ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 970
гр. София, 28.02.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.02.2025г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ
разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №3341 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. М., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. П. С., против Решение №1454 от 13.12.2023г. по в. гр. д. №1225/2023г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било потвърдено Решение №260248 от 06.02.2023г., постановено по гр. д.№ 9912/2019 год. по описа на Софийския градски съд, I-8 състав, с което са били отхвърлени предявените от А. С. И., починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 120 от ГПК /отм./ от М. Н. М., срещу И. В. В. и Седефка В. В. иск с правно основание чл. 29 във връзка с чл. 44 от ЗЗД за унищожаване поради измама на упълномощителната сделка от 13.05.2005г., с която третото лице Д. Н. Д. е било упълномощено да извърши разпореждане с недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в жилищната сграда в [населено място], [улица] на 2-ри етаж, с площ от 136 кв. м., и иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на договор за покупко-продажба, сключен на 12.07.2005г. който е обективиран в нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005 г. на нотариус Р. Д., с който А. С. И., действащ чрез пълномощника си Д. Н. Д., е продал на И. В. В. по време на брака му със Седефка В. В., посочения апартамент за сумата от 60 000 лв., поради сключване на този договор от лице, което не е било надлежно упълномощено. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по приложението на закона. Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея И. В. В., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. С. Г., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.
Ответната страна по касационната жалба Седефка В. В. не е взела становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че първоначалният ищец А. С. И., починал в хода на делото и заместен от правоприемника си М. Н. М., е бил собственик на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в жилищната сграда в [населено място], [улица] на 2-ри етаж, с площ от 136 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна, баня, антре, тераса и килер, заедно с принадлежащите му таванско и избено помещение и 25 % идеални части от общите части на сградата и от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, представляващ парцел X.-17 от кв. 30 по плана на [населено място], местност „ГГЦ-Зона-Г“, с площ от 374 кв. м. С пълномощно от 07.10.2004 г. А. С. И. е упълномощил Д. Н. Д. да го представлява пред компетентния съд, като се явява по съдебни дела в защита на интересите му във връзка с недвижимия му имот, находящ се на партерния етаж в сградата на [улица], представляващ магазин, както и да го представлява пред всички съдебни инстанции до окончателното завършване на делото, включително и с правото да сключва спогодби, да намалява, оттегля или извършва отказ от иск, да признава исканията на другата страна и изобщо да извършва действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. С нотариално заверено пълномощно с peг.№ 12077 от 13.05.2005 г. по описа на нотариус Борис Я. първоначалният ищец А. С. И. е упълномощил Д. Н. Д. да извършва разпоредителни действия - продажба, замяна, ипотека, отдаване под наем и други, включително правото да договаря сам със себе си, за процесния недвижим имот - апартамент, находящ се в жилищната сграда в [населено място], [улица] на 2-ри етаж, с площ от 136 кв. м. На 07.07.2005г. между А. С. И., в качеството на продавач, и ответника И. В. В., в качеството на купувач, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който е било постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент срещу продажна цена в размер на 50 000 евро, като е посочено, че същата е заплатена изцяло в брой още в момента на подписване на договора, който служи като разписка за получената сума. На 12.07.2005г. е бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005 г. по описа на нотариус Р. Д., с който А. С. И., действащ чрез пълномощника си Д. Н. Д. е продал на И. В. В., който към посочената дата е бил в брак със Седефка В. В., процесния недвижим имот, за сумата от 60 000 лева, която продавачът, чрез пълномощника си, е получил изцяло в брой от купувача, преди подписването на договора. С приемо-предавателен протокол от 10.10.2005г. продавачът А. С. И. е предал на купувача И. В. В. владението върху жилището, находящо се на ул. [улица]. От показанията на разпитаната по делото св. Н. Т., която е ползвала офис в жилищната сграда, в която е бил процесия апартамент, се установява, че любимите теми за разговор на А. били две, като на първо място - певецът Т. Д., който бил негов музикален идол и към чиято личност той бил привързан силно, понеже имитирал пред публика песните муq и възможността да си върне собствеността на магазина, който се намирал на партерния етаж на сградата, и за който магазин той твърдял, че принадлежи на рода му. Свидетелката описва А. като здрав мъж, с малко по-бавна и тромава походка, както и че според нея имал фобия, че го преследват жени от азиатски произход, за да имат дете от него. Общувал с малко хора, най-вече със свидетелката и съпруга й, с наемателя, за който свидетелката разказва при разпита си, както и с възрастен адвокат. През 2005г. в апартамента му се настанил „един необичаен наемател“, за който А. твърдял, че му е обещал да го запознае лично с Т. Д., че е от разузнаването и че има пистолет. Свидетелката сочи, че наемателят на Т. бил „интелигентен човек с добър външен вид“ поради която тя и съпруга й оценили като твърде нереалистичен факта, че е наел помещение в неподдържания апартамент на Т.. Според впечатленията на свидетелката наемателят посещавал апартамента в продължение на кратък период от около два-три месеца. Дава показания, че през лятото на 2005 г. А. внезапно престанал да се появява и изчезнал някъде, а двама млади мъже от малцинствата натоварили мебелировката от апартамента му на един бус с ремарке и я откарали в неизвестна посока. Малко по - късно започнали ремонти по апартамента на А., по време на които той обаче отсъствал. Този факт се сторил съмнителен на свидетелката и на съпруга й, които уведомили първо кварталния инспектор от МВР, а после и племенника му, който реагирал на сигнала. Една сутрин А. се появил, доведен от непознати млади мъже, като при появата му свидетелката разговаряла с него и забелязала, че се намира в особено, необичайно и емоционално приповдигнато настроение, което тя счита, че било резултат от действието на неизвестно упойващо вещество или на алкохол. При този разговор А. убеждавал събеседниците си, че скоро ще се запознае с Т. Д., че скоро ще си върне собствеността върху магазина, който бил на рода му, а след около седмица-две, А. пак изчезнал и при завръщането си споделил, че е бил на квартира в кв. К., при някакъв възрастен човек.
От показанията на св. Д. Д. се установява, че познавал А. И. от 2004г., а по-късно започнал да комуникира по - интензивно с него, по повод на процесния апартамент и магазин на партерния етаж на същата сграда, към чиято собственост А. имал претенции. Свидетелят бил бивш служител в отдел „Икономическа полиция“ на 5 РУП при СДВР и познавал лице на име Й. З. и друго лице, на име С., който имал транспортна фирма. Бил поканен от А. да ползва стая от апартамента, да се настани в нея и да си направи ремонт, тъй като апартаментът бил в много лошо състояние. Свидетелят приел предложението, защото ползвал споделен офис наблизо и му било неудобно да излиза навън през зимата в случаите, когато споделеното ползване налагало това. Посочва, че в един момент А. влязъл в болница, тъй като здравословното му състояние се влошило, но доколкото не разполагал със средства за лечение, решил да замени собствеността на апартамента си с „нещо по - малко“ в планинските райони на града и така А. избрал[жк]. За упълномощителната сделка свидетелят си спомня, че „му се обадили“, тъй като били „извикали някакъв нотариус“. Свидетелят отрича да е завел А. при нотариус, но заявява, че според неговите спомени вероятно нотариусът бил извикан до градинката на църквата „Св. П.“, където по това време се намирали А. и Й.. Предположението за мястото на подписване на пълномощното се основава на факта, че по спомените на свидетеля „му се обадили“ да вземе пълномощното именно от това място, тъй като той се намирал наблизо. Свидетелят не е присъствал на подписването на пълномощното, но си спомня, че използвали услугите и на непозната за него жена - адвокат. А. избрал свидетеля като пълномощник и го упълномощил по свое желание, но свидетелят заявява, че не би могъл да предположи причината за този избор. Свидетелят твърдо отказал да търси купувач на апартамента и не е консултирал А. за продажната цена, нито бил съставял пълномощни. След като „другите господа“, които били там, му наброили парична сума, А. му предал пълномощното. Свидетелят знаел, че е налице предварителен договор, относно продажбата на апартамента. На нотариалното производство, свидетелят си спомня, че е носил предоставеното му пълномощно, но за други документи не си спомня. При изповядване на сделката пред нотариуса свидетелят идентифицирал присъствието и на същото лице, което при предаване на пълномощното му било представено от А. като купувач на апартамента. На поставения от нотариуса въпрос относно получаването на продажната цена, свидетелят, в качеството на пълномощник, отговорил утвърдително, защото знаел, че са броени и предадени пари, но не можел да посочи точната сума. Същият ден свидетелят имал възможността да се види с А. и бил изненадан от факта на външната промяна - той вече бил с нови дрехи, бил купил някакви неща и искал да почерпи. Според впечатленията на свидетеля А. очевидно нямал ментални проблеми, защото възприемал правилно действителността, дори обичал да се шегува и четял вестници, които свидетелят му предоставял. Особено привлечен бил от поместените във вестника вицове. А. обичал да общува и бил „сладкодумец“. Според свидетеля, А. бил автор на книга от жанра на художествената литература, която сам бил издал и за която твърдял, че е криминален роман, като екземпляр от нея подарил на свидетеля.
В решението си въззивният съд е посочил, че като доказателства по делото са приети медицински документи относно здравословното състояние на първоначалния ищец А. И., които цени наред с останалите писмени доказателства относно съдържащите се в тях конкретни данни за здравословното състояние на ищеца, през периода, за който са относими. Приел е, че други доказателствени средства, които да са относими към предмета на спора не са били събрани, а са отхвърлени като процесуално недопустими направените от ищеца доказателствени искания- по делото при новото му разглеждане да бъдат приобщени събраните при първоначалното разглеждане на делото преди постановяване на отменителното решение по чл. 304 от ГПК свидетелски показания и заключения на вещи лица.
При така събраните по делото доказателства и установените от тях факти въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца, че умишлено е бил въведен в заблуждение от трето лице при подписване на пълномощното от 13.05.2005г., с което е упълномощил Д. Н. Д. да извърши разпореждане с апартамента му, находящ се в жилищната сграда в [населено място], [улица] на 2-ри етаж, с площ от 136 кв. м. Посочил е, че от показанията на разпитаните по делото свидетелите е налице сериозна индикация, че процесната упълномощителна сделка е била осъществена при странни, нетипични обстоятелства, а установените в хода на делото факти създават предположение за наличието на някакъв порок във волята на първоначалния ищец, от една страна поради субективните му характерови особености, а от друга страна поради социалното му поведение, което е било проявено непосредствено преди и след сключването на правната сделка и за което свидетелстват разпитаните двама свидетели. Според съда обаче посочените обстоятелства не водят до извод за основателност на твърдението на първоначалния ищец, че извършвайки упълномощителната сделка е действал именно въз основа на измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД. Изложил е съображения, че от доказателствата по делото по никакъв начин не се установява нито характера на нереалната представа, за която се твърди да е била формирана в съзнанието на А. И. /т. нар. измама/, нито за лицето, което е формирало такава нереална представа. Посочил е, че по делото липсват доказателства за извършване на конкретни действия от страна на трети лица, които да са въвели първоначалния ищец в заблуждение да сключи упълномощителната сделка, нито доказателства за знание от страна на ответниците за наличието на заблуда или създадена невярна представа у упълномощителя. За да обоснове извода си за липса на такава погрешно формирана воля, въз основа на която да е извършена едностранната сделка, съдът е съобразил сключения лично от А. И. предварителен договор за продажба на имота от 07.07.2005 год., както и изготвения след сключената прехвърлителна сделка приемо-предавателен протокол от 10.10.2005г., от който се установява, че продавачът А. С. И. е предал лично на купувача И. В. В. владението върху процесния имот. По посочените съображения съдът е приел, че А. И. не е бил въведен в заблуждение при извършване на упълномощителната сделка, поради което предявеният от него иск с правно основание чл. 29 във връзка с чл. 44 от ЗЗД е неоснователен. За неоснователен е приет и предявеният евентуален иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, тъй като след като упълномощителната сделка е действителна, то сключеният въз основа на нея договор за покупко-продажба, при който Д. Д. е действал като пълномощник на А. И., не страда от твърдения порок- липса на представителна власт. Упълномощеното лице е действало в кръга на предоставената му представителна власт от упълномощителя, а евентуалните доводи на ищеца, че не е заплатена уговорената продажна цена за имота, нямат отношение към действителността на сделката. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно представения по делото предварителен договор за покупко-продажба от 07.07.2005г. цената е била заплатена и същият служи като разписка за получената сума.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1.От значение за умишленото въвеждане в заблуждение ли е възможността лицето да бъде поставено в такова заблуждение поради лесна внушаемост, податливост, манипулативност, социален кръг и среда, начин на живот, възраст, здравословно състояние, специфични индивидуални качества, както и взаимоотношенията с въвеждащия(те) в заблуждение - колко често, в какъв обем, времетраене?
2.Умишленото въвеждане в заблуждение следва ли да се изведе от цялостното поведение на въвеждащия(те) в заблуждение, от професионалните знания и умения на подвеждащия, съпоставени с тези на измамения, а не само като еднократен акт?
3.В случай на измама може ли съдът да извежда извода за ясна представа в измамения относно характера на упълномощителната сделка, като извежда същата „извън скоби“ и не съобразява установените факти за живота и възприятията на измамения - преди, в периода на измамата и след нея?
4.Във връзка с горните въпроси при установяване фактическия състав на измамата по чл. 29 от ЗЗД могат ли да се приемат за достоверни показанията на свидетел (в случая Д. Д.), посочен като въвеждащ в заблуждение, относно факта, че измаменият е разбирал свойството и значението на постъпките си в смисъл, че е формирал и изразявал воля за продажба на апартамента си? Могат ли да бъдат приети за достоверни показанията на такъв свидетел, които са вътрешно противоречиви, противоречиви със събрания по делото материал, както и при наличие на писмено потвърждение от страна на свидетеля, че ищецът (измаменият) е с психично разстройство, т. е. свидетелят е знаел и е разбирал действителното психо-физическо състояние на измамения? Могат ли да се приемат за достоверни показанията на такъв свидетел относно интелигентността на измаменото лице при спор за унищожаемост на едностранна сделка при доказано несъответствие между двете лица в професионален, цялостно-житейски, обективно-познавателен, социален, възрастов, здравословен план, а и третите лица - сочени за въвеждащи в заблуждение (наемател и др.) и ответници? Заинтересоваността на този свидетел трябва ли да бъде преценена с оглед на всички събрани по делото доказателства, включително медицинска документация на измамения, включително професионална позиция и знания на въвеждащия в заблуждение?
5.Във връзка с горните въпроси при установяване фактическия състав на измамата по чл. 29 от ЗЗД могат ли да се приемат за достоверни показанията на свидетел (в случая Д. Д.), посочен като въвеждащ в заблуждение, относно факта, че измаменият не е бил и не е поставен в заблуждение за упълномощителната сделка в контекста на нелогични отношения упълномощител - упълномощен по самата упълномощителна сделка - възлагане, изпълнение и отчитане на изпълнение? При установяване на фактическия състав на измамата по чл. 29 ЗЗД относими ли са социално-психичните недостатъци в лицето, което твърди че е било подведено да сключи процесната упълномощителна сделка (както и свързани с това други писмени документи за покупко-продажба на същия недвижим имот) чрез умишленото му въвеждане в заблуждение, както и механизмът на внушаване и поддържане на неверни представи в лицето? По посочените въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС (Решение №25 от 24.04.2012 по т. д. №63/2011, I т. о.; Решение №209 от 19.01.2015г. по гр. д. №1930/2014, III г. о.; Решение №368 от 03.04.2013г. по гр. д. №243/2012г., III г. о.; Решение №6 от 31.01.2013г. по гр. д. №470/2012г., III г. о.; Решение №357 от 06.01.2015г. по гр. д.№1217/2014г., IV ГО; Решение №338 от 11.10.2012г. по гр. д. №1383/2011г., IV ГО; Решение №157 от 24.06.2015г. по гр. д. №252/2014г., III Г.О.; Решение №120 от 05.11.2012г. по гр. д. №379/2011г., I ГО; Решение №223 от 19.06.2013г. по гр. д. №1006/2012г., IV Г.О.).
