ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 790 гр.София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: БОРИС ИЛИЕВ
Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ
ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 3472 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на „СТАЙГЪР“ ЕООД, чрез адвокат А. С. от АК - Пловдив срещу решение № 89/16.05.2024 г. по в. гр. д. № 422/2023 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 338 от 15.03.2023г. по гр. д.№ 1256/2021г. на Окръжен съд Пловдив и са отхвърлени исковете на „СТАЙГЪР“ ЕООД против Народното събрание на Р. Б. на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, да му заплати обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото на ЕС, както следва:
- 78 022.51 лева - недължим ДДС, установен с ревизионен акт № Р16001615005442-091-001/07.12.2015 г., ведно с прилежащите лихви до окончателното погасяване на задължението по ревизионния акт;
- 3 720.93 лева - разноски за юрисконсулт в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив;
- 2 790.70 лева - разноски за юрисконсулт в производството по адм. д. № 1041/2017 г. по описа на Върховния административен съд;
- 50.00 лева - държавна такса за обжалване на ревизионния акт;
- 9 900.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в производството по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив;
- 740.00 лева - депозити за вещо лице в производството по адм. д. № 540/ 2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив;
- 25.00 лева - държавна такса за обжалване на решението, постановено по адм. д. № 540/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив;
- 3 700.00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. д. № 1041/2017 г. по описа на Върховния административен съд;
- 954 690.33 лева - нереализирани приходи от таксиметрова дейност за периода 2016 г. - 13.03.2019 г.;
- 480 582.00 лева - нереализирани приходи от извършвани застрахователни услуги за периода от издаването на ревизионния акт (07.12.2015 г.) до изменението на чл. 47 от ЗДДС (01.01.2021 г.);
- 100 000.00 лева - нереализирани приходи от увеличената стойност на застрахователните премии по застраховките, при сключването, на които ищецът получава комисионна за периода 2016 г. - 2020 г.;
- 1 075 028.15 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т. Т. П. ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);
- 715 996.00 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т. Т. ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);
- 562 155.65 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на „Т. В. ООД за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);
- 620 047.20 лева - нереализирани приходи от осигуряване на услуги на ЗАД „А. Б. за периода от 01.05.2016 г. до датата на исковата молба (12.05.2021 г.);
- 10 000.00 лева - неимуществени вреди.
Горепосочените суми са претендирани ведно със законната лихва от датата на исковата молба (12.05.2021 г.) до окончателното изплащане.
В касационната жалба се излагат подробни съображения относно наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към жалбата са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроса с твърдения, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС и актове на Съда на ЕС,разглеждането им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се иска отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по конкретно формулирани пет въпроса.
В писмен отговор Народното събрание на Р. Б. чрез гл. юрисконсулт А. С. и гл. юрисконсулт М. Г., оспорва доводите в касационната жалба поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за обезщетение на причинени вреди поради допуснато нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в неправилно транспониране в чл. 47 ЗДДС (в редакцията преди изменението с ДВ бр. 104/08.12.2020 г.) на разпоредбата на чл. 135, §1, б. „а” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Това нарушение е станало причина за издаване на незаконосъобразен ревизионен акт за установяване на данъчни задължения на дружеството /ищец по делото/, които са недължими, поради което се иска да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди. Съдът е установил, че след неуспешното оспорване на издадения ревизионен акт и потвърждаването му от Върховния административен съд е подадена жалба пред Европейската комисия - ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“. Като резултат е проведена процедура за изменение на чл. 47 ЗДДС /ДВ, бр. 104 от 08.12.2020г./, от разпоредбата да отпаднат допълнителните изисквания за ДДС върху застрахователните услуги.
При тези фактически обстоятелства, въззивният съд е възприел решаващите изводи на първоинстанционния съд, че нарушението на правото на Европейския съюз е съществено предвид значимостта на засегнатите права до отстраняване на несъответствието на разпоредбата на чл. 47 ЗДДС и чл. 135, §1, б.“а“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. Налице е норма на правото на ЕС, която не е била транспонирана, тъй като законодателят не е изпълнил задължението си да приведе националното законодателство в съответствие с действаща директивна на ЕС, до изтичане на крайния срок - 01.01.2008г. За да отхвърли исковете, обаче, решаващият съдебен състав се позовава на нейния директен ефект, като приема, че държавните органи са длъжни да съобразят европейското законодателство и да откажат да приложат противоречащата му норма от националния закон, което прекъсва причинно-следствената връзка между бездействието на Народното събрание и настъпилите за дружеството вреди, поради което предявените искове са неоснователни.
При тези мотиви на въззивния съд, преценката на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се предпоставя от отговора на въпросите: „Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?“ и „Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното (чл. 4, ал. 3 КРБ), или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство (чл. 5, ал. 4 КРБ), произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори, и кои са критериите за определяне на обезщетението?“ Ето защо, настоящото производство следва да бъде спряно, на основание чл. 292 ГПК, до приемане на съвместно тълкувателно постановление по тълк. дело № 1/2023 г. на Общото събрание на Гражданската, Търговската колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, което да даде отговор на поставените въпроси.
Воден от изложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 ГПК, ВКС, състав на ІV г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. д.№ 3472/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до произнасяне от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд Първа и Втора колегии на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 1/2023 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.