ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 973

гр. София, 28.04.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 543 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 275, ал. 3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба КОНПИ против определение № 3253/17.12.2024 г., постановено по гр. д.3006/2024 г. от 14-ти състав на САС.

Ответниците по частната касационна жалба я оспорват, с писмен отговор.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение съдът е потвърдил определение на СГС в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 10 088,57 лева с включен ДДС, във връзка с прекратеното частично производство по делото по направен отказ от иска от страна на КОНПИ за сумата от 366 520,03 лева от общата сума по предявеното искане за отнемане на имущество в размер на 520 810, 14 лева.

Съдът е приел, че при липсата на специални правила в ЗПКОНПИ относно разпределението на отговорността за разноски при прекратяване на делото (налице са процесуални правила, касаещи други хипотези на разпределение на разноските - чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 4 и, ал. 5), приложима по силата на чл. 159 от ЗПКОНПИ се явява нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Съгласно чл. 78 ал. 4 вр. ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен, но и при прекратяване на делото.

Прието е, че съдът не е ограничен от Наредба № 1 за миничалните размери на адвокатските възнаграждения, но при заявено в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, това което следва да съобрази са действителната правна и фактическа сложност на делото и извършената работа от адвоката, като се има предвид и че установената от законодателя възможност за намаляване поради прекомерност на тези разноски е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. В конкретния случай съдът е приел, че няма основание размерът на адвокатският хонорар да бъде занижен, като безспорно се касае за дело с повишена правна и фактическа сложност, по което са извършени множество процесуални действия от съда и процесуалните представители на страните, за което свидетелства огромния му обем / в 19 тома/.

Касаторът обжалва определение на въззивен съд, което не е в отклонение от правилата, гарантиращи валидност и допустимост на съдебните актове. Касационното обжалване може да бъде допуснато ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обаче повдигнатите въпроси са неотносими, защото е съобразена задължителната практика на ВКС, включително и посочената от жалбоподателя, както и решение от 25.01.2024 г. по дело №С-438/22 г. на СЕС. Според тях посочените в Наредба № 1/2004 г. минималните размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК изисква да се прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като се изложат мотиви относно вида, предмета и сложността на спора; да се отчетат конкретните за случая факти и доказателства, дължимото правно разрешение по повдигнатите правни въпроси, различно по сложност при всеки отделен случай. При преценка на тези обстоятелства и при констатирано несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права съдът намалява адвокатския хонорар. В случая въззивният съд е съобразил тези си процесуални задължения – изградил е преценката си, като е отчел вида и предмета на предявения иск за отнемане на имущество на значителна стойност; високата фактическа и правна сложност на спора (с каквато обичайно се характеризират производствата по ЗОНПИ); вида и обема на извършената от пълномощника на ответника работа по делото; участието в проведените съдебни заседания; изготвените отговори, писмени становища, ангажиране на доказателства и др. На тази база и като е съобразил, че отказът от иска срещу ответника е направен след като производството в първата инстанция се е развило в пълнота, въззивният съд е приел, че дължимото адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не са налице основания за намаляването му.

При прекратяване на делото поради отказ от иска, съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случай, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и отказът от иска е извършен поради новонастъпили (след подаване на исковата молба) обстоятелства, независещи от поведението и волята на ищеца, то ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, както и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността на страните за извършените разноски. В съответствие с изложеното, въззивният съд е приел, че искът срещу ответниците е бил предявен по решение на КОНПИ, след извършена от Комисията проверка по реда на закона. Отказът от иска е предприет след постановяването на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, с което е била уеднаквена практиката на съдилищата по прилагането на закона, което обстоятелство очевидно няма връзка с поведението на ответника и не зависи от волята му. Предвид това, не може да се отрече правото на ответника да претендира и да му бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3253/17.12.2024 г., постановено по гр. д.3006/2024 г. от 14-ти състав на САС.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.