ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 658

Гр. София, 27.02. 2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО Т.О. в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 2207 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „УниКредит Булбанк“ АД, чрез процесуалните му пълномощници – адв. Й. С. и адв. С. Шипков, срещу въззивното решение № 506/26.04.2024г., постановено по в. гр. д. № 2940/2023г. на Апелативен съд – София, с което съдът е потвърдил решение № 260862 от 20.06.2023 г. по гр. д. № 5057/2021 г. на СГС, І-8 с-в, за признаване за установено, че ищцата Х. В. М. не дължи на ответника „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 65 857, 57 лв., представляваща аритметична разлика между посоченото като дължимо в извлечение по кредит № 3/16.03.2021г. въз основа на договор за банков кредит № 1568/16.04.2008 г. остатъчно задължение за главница към 14.03.2021 г. в размер на 59 104, 91 евро, и действително установения размер на непогасеното задължение в размер на 43 472, 04 лева.

Касаторът поддържа, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че за да приеме, че сумата е недължима, въззивният съд е счел, че е налице прихващане с недължимо платени лихви за 14 години, но ищцата не била правила такова изрично изявление за извънсъдебно прихващане, а и част от вземанията били погасени по давност. Поддържа, и че не са били налице предпоставките за прихващане по чл. 103 ЗЗД, тъй като вземането за надплатени лихви е спорно. Счита, че направеното от съда тълкуване на клаузата за лихвата по чл. 4.1.а от договора за кредит не е съобразено...