва ли въззивният съд да събере служебно доказателства за прекъсване течението на погасителна давност ако има довод във въззивната жалба, че изводът на първоинстанционния съд за основателност на възражението на другата страна за погасяване на вземането по давност е постановено при непълнота на доказателствата относно извършени плащания, които са прекъснали погасителна давност.

Третият въпрос е включен в предмета на спора и е определящ за изхода от него по претенцията, предмет на касационната жалба. По него жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като посочва, че не му е известна съдебна практика. Настоящия състав също не намери такава, поради което счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Допустимо ли е ищецът, ответник по претенция по чл. 346 ГПК, да прави възражение за погасителна давност на суми, дължими по изпълнително дело към трето лице извън страните па делото, по което същия е бил страна и също не е направил възражение за погасяване по давност на същите пред съответния правен субект - носител на вземането, който е взискател по изпълнителното дело?

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 450 от 30.11.2023 г. по гр. д.№ 388/2023 г. на Пернишки окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 180 от 22. 02. 2023г. по гр. д. № 6395 / 2021г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлена претенцията на Б. Й. М., с ЕГН [ЕГН] по чл. 346 ГПК срещу П. Й. М., с ЕГН [ЕГН] за разликата над присъдените 1170,60лв., за претендираната сума в размер на още 3925,88 лв., съставляваща платена от него като наследник топлинна енергия за съсобственият апартамент № **, находящ се в П., на [улица], в повече от припадащата му се част от дължимата сума.

Указва на касатора Б. Й. М. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 78,52 лв. и да представи квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: