ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 907гр. София, 26.02.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от пети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 1616/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. П. П., чрез адв. М. Д., срещу решение № 12 от 29.01.2024г., постановено по гр. д. № 293/2023г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е потвърдено решение № 260019/12.03.2021 г. по гр. д. № 1002/2019г. на Районен съд - Тетевен, с което Н. П. П. е осъден да заплати на Ц. Г. Ц. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на изнесена информация на 13.10.2019г. в електронна медия www.pik.bg, в която ответникът Н. П. П. приписва престъпления на ищеца Ц. Г. Ц., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2019г. до окончателното й заплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните правни въпроси:
1. При непосочване името на автора на процесната публикация, изготвена след „интервю и при липса на знание и одобрение на журналистическия материал и съгласие за разпространяването му от интервюирания, следва ли да се установи начин, време, място и обстановка, при която е произведено интервюто, механизма на изготвяне на публикацията ? При спор/ какъвто е случая / необходимо ли е да се изиска одобрение и съгласие на участващия и коя от страните следва да бъде ангажирана с доказателствената тежест ?
2. За да се приеме изявлението за клеветническо твърдение под формата на приписване на престъпление, когато не е конкретизирано по време, място, механизъм, не е започнало дори като приготовление и/или опит и не може да се определи към какво престъпление да се подведат обстоятелствата, няма настъпили вреди, най - вече имуществени, правилно ли е приложен материалният закон ? Не се ли касае до оценъчни съждения?
3. За да е клеветническо твърдението, като приписване на престъпление, не следва ли да се докаже, че клевета е съставомерна, само ако деецът знае, че такова престъпление не е извършено и е невинен ? Само при осъдителна присъда и влязла в законна сила ли е възможно освобождаването на разгласилия клеветата под тази форма от деликтна отговорност?
Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 167/26.09. 2016г. по н. д. № 742/ 2016 г. на ВКС, решение N 962 от 06.03.2015 г. по гр. д. № 1438/2009г. на ВКС, трето г. о.; решение N° 94 от 16.08.2022 г. по гр. д. N° 924 /2021 г. и решение № 48 от 31.01. 2022г. по гр. д. № 924/2021 г. на ВКС, четвърто г. о.
В срока за отговор ответникът Ц. Г. Ц., чрез адв. С., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ответника по делото срещу осъдително въззивно съдебно решение, постановено по иск с цена над 5 000 лв.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Ц. Г. Ц. против Н. П. П. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
С решение № 260019/12.03.2021 г., постановено по гр. д. № 1002/2019г. на Районен съд – Тетевен, Н. П. е осъден да заплати на Ц. Ц. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на изнесена информация на 13.10.2019г. в електронна медия www.pik.bg, в която ответникът П. приписва престъпления на ищеца Ц., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2019г. до окончателното й заплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен.
С решение № 104 от 09.08.2021 г. по в. гр. д.№ 296/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч е отменено изцяло решението на районния съд и искът е отхвърлен.
С решение № 50125/29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. 454/2022г. въззивното решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторното разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 13.10.2019 г. в електронната медия www.pik.bg. е публикувана статия със заглавие „БОМБА В ПИК! Бивш кмет и шеф на затвора в Казичене: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С. Д. и за бомбата в офиса на в. „Галерия“! Той прибираше комисионни от кметове“, която възпроизвежда интервю, дадено от ответника Н. П., както и коментари под статията.
Въз основа на писмо вх. № 2051/ 29.05.2020 г. от Н. Н. Й. в качеството му на управител на „Пик нюз“ ЕООД - София, е прието за установено, че автор на процесната статия е З. М., като в медията се съхранява аудиозапис на интервюто, като в следващо писмо е отговорено, че аудиозаписът вече не се съхранява.
Съдът е приел за установено също, че ищецът Ц. не е осъждан и против него няма обвинения по неприключили наказателни производства.
Посочено е от въззивния съд, че по повод поискана информация от ответника е изготвено становище от Кмета на община Тетевен, в което се посочва, че няма водна криза в общината и към момента на писмото няма населени места, в които да е въведен режим на водоподаване. Към момента на изготвяне на писмото общината не разполага с одобрен инвестиционен проект за ремонт и реконструкция на магистрален водопровод Рибарица - Тетевен. Посочени са фирмите, оперирали с битовите отпадъци на общината и за какъв период, както и данни относно достигнатата годишна цена по общо четирите действащи договора с „Е. Т. ЕООД към 2015 г. и за договорената годишна цена с „Ч. Т. ООД за периода 2016 - 2019 г.
Въз основа показанията на св. З. К. е прието за установено, че тя е един от авторите на процесната статия. Тя е провела интервю с ответника и публикуваното възпроизвежда казаното от интервюирания.
Съдът е посочил, че като свидетели са разпитани С. П. и В. Б., които установяват начина, по който ищецът е възприел публикацията в електронната медия. Въззивният съд е описал подробно и обстоятелствата, установени от свидетелите М. Д. и И. И. и касаещи търсене на финансиране на проект за воден цикъл на гр.Тетевен, както и обстоятелства досежно избора на фирма, която да извършва сметоизвозването.
При така приетото за установено, съдът е направил извод за частична основателност на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд е посочил, че в исковата молба са заявени дванадесет пункта от процесното интервю, с които според ищеца, ответникът е направил клеветнически твърдения по негов адрес. Ответникът оспорва извода на ищеца, че се касае за клеветнически изрази и твърдения, а счита, че е критика и оценка на работата му, изповед, изявления, основани на истински факти, а по отношение на изявлението, че Ц. следва да носи отговорност за взривовете, е направено с оглед на това, че по това време той е министър на вътрешните работи и носи цялостна отговорност за организирането и разкриването на такива значими обществени престъпления. В този смисъл според въззивния съд липсва оспорване, че отговорите му в интервюто не са отразени вярно, че не е давал интервю с такова съдържание.
Въззивният съд е направил анализ на всяко едно от сочените като клеветнически твърдения, описани в 12 пункта от исковата молба, като е приел, че за тези по п. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 10, 11 и 12 не са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника, защото е изказано мнение с негативна оценка по повод заеманите от ищеца постове, политическа и обществена дейност.
Изложени са мотиви, че искът е основателен досежно твърденията по п. 3, 8 и 9 от исковата молба със съдържание, както следва: „Този човек дори в малък и беден град като нашия, иска да контролира всичко - от боклука до водата. Представете си какви обръчи от фирми е създал в другите градове, за какви пари става дума и как навсякъде е наложил контрол. И то в големи градове като В. Т. Русе, Благоевград.../п. 3 от исковата молба/; „Така че той събира комисионни още от тогава. Прибира проценти и сега не е чудно откъде си финансира евроатлантическия център. /пункт 8 от исковата молба/ и „Казвам ви на какво аз съм бил свидетел и как в такива бедни общини, са създадени обръчи от фирми. Те отчитат проценти и директно той избира фирми, които да изпълняват проектите, да събират боклука и какво ли не... Понеже аз отказах, накрая виждате как успя да ме смени с верен човек. Дори ме беше нарекъл престъпник пред Н., който беше областен координатор на ГЕРБ тогава, само защото отказвам да участвам в подобни схеми./пункт 9 от исковата молба/. Съдът е приел, че тези изрази осъществяват състава на чл. 45 от ЗЗД, защото на ищеца се приписват корупционни практики, респ. злоупотреба със служебно положение, търговия с влияние, подкуп. Изложени са мотиви, че вината при непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното и в тежест на ответника е да установи при пълно главно доказване верността на изложените твърдения за корупционни практики. От приложените по делото справки се установява, че ищецът няма осъдителни присъди или висящи наказателни производства. Ответникът не установява по безспорен и несъмнен начин истинността на така направените твърдения. Направен е извод, че е налице противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Фактът, че публикацията е в електронна медия и на практика става публично достояние на неограничен кръг лица, от една страна и от друга, събраните по делото гласни доказателства установяват настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Той е станал неспокоен, раздразнителен, не можел да се съсредоточи и извършва ежедневните си дейности, свързани със заемания от него пост. Тревожел се и за децата си. Изложени са мотиви, че причинна връзка между поведението на деликвента и вредата, която е претърпял пострадалият, е налице, когато поведението на първия се явява това условие, без което вредата не би настъпила. Преживените от ищеца негативни емоции са свързани с процесната публикация и в този смисъл е налице причинно - следствена връзка между деянието и вредите.
Съдът е приел, че адекватно за репариране на търпените от ищеца неимуществени вреди е обезщетение в размер на 3000 лева, като при определянето му е съобразил, че ищецът е известен общественик и политик и като такъв е подложен на по-голяма критика, негативни мнения и коментари от обществото и медиите, по повод обществени въпроси, касаещи неговия пост. Посочено е, че по отношение на ищеца е имало и доста публикации в посочения смисъл, което се отразява на интензивността на негативните преживявания на ищеца.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не е налице поддържаното от касатора основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първият въпрос, поставен от касатора, не е от обуславящо значение за изхода от спора. Както се посочи обжалваното въззивно решение е постановено при повторното разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294 ГПК. Съгласно трайната практиката на ВКС по приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК, указанията, дадени с отменителното решение на ВКС, са задължителни за въззивния съд при новото разглеждане на делото, както относно тълкуването и прилагането на процесуалния закон, така и относно тълкуването и прилагането на материалния закон. В решение № 344 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2010 г., I г. о. е разяснено, че при повторното разглеждане на делото от въззивния съд той се произнася по спора по делото само в рамките, очертани от касационното решение. Новото разглеждане на спора е с различен обем от първоначалното въззивно разглеждане, с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция. По-нататъшният ход на производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна. Новият състав на въззивната инстанция не би могъл наново да се произнася по въпросите, по които се е произнесъл вече касационният съд, тъй като тази възможност е вече преклудирана.
В случая в отменителното решение на ВКС е прието, че с въззивната си жалба Н. П. П. не е оспорил фактите: (1) че е бил интервюиран от журналист от „Пик нюз” ЕООД; (2) че в интервюто е направил изявленията, които с исковата молба са релевирани като източник на непозволено увреждане на ищеца; (3) че изявленията от интервюто са възпроизведени точно в статията, която е публикувана на 13.10.2019 г. в електронната медия www.pik.bg. Това, което въззивникът Н. П. е оспорил е квалификацията на тези изявления – дали са противоправни и в този смисъл дали представляват елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД. Прието е, че заявените с въззивната жалба на Н. П. оплаквания не касаят посочените по-горе три факта, приети за установени с решението на първата инстанция. При отсъствието на оплаквания в тази насока, въззивният съд не е разполагал с правомощие да извърши проверка за правилността на направените от първата инстанция изводи относно осъществяването на тези факти. Дадени са указания при новото разглеждане на делото въззивният съд да съобрази, че с въззивната жалба ответникът по иска Н. П. не оспорва авторството и съдържанието на изявленията, изведени от ищеца като източник на твърдяното непозволено увреждане, а тяхната квалификация, като поддържа, че те не са обидни, изцяло представляват критика и оценка за работата, израз на правото на свободата на мисълта и словото, в границите на критериите за критика към публична политическа личност в национален мащаб и местен управляващ, че изнесените факти са неконкретни и нееднозначни и са в границите на свободата на словото и търсене и получаване на информация; лично мнение, което се основава на истински факти и обстоятелства. Произнасянето по иска по чл. 45 ЗЗД следва да бъде съсредоточено върху преценката дали изявленията под № 1- 12 от исковата молба обективират противоправно деяние. С оглед дадените задължителни указания с отменителното решение на ВКС, въззивният съд не е дължал въобще обсъждане на въпросите относно начина, времето, мястото и обстановката, при която е проведено интервюто и механизма на изготвяне на публикацията, предвид на което и въпросите, поставени в т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, не са от обуславящо значение за спора. В съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 294 ГПК въззивният съд е извършил преценка дали изявленията, описани в исковата молба, обективират противоправно деяние и дали са налице останалите елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.
Въпросите, поставени в т. 2 от изложението, не са правни по смисъла на разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Преценката дали правилно е приложен материалният закон и дали в случая се касае за оценъчни съждения, е такава по съществото на спора и относима към правилността на въззивното решение, която не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК .
Не следва да се допуска касационно обжалване и по третата група въпроси, поставени от касатора.
В практиката на ВКС се приема, че като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление – решение № 253/29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о. Фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Дори дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл. 45 ЗЗД. В същия смисъл е и приетото в приложеното към изложението решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о., в което е посочено, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената информация.
В случая въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с тази практика на ВКС, защото също е приел, че изказването на мнение с негативна оценка не е противоправно. Съдът не е приел, че твърденията на ответника в даденото от него интервю не могат да бъдат проверени за тяхната вярност в производството по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и съответно, че искът подлежи на отхвърляне само в хипотеза на постановена по отношение на ищеца осъдителна присъда. Видно от обжалваното решение въззивният съд изрично е посочил, че от приложените по делото справки се установява, че ищецът няма осъдителни присъди или висящи наказателни производства, а ответникът от своя страна не установява по безспорен и несъмнен начин истинността на направените от него твърдения. Т.е. изводът на съда е, че при доказаност на твърденията на ответника, искът би подлежал на отхвърляне. За да уважи частично иска, съдът е приел, че е недоказана верността на твърденията на ответника в даденото от него интервю, посочени в описаните по - горе три пункта от исковата молба.
Касаторът поддържа, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 94 от 16.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 924/2021 г., IV г. о. По посоченото дело спорен е бил въпросът за авторството на публикациите, от които ищецът е търпял вреди, като е прието, че в тежест на ищеца е да установи това авторство, като доказването, което ищецът следва да проведе, е главно и следва да бъде пълно, но то може да бъде извършено и с косвени доказателства. Така даденото разрешение е неотносимо към обжалваното решение, с което въззивният съд, при съобразяване на задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС, е дължал произнасяне по въпроса дали изявленията, посочени в исковата молба, са противоправни, но не и относно авторството им, за което не е бил налице спор.
Касаторът поддържа и противоречие на изводите на въззивния съд с решение № 48 от 31.01. 2022г. по гр. д. № 924/2021 г. на ВКС, четвърто г. о., каквото решение на ВКС не е постановявано. По гр. д. № 924/2021 г. на ВКС, четвърто г. о., е постановено коментираното вече решение N 94 от 16.08.2022 г., като по същото дело е постановено определение № 48 от 31.01. 2022г., но определенията по чл. 288 ГПК не съставляват практика на ВКС, противоречието с която да може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл. 290, ал. 1, т. 1 ГПК. Не съставлява такава практика и постановеното по наказателно дело решение № 167/26.09. 2016г. по н. д. № 742/ 2016 г. на ВКС.
Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл. 49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12 от 29.01.2024г., постановено по гр. д. № 293/2023г. на Окръжен съд - Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: