ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 949

гр.София, 27.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3345 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ред спрингс“ ЕООД против решение №983 от 11.7.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №1316 по описа за 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, V състав, в частите, с които е потвърдено решение №657 от 13.02.2024 г. по гр. д. № 2828 по описа за 2022 г. на Пловдивския районен съд, I граждански състав. С тези части касаторът е осъден да заплати на С. Х. М. 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 8 592,55 лв. обезщетение за имуществени вреди от ексцес при настъпила на 16.09.2016 г. трудова злополука.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. За приложение на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, с оглед проверка доколко е налице съответствие с предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

2. За съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

3. За значението, което има постигнато между увредения работник и работодателя споразумение за обезщетение за вреди и такова споразумение съставлява ли пречка за предявените...