6ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 667

гр. София, 28.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 2253 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците А. А. П. и А. Г. П. срещу решение № 252/19.06.2024 г. по в. т.д. № 201/2024 г. по описа на Апелативен съд – П. в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 458/27.11.2023 г. по т. д. № 244/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, са отхвърлени предявените против ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД искове с правно основание чл. 557, ал. 1 КЗ за горницата над присъдените от по 30 000 лева до претендираните от по 60 000 лева за всеки от тях, представляващи допълнително обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени от смъртта на Г. Б. П. - съпруг на ищцата и баща на ищеца, настъпила в резултат на ПТП на 30.12.2017 г. по вина на водача на л. а. “Х. Джаз”, с рег. [рег. номер на МПС] , за коeто МПС не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 3 ГПК. Релевира се, че при определяне размера на обезщетенията по реда на чл. 52 ЗЗД апелативният съд е приел, че се касае за смърт на съпруг и родител, което е едно от най-тежките събития в живота на преживелите родственици, че мъката от загубата не може да бъде измерена материално, че между починалия и ищците съществуват топли и близки отношения, както и че внезапната и неочаквана смърт има изключително травматично отражения върху психиката на ищците. Оспорва се обаче определения от въззивната инстанция размер на обезвреда от по 150 000 лева за всеки от ищците, с аргументи, че не са взети предвид всички обстоятелства, имащи значение за действителния справедлив размер на обезщетението, както и конкретните обективни факти във връзка с това. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на предявените искове в пълен размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите релевират доводи за допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поставя въпрос относно определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от смърт при ПТП по реда на чл. 52 ЗЗД. По същия се твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен в отклонение от задължителната практика на касацията – ППВС № 4/23.12.1968 г., както и константната такава по сходни казуси в периода 2016 г. – 2018 г., обективирана в решение № 50104/23.02.2023 г. по т. д. № 1689/2021 г. на ВКС, II т. о., решение № 55/29.07.2022 г. по т. д. № 2059/2021 г. на ВКС, II т. о., решение № 50163/15.12.2022 г. по т. д. № 1740/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 72/09.06.2022 г. по т. д. № 1047/2021 г. на ВКС, II т. о.

Поддържа се, че обжалваното решение е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касационен контрол.

Ответникът по касация ГАРАНЦИОНЕН ФОНД възразява срещу искането за допускане на касационна проверка и оспорва депозираната жалба като неоснователна.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от третото лице – помагач М. С. П. не е постъпил отговор на касационната жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Съвместната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, сезиран с въззивна жалба на ищците, за да потвърди и отмени частично решението на първата инстанция, е приел, че същото е валидно и допустимо. Посочил е, че са предявени от А. А. П. и А. Г. против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД искове с правно основание чл. 557, ал. 1 КЗ за сумата от по 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди - болки и страдания, които са им причинени от смъртта на техния родственик Г. Б. П., настъпила в резултат на ПТП на 30.12.2017 г. по вина на водача на л. а. “Х. Джаз” с рег. [рег. номер на МПС] , за който лек автомобил не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й плащане. От фактическа страна е отбелязал, че не се спори за родствената връзка между всеки от ищците и пострадалия, че последният е починал вследствие на настъпило ПТП и че същото е виновно и противоправно причинено от лицето М. С. П. на път III-375 (П. - Пещера), в землището на [населено място], област П., при управление на горепосочения лек автомобил, съответно че е налице пряка причинно-следствена връзка между произшествието и смъртта на Г. П.. Водачът М. П., конституиран в исковото производство като трето лице помагач на страната на ответника, е признат за виновен в причиняването на горепосоченото ПТП от 30.12.2017 г. и причиняване (по непредпазливост) смъртта на Г. Б. П. с влязла в сила присъда от 14.12.2020 г. по НОХД №2239/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив. Между страните е безспорно, че за увреждащия лек автомобил, управляван от виновния водач, не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” към момента на настъпване на процесното ПТП, с оглед на което и на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а” КЗ ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е материалноправно легитимиран за изплащане на обезщетения на увредените лица за неимуществени и имуществени вреди. В случая след претенция на всеки от ищците за сумата от по 180 000 лева - обезщетение за причинените им неимуществени вреди, фондът е изплатил такова от по 120 000 лева. При тези данни въззивният съд е преценил, че спорът по делото се концентрира до справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, което ответникът следва да заплати на ищците и дали същият е вече платен. За доказване на причинените на ищците неимуществени вреди от настъпилата смърт на наследодателя им Г. П., както и на съществувалите приживе на наследодателя взаимоотношения между него и двамата ищци, по първоинстанционното дело са събрани гласни доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели А. К. и Й. К.. Тези показания са кредитирани от въззивната инстанция с мотива, че са основани на дългогодишни преки впечатления и липсва причина същите да се приемат за заинтересовани.

Относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди в обжалваното решение са изложени съображения, че от свидетелските показания се установяват хармонични, близки и непрекъснати във времето отношения между ищците и починалия Г. П., оказваната от последния непрекъсната опора на семейството. Отчетени са възрастта на последните към момента на настъпване на процесното ПТП, както и на загиналия им родственик, факта, че смъртта на Г. - съпруг на ищцата А. П. и баща на ищеца А. П., е настъпила внезапно и неочаквано за двамата и е понесена психически много тежко от тях, както и момента на настъпване на процесното ПТП, довело до леталния изход за наследодателя на ищците, икономическата конюнктура в страната към същия и обстоятелствата, при които е причинена смъртта на пострадалия. Съобразявайки всички тези обстоятелства, въззивният съд е намерил, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за всеки от двамата ищци следва да бъде определено в размер от по 150 000 лева. Като е приспаднал изплатеното от ответника от по 120 000 лева, решаващият състав е приел, че предявените искове са основателни до размера от по 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2022 г., до окончателното плащане. За горницата над тази сума до претендирания размер от по 60 000 лева исковете са отхвърлени като неоснователни.

Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите претендират достъп до касационно обжалване поради “очевидна неправилност” на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същата е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на въззивното решение, без извършване на същинската контролна дейност, която е предвидена в производството по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от касаторите и не се констатират от съдържанието на обжалваното решение. В останалите случаи, каквото е изразеното в касационната жалба несъгласие с мотивите на въззивния съд относно справедливия размер на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД представлява оплакване за обикновена неправилност по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК – поради нарушение на материалния закон, но не и за очевидна такава. Подобни доводи не могат да бъдат разглеждани в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. Ето защо не се обосновава наличие на релевираната от касаторите хипотеза по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация.

Следва да се разгледа искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставеният от ищцовата страна въпрос касае критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД. Питането е релевантно, тъй като е обусловило правните изводи на решаващия състав, и покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Относно приложението на чл. 52 ЗЗД е налице задължителна практика на касацията - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, доразвита в постоянна такава, обективирана в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (решение № 47/01.06.2022 г. по т. д. № 550/2021 г. на ВКС, II т. о., решение № 78/30.06.2016 г. по т. д. № 1284/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и др.). Приема се, че при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на същите. Съобразяват се както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически болки и страдания, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на лицето, причинените морални страдания, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В решение от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 50033/25.07.2023 г. по т. д. № 299/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 381/20.06.2024 г. по гр. д. № 3462/2023 г. на ВКС, III г. о., е прието, че справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

В случая въззивната инстанция при определяне на размера на справедливото обезщетение не се е отклонила от задължителната и константна практика на касацията, като е взела предвид възприетите критерии и ги е преценила с оглед събраните по делото доказателства и конкретните факти. При анализа на релевантните критерии са отчетени установените от свидетелските показания дълбока емоционална връзка и привързаност в отношения между всеки от ищците и техния родственик, претърпените от тях страдания след смъртта му, факта на внезапната и неочаквана загуба на съпруг и родител, възрастта на починалия и на всеки от ищците, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – 2017 г., обстоятелствата, при които е причинена смъртта на пострадалия. Определен е размер на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД от по 150 000 лева за всеки от ищците и след съобразяване на заплатената от ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД сума от по 120 000 лева, им е присъдена разликата от по 30 000 лева. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че цитираната от касатора казуална практика не може да се приеме, че е постановена по сходни с настоящия случаи, тъй като конкретните обстоятелства не са подобни, а в две от решенията е разрешен само въпросът за приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Според последния посочен от касаторите съдебен акт липсва касационна жалба относно размерите на обезщетението, като въззивната инстанция е определила на майка на загинал обезвреда по чл. 52 ЗЗД в размер на 150 000 лева, който съответства на приетия от въззивния съд в настоящото производство.

При това положение по питането, свързано с приложението на чл. 52 ЗЗД, не се обосновава наличие на въведения от касаторите допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за осъществяване на касационна проверка.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната от ищците част.

По разноските:

Поради недопускане на касационен контрол право на разноски има ответникът по касация, който не претендира и не представя доказателства за извършването на такива пред ВКС, поради което и не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 252/19.06.2024 г. по в. т.д. № 201/2024 г. по описа на Апелативен съд – П., в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.