ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№515

гр. София, 18.02.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 1893 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 123 ГПК.

Образувано е по молба от Форуком и компания ООД за определяне на компетентен съд да разгледа подадено в Софийски районен съд заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу В. А. К. и „ВИКИ ПВ“ ЕООД, по което е образувано ч. гр. д. № 43855/24г. по описа на Софийски районен съд. С определение от 22.08.2024г., постановено по същото дело, е прекратено производството и делото е изпратено на Върховен касационен съд на основание чл. 123 ГПК.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че молбата по чл. 123 ГПК е неоснователна.

Искането по чл. 123 ГПК от заявителя в заповедното производство е направено в изпълнение на указания, дадени от заповедния съд. Районният съд приема, че съгласно чл. 9, ал. 3 ГПК /ДВ, бр. 11 от 2023г./ заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение. Към момента на образуване на заповедното производство по настоящото заявление, принципът в чл. 9, ал. 3, изр. 1 ГПК не се изпълнява, тъй като фактически няма изграден такъв модул в ЕИСС за централизирано разпределение. Според заповедния състав това създава трудности за определяне на компетентния съд, предвид действащата разпоредба на чл. 411, ал. 1 ГПК, предвиждаща,...