ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1826София, 07.04.2026 г.В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: В. М.
Емилия Донкова
като разгледа докладваното от съдия Е. Д. гр. д. № 2092 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.
С въззивно решение № 1353/19.11.2024 г. по гр. д. № 1639/2024 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение, с което е оставена без уважение молбата на касатора с правно основание чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото неприсъствено решение, с което на основание чл. 124 ГПК е признато за установено по отношение на Т. П. Г., че община Садово не е собственик на частта от поземлен имот * извън УПИ * в кв. 17: попадаща в [улица], с площ от 71 кв. м., при описани граници и попадаща в [улица], с площ от 10 кв. м., както и частта от поземлен имот * извън УПИ * в кв. 11: частта, попадаща в [улица], с площ 50 кв. м., и попадаща в [улица], с площ 100 кв. м., по регулационния план на [населено място], [община], П. област.
С решение № 69/27.01.2025 г. е оставена без уважение молбата на Т. П. Г. по чл. 250 ГПК за допълване на горното решение.
Касационни жалби срещу въззивните решения са подадени в срока по чл. 283 ГПК от адв. Н. К. като пълномощник на ищеца Т. П. Г., в които се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба срещу решението от 19.11.2024 г., е поставен следния процесуалноправен въпрос, формулиран от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдържащ няколко подвъпроса: а/ при предявен отрицателен установителен иск длъжен ли е ищецът в исковата молба да посочи конкретната квадратура на процесните площи; б/ непосочването й означава ли липса на конкретен петитум; в/ може ли това да послужи като основание за оставяне без уважение на молбата по чл. 250 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба срещу решението от 27.01.2025 г., са поставени следните въпроси: 1. „длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по същество, след като констатира, че първоинстанционното решение е неправилно“; 2. „при предявен отрицателен установителен иск длъжен ли е ищецът в исковата молба да посочи конкретната квадратура на процесните площи“. Твърдяното противоречие е със следната практика на ВКС: решение № 53/21.02.2012 г. по гр. д. № 546/2011 г., второ г. о., решение № 124/19.06.2012 г. по гр. д. № 497/2011 г. и решение № 125/07.04.2014 г. по гр. д. № 5054/2013 г., четвърто г. о.
Ответникът по жалба община Садово, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Процесните реални части, които са били предмет на предявените отрицателни установителни искове, са описани в исковата молба като частта от поземлен имот * извън УПИ * в кв. 17, както и частта от поземлен имот * извън УПИ * в кв. 11, попадащи в улици. Липсва индивидуализация на описаните части с посочване на граници и площи.
В хода на процеса тези реални части са индивидуализирани на скици № 88/24.02.2023 г. и № 89/24.02.2023 г., представени от ответната община. Същите са издадени въз основа действащия ПУП на [населено място], [община], П. област, одобрен със заповед № 27 от 1989 г. на кмета на община Садово. В скиците е посочено, че уличната регулация не е приложена.
Предмет на предявените искове са: частта от поземлен имот * в кв. 17, попадаща в [улица]-* по ПУП на населеното място, включваща: частта от поземлен имот *, попадаща в [улица] с площ 71 кв. м.; частта попадаща в [улица] с площ 10 кв. м., както и частта от поземлен имот * в кв. 11, попадаща в [улица]-*, включваща частта от поземлен имот * попадаща в [улица] с площ 50 кв. м.; частта от поземлен имот *, попадаща в [улица] с площ 100 кв. м. Тези реални части са индивидуализирани с описани граници и площи.
Горното е видно и от уточняващи молби на ищеца от 30.01.2023 г. и 16.03.2023 г.
По делото е установено, че през 2012 г. в полза на ищеца и неговата съпруга е издаден констативен нотариален акт на основание придобивна давност за следните реални части: част от поземлен имот *, която участва в [улица] с площ 51 кв. м.; площи от поземлен имот *, съответно от 71 и 10 кв. м. Поземлени имоти № * и № * са били предмет на сделка /през 2013 г. са дарени на П. Т. Г./.
В доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е индивидуализирал спорните реални части така, както са описани в исковата молба, уточняващите молби и писмените доказателства.
В хода на устните състезания процесуалният представител на ищеца е изразил становище искът да се уважи по отношение на тези процесни площи.
С решение от 20.01.2024 г., постановено по реда на чл. 238 ГПК, искът е уважен. Прието е, че е вероятно основателен за описаните реални части.
С молба от 30.01.2024 г. ищецът е поискал допълване на постановеното решение, с произнасяне и по отношение на следната реална част: площ от 150 кв. м. в [улица], извън процесните 150 кв. м., които са изобразени на скица № 89/24.02.2023 г. Твърдял е, че липсва произнасяне по отношение на тази площ от 150 кв. м., която също попада в улица /“между двата имота-имот * и имот *“/.
С решение от 01.04.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за допълване. Това е решение е предмет на въззивно обжалване. Общината е оспорила въззивната жалба.
Във въззивното решение от 19.11.2024 г., което е обжалвано пред касационната инстанция, е прието, че за тази реална част е липсвала заявена претенция; същата не е била индивидуализирана при отстраняване нередовностите на исковата молба. Не са били налице предпоставките за допълване на решението.
Касаторът е подал молба за допълване и на горното решение, която също е оставена без уважение. Решението от 27.01.2025 г., в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по тази молба, също е предмет на касационно обжалване. В него са изложени съображения, че съдът се е произнесъл по целия спорен предмет.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В изложението към двете жалби е поставен въпрос, свързан с индивидуализацията на реалните части от недвижим имот.
Съдът е процедирал в съответствие с установената съдебна практика, според която при иск за защита на реална част от недвижим имот се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема, чрез описване на границите и площта й. Исковата молба е била оставена без движение, като в изпълнение на указанието за отстраняване на нейната нередовност, в уточняващите молби, както и в представените скици, са индивидуализирани спорните площи. Действително, площта няма определящо за индивидуализацията значение, тъй като може да бъде измерена по различен начин, да е посочена неточно в титула за собственост, а и представлява променлива величина. Неточното посочване на площта на имота е от значение само в случай, че е довело до неяснота, кой е спорния предмет, т. е. при съществено несъответствие между посочената от ищеца площ и действителната. В настоящата хипотеза обаче не е била заявена претенция за отричане правото на собственост на ответната община върху други реални части, извън описаните в диспозитива на решението.
Производството по реда на чл. 250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право /в случай, че е делимо/, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на плодове, лихви и разноски/. В случая първоинстанционният съд се е произнесъл по целия спорен предмет, така както е бил въведен от ищеца – касатор с исковата молба и уточняващите същата молби. Изложените от него доводи, с които е обоснован пропускът на съда, е свързан с математически изчисления /площта по документ за собственост на наследодателя Т. Г. Г., притежаващ нива от 1 800 кв. м., и площта, за която съдът се е произнесъл, като претенцията е била заявена общо за площ от 250 кв. м./.
Цитираната съдебна практика е относима към задълженията на въззивния съд, когато при проверка на обжалваното решение е била констатирана непълнота, каквато не е настоящата хипотеза. С оглед на изложеното не се разкрива и основание за допускане на касационно обжалване по поставения първи въпрос в жалбата срещу решението от 27.01.2025 г.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставените въпроси и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по същите е налице съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване.
Не съществува и основание за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. В случая такава е обоснована с липсата на произнасяне по част от спорния предмет: площ от 150 кв. м., която е била индивидуализирана от ищеца-касатор и по отношение на която също е било направено искане за отричане правото на собственост на общината. Поради изложените по-горе съображения очевидна неправилност не се разкрива директно от мотивите на обжалваното въззивно решение, съответно същото не съдържа пряко установимо нарушение на процесуално правило, което да е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.
Ответникът по касация не е претендирал разноски за касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1353/19.11.2024 г. и въззивно решение № 69/27.01.2025 г., постановени по гр. д. № 1639/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: