ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр.София, 25.02.2025 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Божилова ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от съдия Младенов ч. т.д. № 1409 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Риджънт Кепитал“ АД против определение № 964/16.04.2024 г. по ч. гр. д. № 982/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от страната частна жалба с вх. № 9665/10.04.2024 г. срещу разпореждане № 1003/02.02.2024 г. по т. д. № 2032/2023 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането на дружеството за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на предявения от него иск срещу „Първа инвестиционна банка“ АД.

Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като излага съображения, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено процесуално нарушение, както и е необосновано. Твърди, че въззивният съд неправилно не е обсъдил дали невъзможността за внасяне на държавна такса не представлява ограничение на достъпа до правосъдие и до справедлив процес за защита правата на дружеството. Според касатора съдът неправилно е тълкувал представените доказателства за липсата на финансови ресурси на дружеството и акционерите.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, достъпът до касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е обоснован със следния въпрос: „Допустимо ли е юридическо лице да бъде освободено от внасяне на дължима държавна такса извън хипотезите, в които българският законодател изрично е предвидил това?“

...