О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 820

София 20.02.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 435 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 34939/03.12.2024 г. по регистъра на РС Стара Загора, подадена от М. Х. М., чрез адв. Ф. Г., за отмяна на влязло в сила решение № 1076/15.02.2024г., поправено с решение № 203/05.03.2024г., по гр. д. №1955/2023 г. по описа на РС Стара Загора, І ви състав. С последното е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, че молителят дължи на М. Б. Н. сумата 23000 лева по запис на заповед от 15.04.2019г., ведно със законната лихва от 12.12.2022г. и са присъдени разноски.

В молбата за отмяна се твърди, че в следствие на нарушение на чл. 39, ал. 1 ГПК молителят е бил лишен от възможност да участва по делото и не е бил надлежно представляван в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Сочи, че в заповедното производство е упълномощил адв. Г., чрез когото е следвало да бъде призоваван и в исковото производство по чл. 422 ГПК. Вместо това призовките са изпращани до постоянния му адрес, където не е открит, и по месторабота, където служител на предприятието ги е получавал, но не е уведомил молителя.

Насрещната страна по молбата – ищецът М. Б. Н., я оспорва чрез адв. Р. като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК допустимостта на молбата за отмяна намира следното:

Молбата отговаря на...