РЕШЕНИЕ

№ 95

гр.София, 19.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

при участието на секретаря Р. И. като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 704 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/ срещу решение № 200 от 27.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 389 по описа за 2023 г. на Варненския апелативен съд, I състав, с което е потвърдено решение № 895 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 2284/2020 г. на Варненския окръжен съд в обжалваните от Комисията части за отхвърляне на предявените срещу М. С. З. и К. П. П. искове с правно основание чл. 153 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно посоченото в решението имущество. Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.

Oтветниците по касационната жалба М. С. З. и К. П. П. я оспорват и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Варненския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 129 743,35 лева. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №4810 от 24.10.2024 г. по настоящото дело поради очевидна неправилност.

Във връзка с порока на обжалваното решение и по оплакванията на касатора се констатира следното:

В исковата молба Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/ е изложила, че М. З. и К. П. са привлечени в качеството на обвиняеми по досъдебно производство № 5/2018г. на ТС „БОП“ – Варна, пр. пр. № 810/2018г. по описа на Специализираната прокуратура, за престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 3, алт. 10, т. 2 вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Привличането им в качеството на обвиняеми е дало основание на КПКОНПИ да образува проверка за установяване на незаконно придобито имущество. С влязло в законна сила на 10.12.2019 г. споразумение, одобрено по НОХД № 2715/27.05.2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд М. З. и К. П. са се признали за виновни за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 3, алт. 10, т. 2 вр. ал. 2 НК, по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

При извършената проверка от Комисията за периода от 17.05.2009 г. до 17.05.2019 г. са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че е налице незаконно придобито имущество, тъй като при съпоставката между стойността на имуществото и нетния доход за проверявания период е констатирано несъответствие в размер на 183 678,44 лева. Това несъответствие между имущество и нетен доход е значително по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Ето защо, след направени справки в НБД „Население“, Търговски регистър, Регистър АПИС, ИКАР и получена информация от ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“ и Дирекция „Местни данъци и такси“ към община Варна, както и справки за банкови сметки и движението по тях, Комисията е предявила искове по чл. 153 ЗПКОНПИ срещу М. З. и К. П. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 129 743,35 лв. на основание чл. 141, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, чл. 147 и чл. 151 от ЗПКОНПИ, както следва:

- на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М. С. З. имущество на стойност 9300 лева, включващо сума в размер на 8 000 лева, представляваща равностойност на 100 дружествени дяла от капитала на „Крисими - 2019 ЕООД, и лек автомобил, марка „Пежо, модел 307, peг. [рег. номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 15.06.2004г, рама № V., двигател № N., с пазарна стойност на към настоящия момент 1 300 лева;

- на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 във връзка чл. 147 от ЗПКОНПИ от М. С. З. и К. П. П. - сумата в размер на 17 077,49 лева /16 745 лева и 170 евро/, представляваща иззети парични средства, съгласно Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 25.03.2019г. извършено на адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] и обитавано от М. С. З. и К. П. П.;

- на основание чл. 142, ал. 2, г. 1, във вр. с чл. 141 във връзка чл. 147 от ЗПКОНПИ от К. П. П.: сумата в размер на 2 450,92 лева /1974 лева, 15 евро, 86 USD и 135 британски лири/, представляваща иззети парични средства, съгласно протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 25.03.2019г. на лек автомобил, марка „Пежо, модел 307, per. [рег. номер на МПС] , собственост на М. З. и управлявано от К. П. П.;

- на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М. С. З. имущество на стойност 71 914,94 лева, в това число сумата в размер на 49 000 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на недвижим имот, находящ се в [населено място], район Младост, [жк], [жилищен адрес] а именно: Апартамент №162, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № .................... по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], заедно с принадлежащото му избено помещение № 162 с площ от 3,75 кв. м., както и 0,6806 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата; сумата в размер на 10 000 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Фолксваген, модел Голф, per. [рег. номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 20.02.2008г., рама № W., двигател № B. 17833; сумата в размер на 518,37 лева, представляваща непреобразувани вноски по банкова сметка в лева с IBAN: B. U. 7000 1522 5767 12, в „УниК. Б. АД, с титуляр М. С. З.; сумата в размер на 1 459,39 лева, представляваща непреобразувани постъпили суми от трети лица по Банкова сметка в лева с IBAN: B. U. 7000 1522 5767 12, в „УниК. Б. АД, с титуляр М. С. З.; сумата в размер на 6 794,42 лева, представляваща погасителни вноски по кредит по Банкова сметка в лева с IBAN: B. U. 7000 1522 5767 12, в „УниКредит 2 Булбанк АД, с титуляр М. С. З.; сумата в размер на 234,69 лева, представляваща погасителни вноски по кредити от трети лица по Банкова сметка в лева с IBAN: B. U. 7000 1522 5767 12, в „УниК. Б. АД, с титуляр М. С. З.; сумата в размер на 1 733,15 лева. представляваща погасителни вноски по кредит по погасителна сметка в лева с IBAN: B. U. 7000 1522 5808 64, в „УниК. Б. АД, с титуляр М. С. З.; сумата в размер на 1 776,42 лева, представляваща непреобразувани постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в лева с IBAN: B. S. 9300 0021 1903 49, в „Банка ДСК ЕАД, с титуляр М. С. З.; сумата в размер на 100 лева, представляваща погасителна вноска по кредитна линия с № 24731149, в „Банка ДСК ЕАД, с титуляр М. С. З.; сумата в размер на 298,50 лева, представляваща погасителна вноска по кредитна карта по разплащателна сметка в лева с IBAN: B. S. 9300 0023 3398 77, в „Банка ДСК ЕАД, с титуляр М. С. З.;

- на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от К. П. П. - сумата в размер на 29 000 лева, представляваща паричните средства, платени от К. П. на Д. А. Г. за придобиване на високорискови наркотични вещества.

В уточняваща молба от 23.11.2021г. Комисията е посочила, че към началото на проверявания период – 17.05.2009 г. проверяваното лице К. П. е притежавал сумите от 50 лева и 78,51 лева – наличности по две негови банкови сметки, а М. З. не е притежавала имущество.

Към края на проверката - 17.05.2019 г., проверяваните лица са притежавали сумите от: 17077,49 лева – иззети парични средства с Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 25.03.2019 г. от жилището на М. З. в[жк]в [населено място]; сумата от 2450,92 лева - иззети парични средства с Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 25.03.2019г. от автомобила на М. З. марка „Пежо“ рег. [рег. номер на МПС] ; 100 дяла от капитала на „Крисими-2019“ ЕООД; лек автомобил марка „Пежо“ рег. [рег. номер на МПС] с пазарна стойност към настоящия момент 1300 лева, както и парични средства в размер на общо 47,74 лева – по сметки на М. З. и 50 лева по сметка на К. П.. От всички претендирани парични суми налични са само сумите, иззети от жилището и автомобила на ответницата З. на 25.03.2019г. От писмо вх. № ТД04 ВА/УВ – 1666/12.02.2020 г. се установява, че всички иззети веществени доказателства, включително намерените и иззети парични средства при извършените претърсвания по досъдебно производство № 5/2018г. по описа на ТС „БОП“ – Варна, не са върнати на лицата и се намират за съхранение в Специализираната прокуратура.

Проверяваните лица М. З. и К. П. не са подавали годишни данъчни декларации за проверявания период.

Направена е справка от НСИ, от която е установено, че общият разход за издръжка на проверяваното лице и домакинството за периода от 2009 г. до 17.05.2019 г. e в размер на общо 97537,80 лева.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили предявените искове по основание и размер. Заявили са, че не са налице предпоставките на чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане на посоченото в исковата молба имущество, тъй като то е придобито чрез законни средства. Не е налице несъответствие между придобитото имущество и доходите им в размер по-голям от 150 000 лева за целия проверяван период. Твърдят, че няма имущество, което да бъде отнето, защото на отнемане от проверяваното лице подлежат само притежавано налично имущество, а не доходи или приходи на това лице, а също и непритежавано имущество – такова, което е било придобито от него, но вече е напуснало патримониума му, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено или обезценено. Ответникът К. П. е посочил, че в периода от 2006 г. до 2018 г. е получил от дядо си К. К. дарения в размер на 66 000 лева и 21 000 евро, както и други обичайни дарения. През 2016 г. е получил от майка си Я. Я. дарение на сума в размер от 15 000 лева. М. З. на свой ред е заявила, че е получила дарения от баба си Р. П., която през 2007г. продала свой имот за сумата от 41 000 евро, като в открито съдебно заседание от 10.06.2022 г. е уточнила, че от тази сума е получила 10 000 евро, а през 2015 г. получила от нея сумата от 10 000 лева. Изложила е, че от 2010 г. в продължение на три години е работила като сервитьор и е получавала значителни по размер доходи, като с тях и получените дарения е придобила апартамента, находящ се в[жк]в [населено място], [жилищен адрес]. Оспорила е исковата претенция за отнемане на сумата от 8 000 лева, представляваща равностойността на дружествените дялове в „Крисими2019“ ЕООД, тъй като те са придобити със средства от получен заем от трето лице. Освен това е посочила, че на отнемане евентуално подлежат самите дружествени дялове, но не и средствата разходвани за тяхното придобиване, нито тяхната парична равностойност. Ответниците са оспорили изчисления от комисията размер на разходите за издръжка на домакинството.

От Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 25.03.2019 г. се установява, че от апартамент №113, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] обитаван от ответниците, е иззета сумата в размер на 17 077,49 лева /16 745 лева и 170 евро/, както следва: 1 бр. банкнота с номинал от 10 лева; 1 бр. банкнота с номинал от 5 лева; 26 бр. банкноти с номинал от 100 лева; 201 бр. банкноти с номинал от 50 лева; 204 бр. банкноти с номинал от 20 лева; 3 бр. банкноти с номинат от 50 евро и 1 бр. банкнота с номинал от 20 евро, а от лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, рег. [рег. номер на МПС] , собственост на М. З. и управлявано от К. П., са иззети парични средства в общ размер на 2450,92 лв. /1974 лева, 15 евро, 86 USD и 135 британски лири/ както следва: 34 бр. банкноти с номинал от 20 лева; 38 бр. банкноти с номинал от 10 лева; 3 бр. банкноти с номинал от 5 евро; 18 бр. банкноти с номинал от 5 лева; 5 бр. банкноти с номинал от 100 лева; 6 бр. банкноти с номинал от 50 лева; 2 бр. банкноти с номинал от 2 лева; 4 бр. банкноти с номинал от 20 щатски долара; 1 бр. банкнота с номинал от 5 щатски долара; 1 бр. банкнота с номинал от 1 щатски долар: 1 бр. банкнота с номинал от 20 лева; 1 бр. банкнота с номинал от 50 британски лири; 3 бр. банкноти с номинал от 20 британски лири; 2 бр. банкноти с номинал от 10 британски лири и 1 бр. банкнота с номинал от 5 британски лири.

Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е изчислявала несъответствието на доходите на ответниците по отделни години, както е посочено в т. 26 от заключението. В тази точка е записано, че констатираните разлики в средствата за издръжка по НСИ и разчетите на комисията обуславят общо несъответствие от 179 433,32 лв. При съобразяване на салдата с натрупване не се установява несъответствие.

В публичното съдебно заседание на 07.07.2023 г. страните са поставили допълнителни задачи към съдебно-икономическата експертиза, за да се съобразят указанията на ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, но първоинстанционният съд е оставил техните искания без уважение. В решението си Варненският окръжен съд е посочил, че в края на изследвания период в патримониума на ответниците, е налично имущество на стойност 28 876, 15 лв., поради което не е налице „значително несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ и затова не подлежат на изследване елементите, определящи нетния доход. Ето защо съдът е отхвърлил предявените искове.

Комисията е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за отнемане в полза на държавата на лек автомобил марка „Пежо” модел 307, рег. [рег. номер на МПС] , както и сумите от 17 077,49 лв. и от 2 450,92 лв., иззети с Протокол за претърсване и изземване от 25.03.2019 г., което имущество е налично в края на проверявания период. Жалбоподателят е посочил, че за установяване на значителното несъответствие на анализ подлежи цялото придобито през проверявания десетгодишен период имущество, а не само стойността на имуществото в края на периода.

В отговора на въззивната жалба ответниците са поискали да бъде допуснато допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза с поставените от тях задачи в последното публично заседание пред първоинстанционния съд. Въззивният съд е оставил без уважение това искане, след което е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните от Комисията отхвърлителни части. Възприел е изцяло извода на първоинстанционния съд, че няма значително несъответствие между имуществото и нетния доход, защото в края на проверявания период това имущество се е увеличило в сравнение с началото само с налично имущество на стойност 28 876, 15 лв. При това положение според въззивния съд не е необходимо да се изследва дали ответниците имат установен положителен нетен доход.

Тези аргументи на въззивния съд представляват неправилно тълкуване на разпоредбите на параграф 1, т. 3 от ДР и чл. 107, ал. 1 и ал. 2 на ЗОНПИ, като неправилно се отъждествява притежаваното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“, което дава право на Комисията да направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито и да образува производство за неговото отнемане. Съгласно параграф 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв., като законът ясно посочва съотносимост на две величини. Видно от мотивите на решението, възивният съд е изключил тази нормативно указана съотносимост, приемайки за достатъчна само едната от посочените величини /остойностено налично имущество в края на проверявания период/ като изключваща възможността за значително несъответствие. Не е посочил, нито изяснил другата величина - нетния доход на проверяваните лица, нито е изложил и мотиви, което е било негово задължение. Спорът е бил пренесен пред въззивната инстанция именно по този въпрос, а съдържащият се в мотивите на решението извод не се основава на приети за установени от съда факти и на закона(чл. 235, ал. 2 ГПК). При формиране на извод има ли значително несъответствие съдът следва да посочи какъв размер на нетния доход възприема спрямо всяко от проверяваните лица. Съгласно параграф 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, а не по отделни години, както го е изчислявала съдебно-икономическата експертиза. Според т 8. от същия параграф нетни доходи са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му/решение № 97 по гр. д. № 3224/2017 г. на IV ГО/. В продължителния период на проверката лицата имат както приходи, така и разходи, затова е необходимо да се изчисли нетният им доход по смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Без да се вземе предвид нетният доход на ответниците за проверявания период, не е възможно да се обоснове извод по несъответствие в положителна или отрицателна посока, който да е съответен на закона. Обратното е приел въззивният съд, основавайки се само на стойността на наличното имущество на ответниците в края на проверявания период. Дори да е вярно, че основната предпоставка за отнемането е установяването на разликата между имущество в началото и в края на проверявания период, неправилно е генерализиран извод, че след като в края на проверявания период наличното имущество в патримониума на проверяваното лице по стойност е под размера, посочен в параграф 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ този показател е достатъчен, нетният доход е без значение и значително несъответствие не би могло да има изобщо. При отчуждено имущество по противопоставим на държавата начин например, неговата равностойност влиза в размера на несъответствието по параграф 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/ Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС /

Едва след като бъдат установени приходите и разходите въззивният съд трябва да даде отговор на въпроса дали при изчисляване на значително несъответствие нетният доход на проверяваното лице се съобразява единствено като установена положителна величина по смисъла на закона, а в останалите случаи като нулева величина, или в резултат на извършен икономически анализ може към „отрицателния нетен доход” да се прибави наличното имущество и тази величина да образува несъответствието, както поддържа Комисията. По този въпрос въззивният съд не само е бил длъжен да изложи мотиви, като обсъди доводите на ищеца, но и да посочи какво приема от фактическа и правна страна. Въпросът е извън обхвата на задължителните тълкувателни указания в Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС и разрешаването му е задължително при настоящия спор. По този въпрос е формирана практика на ВКС в решения № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ІV ГО, решения № 50116 от 3.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV ГО, №732 от 12.12.2024г по гр. д.№2652/2023 г. на III ГО, постановени след приемане на тълкувателното решение и при застъпвано от съставите на ВКС виждане, че за целите на закона нетният доход може да е само положителна или нулева, но не и отрицателна величина.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че въззивното решение е необосновано и трябва да бъде касирано. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Варненския апелативен съд, тъй като се налага изслушване на пълно, ясно и обосновано заключение на съдебно-икономическата експертиза. Въззивният съд трябва не само да допусне експертизата по поставените от ответниците задачи, но и в изпълнение на указанията на т. 3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС да формулира собствени задачи по предмета на спора и да изясни какви са били доходите на ответниците, какви са били техните разходи през проверявания период, има ли и какъв е размерът на несъответствието. Въззивният съд трябва да посочи какви приходи на ответниците според техните твърдения приема за установени по делото/дарения, заеми, възнаграждения на ответницата от работата и като сервитьор/ и как тези приходи се отразяват на размера на несъответствието, както и има ли трансформация на имущества или такива, които са отчуждени по противопоставим на държавата начин.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 200 от 27.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 389 по описа за 2023 г. на Варненския апелативен съд, I състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: