ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 781

гр. София, 18.02.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р.ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 3791/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Ю. Х., подадена чрез адв.К. Ж., против решение № 75 от 09.05.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 66/2024г. на Варненския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 1299/07.11.2023г. по гр. дело № 1698/2022г. на ОС-Варна за отхвърляне исковете на касатора с правно основание чл. 55 ЗЗД за връщане на сумата 31 154 лева солидарно от С. С. М. и Д. И. М. (починал на 29.10.2022г. и заместен от В. Д. М. и И. Д. М.), евентуално от С. М. - 15 577 лева; от В. Д. М. - 4 884,15 лева и от И. Д. М. – 4 160,58 лева, дадени по предварителен договор от 12.12.2014г. за продажба на имот в гр. В. на ул. „*“ №3, ап. 2, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2022г. до окончателното плащане.

В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 1/11.05.2020г. по гр. д.№ 289/2019г. на І ГО, решение № 621/31.03.1999г. по гр. д.№ 2423/1998г. на І ГО и определение № 714/13.10.2017г. по гр. д.№ 1449/2017г. на ІІІ ГО на ВКС: 1. Следва ли извършването на отчетна сделка между продавача и неговия пълномощник по предварителен договор да представлява предпоставка за уважаване на претенцията на купувача за връщане на платената по договора продажна цена; 2. Следва ли съдът да приеме, че между упълномощител и упълномощен не е уговорена отчетна сделка, при положение, че упълномощителите не навеждат твърдения и доказателства в тази насока; 3. Следва ли съдът да приеме, че между упълномощител и упълномощен не е уговорена отчетна сделка, при условие, че в пълномощното няма уговорена такава; 4. Следва ли съдът да приеме, че не е налице отчетна сделка и упълномощителят няма задължение за извършване на такава сделка, при условие, че по делото е установено, че упълномощителите притежават и са собственици на жилищна сграда, изградена със средства, които пълномощникът е получавал от трети лица купувачи и при условие, че по делото не се спори, а и ответниците потвърждават, че всички получени средства от предварителни договори е уговорено да бъдат вложени в строителството на сградата, която притежават; 5. Следва ли съдът да приеме, че не е налице отчетна сделка, при условие, че по делото се установява, че строителят не е получил никакви средства за изграждане на сградата от ответниците. Касаторът поддържа също, че решението е и очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба-И. Д. М., С. С. М. и В. Д. М., чрез адв. Б. Д., изразяват становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Т. В. Т. и „Пресиянстрой“ ЕООД - трети лица помагачи на страната на ищеца, не вземат становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по основанията за допускане на касационното обжалване следното:

Разгледани са искове, квалифицирани от инстанциите по същество, като такива с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. За да постанови обжалвания резултат за отхвърлянето им, въззивният съд е приел следното: на 12.12.2014г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на обект в жилищна сграда в строеж в гр. В. на ул. „*“ №3, между С. М. и съпругът й Д. М., В. М. и И. М., като продавачи, действащи чрез пълномощника си Т. В. Т.; „Пресиянстрой“ ЕООД, като изпълнител на строежа, чрез управителя Т. В. Т. и ищеца Х., като купувач; изпълнителят на строежа се задължил да изгради, а продавачите, чрез пълномощника си, се задължили да продадат на ищеца апартамент №2 по одобрен проект, на проектиран втори етаж с площ 43,90 кв. м намиращ се в новострояща се сграда в гр. В., ул. „*“ №3, за сумата 28 500 евро; продажната цена следвало да се плати на пълномощника на продавачите. Според представеното пълномощно с нот. заверка рег.№ 12311/07.10.2014г. ответниците упълномощили Т. Т., лично и като представител на „Пресиянстрой ЕООД да сключва от тяхно име и за негова сметка предварителни договори за продажба на обекти, за които ще бъде учредено право на строеж на дружеството; да определя и получава продажната цена. С разписки от 12.12.2014г. и 15.09.2017г. Т. удостоверил получаването на първа и трета вноска по договора, а от кредитен превод от 27.02.2015г. е установено, че по сметка на Т. е получена и втората дължима вноска. Съдът е приел за установено също, че сключеният между ответниците и „Пресиянстрой“ ЕООД договор за строителство за сградата, в която се намира обектът, предмет на процесния договор е развален и че сградата не е въведена в експлоатация. Според въззивния съд, ангажираните гласни доказателства установяват, че ответниците не са получавали суми във връзка със сключвани от Т. Т., като управител на дружеството-строител, предварителни договори нито от купувачите по тези договори, нито от Т. Т..

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД-ответниците да са получили нещо на отпаднало основание от ищеца, поради което за тях да възникне задължение за връщане на даденото. Изложил е съображения, че след като в пълномощното с рег.№ 12311 от 07.10.2014г. е вписано, че Т. лично и като представляващ дружеството-изпълнител е упълномощен да сключва от името на упълномощителите и за своя сметка предварителни договори за продажба на обекти в бъдеща сграда, че има право да избира купувачи, да определя и получава продажна цена и да сключва окончателни договори след учредяване на право на строеж, следва да се приеме, че в случая представителят не дължи отчет на получените суми по сключените предварителни договори. Действията на представителя пораждат последици в правната сфера на представлявания, тъй като те се извършват от името и за сметка на представлявания. В случая изрично е посочено, че представителят сключва договорите за своя сметка; за сключване на предварителен договор няма необходими разноски, поради което не би могло да се приеме, че при упълномощаването страните са имали предвид, че това са разноските, които трябва да останат за сметка на представителя; не би могло да се приеме, че за негова сметка следва да останат разходите по строителството, тъй като упълномощаването е за сключване на предварителни договори, а не за извършване на строителство. Според въззивния съд установените по делото факти сочат, че представителят на ответниците, сключил предварителния договор с ищеца е бил овластен да получи и задържи продажната цена по договора, което означава, че представителят е бил освободен от отчет. Сумите по вноските по предварителния договор са получени с разписки от Т. или преведени по негова банкова сметка и с посочено основание за плащането-предварителния договор. Не се установява ищецът да се е срещал и да е водил преговори с ответниците, както и последните да са били уведомени за сключения между ищеца и Т. договор и условията по него; установено е от гласните доказателства, че ответниците не са получавали суми от ищеца, такива не са им предавани и от Т.. Последният съгласно постигнатата с ответниците уговорка и изрично посоченото в пълномощното е имал право да задържи получените по предварителните договори суми, като ги вложи в изграждането на сградата. Тези условия и обстоятелства са били известни на ищеца при сключване на предварителния договор. Ответниците не са поемали задължение към ищеца за извършване на строителството, нито са получавали средства от него в качеството им на продавачи. Липсата на задължение за отчет на лицето, овластено да получи сумите по предварителния договор изключва отговорността на ответниците за връщане на полученото след развалянето на договора. С тези мотиви въззивният съд е отхвърлил предявените искове.

Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите не се установява АС-Варна да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения. Решението не е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по първия формулиран от касатора въпрос, който отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК: Следва ли извършването на отчетна сделка между продавача и неговия пълномощник по предварителен договор да представлява предпоставка за уважаване на претенцията на купувача за връщане на платената по договора продажна цена. Касационно обжалване следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка твърденията на касатора за противоречие на въззивното решение с решение по гр. д.№ 289/2019г. на ІV ГО. По останалите въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдът ще се произнесе при постановяване на решението по чл. 290 ГПК.

За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса в размер 803,97 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 75 от 09.05.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 66/2024г. на Варненския апелативен съд.

УКАЗВА на Ж. Ю. Х., представляван в касационното производство от адв.К. Ж., в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 803,97 лева.

При неизпълнение на указанията, касационната жалба ще бъде върната, а производството пред ВКС-прекратено.

След представяне на доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: