ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669

гр. София, 28.02.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 231 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ост - Рент“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу разпореждане от 08.04.2024 г., постановено по в. т. д. № 245/2023 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е разпоредено на основание чл. 404, т. 1 вр. чл. 405, ал. 1 ГПК да се издаде изпълнителен лист на „Ост“ ООД въз основа на постановеното по делото въззивно решение в частта, с която „Ост - Рент“ ЕООД е осъдено да върне на „Ост“ ООД в качеството му на наемодател посочени в разпореждането обекти, наети по сключен между „Ост“ ООД и „Ост - Рент“ ЕООД договор за наем от 15.07.2020 г.

Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за обезсилване на изпълнителния лист. Поддържа, че е налице „ексцес в прилагането на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК“, тъй като въззивният съд е допуснал издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдително решение, но постановено по предявен при условията на евентуалност осъдителен иск, обективно съединен с установителен иск, и по този начин „е допуснал на практика изпълнение по постановеното от него по установителния иск“. Навежда и оплакване, че въззивният съд е формирал крайно неясен диспозитив по установителния иск, а липсата на произнасяне по обуславящия иск „бламира решението по обусловения иск, тъй като го лишава от основание“, което води до недопустимост на изпълнението.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от „Ост“ ООД, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.

С решение № 115 от 15.12.2023 г. по в. т. д. № 245/2023 г. на Апелативен съд - Бургас е обезсилено постановеното от Окръжен съд - Бургас решение № 258 от 09.08.2023 г. по т. д. № 467/2022 г. в частта, с която е отхвърлен предявен от „Ост“ ООД против „Ост - Рент“ ЕООД иск за приемане за установено между страните, че клаузата за петгодишен срок на сключения между двете дружества договор за наем от 15.07.2020 г. е нищожна поради противоречие с нормата на чл. 229, ал. 2 ЗЗД, и е прекратено производството по делото в тази част; Отменено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен осъдителният иск на „Ост“ ООД против „Ост - Рент“ ЕООД за връщане на наетите с договора от 15.07.2020 г. обекти и в частта относно държавната такса, като вместо това е осъдено „Ост - Рент“ ЕООД да върне на „Ост“ ООД наетите с договора самостоятелни обекти в сграда с посочен идентификатор; В зависимост от изхода на делото е разпределена отговорността на страните за разноски и държавна такса. Решението е обжалвано с касационна жалба от „Ост - Рент“ ЕООД, не е допуснато до касационно обжалване с определение № 2892 от 06.11.2024 г. и е влязло в сила.

Преди влизане в сила на въззивното решение ищецът „Ост“ ООД е сезирал Апелативен съд - Бургас с молба за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1 ГПК въз основа на осъдителната част на решението. След като е преценил, че са налице предпоставките по чл. 404, т. 1 ГПК, въззивният съд е постановил обжалваното с частната жалба разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на „Ост“ ООД за предаване на индивидуализираните в диспозитива на невлязлото в сила осъдително въззивно решение обекти.

Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК, осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение. Изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд се издава от съда, който е постановил решението, по писмена молба на страната, в чиято полза е постановено.

Обжалваното разпореждане е постановено по повод молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, с което дружеството - ответник (сега частен жалбоподател) е осъдено да върне (предаде) на дружеството - ищец посочени в диспозитива на решението самостоятелни обекти в сграда, предоставени за ползване по силата на сключен договор за наем. В неговата осъдителна част решението има характер на съдебно изпълнително основание от категорията на предвидените в чл. 404, т. 1 ГПК и удостоверява подлежащо на принудително изпълнение притезание, поради което изводът в разпореждането за наличие на предвидените в процесуалния закон предпоставки за издаване на изпълнителен лист е законосъобразен. Диспозитивът на решението в частта за обезсилване на първоинстанционното решение в частта относно произнасянето по преценения от въззивния съд като недопустим установителен иск е пределно ясен, а прекратяването на производството по този иск не лишава ищеца от правото да поиска и получи изпълнителен лист за принудително удовлетворяване на притезанието, предмет на осъдителния диспозитив на решението. Оплакванията на касатора за наличие на „ексцес в прилагането на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК“ и за „бламиране на решението по обусловения (осъдителния) иск“, са неоснователни и не кореспондират нито с фактите по делото, нито със съдържането на решението, послужило като основание по чл. 404, т. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.04.2024 г., постановено по в. т. д. № 245/2023 г. на Апелативен съд - Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: