ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 601

Гр. София, 25.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 19.02.2025 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

Ч. т. д. № 2397/2024 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на[Фирма 3], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 335 от 27.05.2024 г. по ч. т. д. № 385/2024 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав. С него е потвърдено определение № 926 от 06.03.2024 г. по т. д. № 1593/2023 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-4 състав за прекратяване на производството по делото в частта, с която[Фирма 3] е предявило искове против[Фирма 2] с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 71 ТЗ за установяване нищожността на решения на съвета на директорите на[Фирма 2], взети еднолично от единствения член на СД –[Фирма 1], за избор на представляващ и управляващ член на съвета на директорите, заявени за вписване в ТРРЮЛНЦ със заявление А5 рег. № 20230824132651, като недопустимо, поради липса на правен интерес.

В частната касационна жалба се твърди, че въззивното определение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че[Фирма 3] разполага с правен интерес да оспорва едноличното решение на[Фирма 1], доколкото същото е взето от нелегитимен орган, при липса на форма, кворум и мнозинство и същото не следва да обвързва както дружеството, така и неговите акционери. Частният жалбоподател се позовава на практика на ВКС по чл. 290 ГПК, според която решенията, взети от съвет на директорите на акционерно дружество, който е действал в намален под законоустановения минимум състав, са нищожни, като взети извън пределите на установената в закона компетентност. Това нищожно решение нарушава членствените права и интереси на акционера[Фирма 3], доколкото го лишава от правото да участва в избора на представляващ дружеството, чрез участието му в избора на членове на съвета на директорите, като безспорно всеки акционер има правен интерес управлението на акционерното дружество да се осъществява от законно избран орган, какъвто в случая не е налице. Счита и че всеки акционер има правен интерес да бъдат прогласени за нищожни волеизявления на трети лица, когато тези волеизявления са насочени към пораждането на представителна власт и управлението на акционерното дружество. По подробно изложени съображения се моли обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени.

В изложението за допускане на исканото касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд при постановяване на определението си да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, както и да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и следва ли определението на съда да бъде постановено след тяхната съвкупна преценка?; 2. Може ли съдът да постанови определението си, без да изложи мотиви по част от направените възражения и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно тези възражения?; 3. Налице ли е правен интерес за акционер да иска прогласяване за нищожно еднолично решение на един единствен член на СД, с което последният се самоизбира за изпълнителен директор на дружеството, при условие, че към датата на решението няма останали други членове на съвета, а самоизбралият се за изпълнителен директор е бил вече освободен като член на СД по решение на общото събрание на акционерите?; 4. Нарушава ли членствените права на акционерите решение, с което се определя представляващо дружеството лице, взето от нелегитимен състав на СД (еднолично, при непопълнен минимален състав на съвета) и при липса на компетентност (освен от непопълнен минимален състав на съвета, но и от лице, което е освободено като член на СД по решение на общото събрание на акционерите)?; 5. Има ли компетентност единственият член на СД, след като останалите членове са заличени, да взема еднолични решения от името на СД, при условие, че последният е колективен орган?; 6. Валидни ли са решенията на единствения останал член на СД, след като останалите членове са заличени като такива по техни молби и съответно СД е с непопълнен състав и под законоустановения минимум?; 7. Кой съвет има компетентност да избере изпълнителен директор от членовете си и да заяви вписването му в Търговския регистър, след като досега вписаният съвет е освободен от общото събрание на акционерите - освободеният от общото събрание на акционерите, но все още вписан в Търговския регистър съвет или новоизбраният от общо събрание, но все още невписан в регистъра съвет?

По отношение на първите два въпроса се твърди наличие на основанията за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, решение № 80 от 02.06.2020 г. по гр. д. № 4031/2019 г., IV г. о., решение № 3 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г., III г. о., решение № 65 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. и решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о. По отношение на останалите въпроси също се поддържа наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед твърдяното произнасяне на въззивния съд в противоречие с решение № 133 от 22.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 17/2011 г., I т. о., решение № 60034 от 08.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 3009/2019 г., I т. о., решение № 282/2018 г. по т. д. № 2537/2017 г. на ВКС, II т. о, Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, решение № 103 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2994/2013 г., I т. о., определение № 120 от 13.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 402/2017 г., I т. о., решение № 86 от 01.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1068/2016 г., II т. о., решение № 135 от 09.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 184/2009 г., I т. о. По втората група въпроси в условията на евентуалност се релевира и основанието за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На самостоятелно основание се моли определението да бъде допуснато до инстанционен контрол и поради очевидната му неправилност съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение съобрази следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съдебен състав се е позовал на указанията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, според които нищожността на решение на орган, различен от общото събрание на търговско дружество, може да се установи чрез иск, предявен на основание чл. 71 ТЗ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от член на дружеството (акционер), при наличие на правен интерес от търсената защита, но в негова тежест е да обоснове правния си интерес като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск. След обсъждане на съдебната практика съдът е формирал извод, че правен интерес от предявяване на подобен иск съществува в случаите, когато органите на дружеството с действията си нарушават законово регламентирани права на акционера или изобщо отричат правото му на членство, като преценката се извършва с оглед на това, дали силата на пресъдено нещо при уважаване на иска ще породи правни последици конкретно за ищеца и дали ще рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от него членствени права. При съобразяване на горните разрешения, съдът не е споделил доводите на[Фирма 3], последователно поддържани пред всички инстанции и изложени и в касационната му жалба, че интересът му произтича пряко от порока на атакуваното решение, както и с оглед нарушаване на непрякото му право да участва в избора на представляващи и управляващи членове на СД, за което е изложил подробни съображения.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не се установява приложното поле на касационното обжалване.

Съгласно дадените в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, т. е. който е бил включен в предмета му и е обусловил решаващата правна воля на съда. Едновременно със спазването на горното общо селективно основание касаторът следва да обоснове и докаже и наличието на някоя от допълнителните предпоставки, изброени в т. 1 - т. 3 на посочената разпоредба.

Първите два въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговарят на тези критерии. Необсъдените според частния жалбоподател доводи и оплаквания за неправилност на обжалваното определение са такива по съществото на повдигнатия пред съда материалноправен спор, тъй като се отнасят до липсата на правомощия на[Фирма 1] да взема еднолично решения от името на съвета на директорите, вкл. и защото е бил освободен като член на СД и взетите от ОСА решения за това пораждат незабавно действие във вътрешните за дружеството отношения. Тъй като са неотносими към процесуалноправния спор за допустимостта на исковото производство, необсъждането им от въззивния съд не води до извод за произнасяне в противоречие с практиката на ВКС.

Последните три въпроса също не могат до обусловят достъпа до касационен контрол, тъй като отново касаят единствено основателността на предявения иск. По тази причина същите не са обсъждани в обжалваното определение и не са обусловили решаващата правна воля на съда за постановения по делото краен резултат.

Третият и четвъртият въпрос са изцяло относими към правилността на въззивното определение и като такива също не удовлетворяват общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото в цитираното по-горе тълкувателно решение по приложението на посочената разпоредба е изтъкнато, че правилността на обжалвания съдебен акт стои извън предмета на делото в селективната фаза на касационното производство.

Дори да бъдат обобщени и преформулирани, спрямо тези въпроси не се установява поддържаното допълнително селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Относимо към въпроса за правния интерес е единствено решението по т. д. № 17/2011 г. на I т. о. С него се дава принципно разрешение, че наличието на интерес не може да се отрече на трети за правоотношението лица, чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право. Тъй като въззивният съд е приел именно, че правата на частния жалбоподател не са накърнени от атакуваното решение на дружествения орган, то липсва твърдяното противоречие с цитираната от него практика, а правилността на формирания от въззивния съд извод, както вече се посочи, подлежи на проверка единствено след допускане на касационното обжалване.

Спрямо горния въпрос не се установява и релевираната допълнителна предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано поддържаното от частния жалбоподател значение на същия за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съобразно указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Липсва и твърдяната очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, доколкото от неговото съдържание не може да се направи извод за явната му необоснованост, както смята частният жалбоподател.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на които страната се позовава, поради което касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Независимо от това следва да се отбележи, че при едно законосъобразно развитие на регистърното производство, по заявлението за вписване на промените, основани на атакуваните решения, взети от единствения член от СД на[Фирма 2], би следвало длъжностното лице по регистрацията да постанови отказ, именно с оглед наведените с исковата молба пороци на същите тези решения.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 335 от 27.05.2024 г. по ч. т. д. № 385/2024 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: