ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 961

гр. София, 28.02.2025 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 2837 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община, против решение № 380 от 02.04.2024 г. по гр. дело № 129/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение с уважен от Е. Д. Т. против Столична община иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение от 30000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 19.08.2021 г. непозволено увреждане.

Касаторът Столична община поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Извежда тези касационни основания с липсата на обсъждане на събраните доказателства в тяхната съвкупност и извеждане на необосновани изводи относно наличието на причинна връзка при отсъствие на преценка за проява на обичайна житейска бдителност, обичайно място на преминаване, а и липса на положена грижа, и за установяването на твърдените неимуществени вреди, при определянето на размера на обезщетение за които не са обсъдени всички значими обстоятелства. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

Подържа в изложението към подадената касационна жалба като основания за допускане на касационно обжалване основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и специалните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като формулира следните въпроси:

1. Допустимо ли е съдът да мотивира решенията си по съществото на спора, като за определени факти и обстоятелства се съди единствено и само на свидетелски показания, т. е. следва ли решаващият по същество...