6. Допуска ли процесуално нарушение въззивният съд, след като на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК оставя без уважение посочени във въззивната жалба доказателствени искания, които са направени своевременно от страната пред първата инстанция, били са допуснати, но не са събрани и/или не са допуснати?
7.Следва ли въззивният съд да изясни фактическите положения като изследва целия релевантен и допустим доказателствен материал, събран по делото. Следва ли въззивният съд да разгледа всички доводи на ищеца, като изложи съображения по тях?
8.Налице ли е преклузия относно събиране на нови доказателства, събиране на вече събирани доказателства, на навеждане на нови обстоятелства от ищеца при връщане на делото, каквато приема Софийски градски съд, а Апелативен съд София не отменя? Нарушава ли се принципа на равнопоставеност, ако се прилагат различни процесуални правила при събиране на доказателства? По посочените въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с формирана съдебна практика на ВКС (Решение №84 от 01.07.2020г. по гр. д. № 2856/2019г., 4-то гр. отделение; Решение №145 от 05.08.2021г. по гр. д. №1178/2020г., 4-то гр. отделение; Решение №80 от 03.05.2018г. по гр. д. №2560/2017г., 4-то гр. отделение; Решение № 60197 от 23.11.2021г. по гр. д. №636/2021г., 3-то гр. отделение).
9.Допустимо ли е пълно доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., Решение № 61 от 01.03.2016г. на ВКС по гр. д. №4578/2015г., 4-то гр. отделение; Решение №80 от 03.05.2018г. по гр. д. №2560/2017г., 4- то гр. отделение).
10. Какво е значението на предварителния договор за продажба в частта му, която има значение на разписка, както и на нотариалния акт в частта, с която е декларирано, че продажната цена е получена от продавача преди подписването на договора за покупко-продажба и чия е доказателствената тежест да установи, че отразеното в договора, съответно в нотариалния акт е невярно и с какви доказателствени средства? По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Решение № 60125 от 08.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1114/2020г., 1-во т. о; и Решение №60221 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. №3270/2020г., 4-то г. о.
11.От аргумента за по-силното основание и/или по аналогия намира ли приложение правилото чл. 232 от ГПК при връщане на делото от подаване на исковата молба, т. е. ищецът да може да използва събраните доказателства във върнатото за разглеждане дело, само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка (смърт на ищеца, смърт на обекта на експертизата, смърт на свидетел, промяна в процесуалните качество на свидетел в хода на делото, продължителност на процеса и др.)
12. При мотивиран съдебен акт на ВКС (отменен) с вече релевирани в пълнота по правния спор аргументи и преценени в съвкупност доказателства не се ли нарушава принципът на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 10 от ГПК като се гарантира възможността за по-ефективно участие на неучаствалия втори ответник спрямо ищеца, който освен това в процеса на събиране на доказателства не може да събере същите доказателства от развилото се вече производство по отменените решения, като не се прилага от аргумента за по - силното основание и/или по аналогия чл. 232 от ГПК? В този контекст съставлява ли злоупотреба с право процесуално поведение на новия втори ответник, който не представя доказателства и няма нови доказателствени искания, който поддържа твърденията и възраженията на първия ответник - съпруг, само при ангажирана нова адвокатска защита (която не е в състояние да плати, но не използва реда за правна помощ) и следва ли да бъде преценена от Апелативния съд, за да гарантира правилно решение с фактически състав измама по чл. 29 от ЗЗД?
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Според настоящия състав на съда са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос, изведен и уточнен от настоящия състав на съда от въпроси №7, №8, №11 и №12 от изложението, а именно: може ли при новото разглеждане на дело, провеждано след отмяна или обезсилване на постановено решение поради неучастие на необходим другар, съдът да ползва и основе решението си на доказателства, събрани при първоначалното разглеждане на делото? Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка на съответствието на разрешението, дадено от въззивния съд на така формулирания въпрос, с Решение №50067 от 01.06.2023г. на ВКС по гр. д.№3469/2022г., първо г. о. По останалите въпроси от изложението съдът ще се произнесе с решението по делото при разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1454 от 13.12.2023г. по в. гр. д. №1225/2023г. по описа на Апелативен съд- София.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.