ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1059

гр. София, 07.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№598 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [Фирма 1]” /UAB HEAVY FINANCE/, дружество вписано в регистъра на юридическите лица на Р. Л. с регистрационен №305576227 срещу определение №371 от 14.11.2025 г. по в. ч.т. д.№549/2025 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение №203 от 25.07.2025 г. по т. д.№171/2024 г. на ОС Хасково, с което е прекратено производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа спора.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като се поддържа, че с оглед неоспорването от ответника в срока за отговор на исковата молба на компетентността на българския съд, в случая на основание чл. 26, §1 Регламент №1215/2012 между страните мълчаливо е формирана воля за учредяване на международна компетентност на българския съд да разгледа процесния спор. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1. Възражението на основание чл. 26, §1 Регламент №1215/2012 преклудира ли се с изтичане на срока за отговор на исковата молба. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно.

Ответникът по частната касационна жалба П. Д. И. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е намерил за неоснователни основните поддържани от [Фирма 1]” /UAB HEAVY FINANCE/ доводи: за преклудиране на възражението за оспорване на международната компетентност на съда след изтичане на срока за отговор на исковата молба и за заявяване на това възражение от ответника след изтичане на посочения срок, поради което следва да се приеме, че между страните мълчаливо е формирана воля при условията на чл. 26, §1 Регламент №1215/2012, за учредяване на международна компетентност на българския съд да разгледа процесния спор, съответно че сезираният ОС Хасково е международно компетентен да разгледа и реши спора, предмет на конкретното първоинстанционното дело. Посочил е, че действително подаденият от ответника отговор на исковата молба е просрочен, но това обаче не означава, че не подлежи на преценка заявеното в отговора възражение за международна некомпетентност на българския съд за разглеждане на конкретния правен спор. Изложил е съображения, че когато не е налице хипотеза на изключителна компетентност по смисъла на чл. 24 от Регламента /както е в настоящия случай/, съдът извършва проверка на международната си компетентност след връчване на препис от исковата молба на ответника, в зависимост от явяването или не на ответника пред сезирания съд, съответно заявеното или не оспорване от него на международната компетентност. Изразил е становище, че ако ответникът се е явил, за да оспори компетентността на съда или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на чл. 24 от Регламента, правилото, визирано в чл. 26, §1 от Регламента, не се прилага. Счел е, че подаването на отговор на исковата молба съставлява „явяване” на ответника по смисъла на тази разпоредба, доколкото отговора е „първо защитно действие” на ответника в конкретния исков процес, но регламентът не поставя изискване този отговор непременно да е подаден в дадения според националното право на сезирания съд процесуален срок, като условие за зачитането и съобразяването на евентуално съдържащото се в отговора възражение за международна некомпетентност на същия съд. В този смисъл е приел, че възражението за международна некомпетентност на сезирания съд на държава-членка на ЕС не се преклудира в срока за отговор на ИМ, а предвид наличието на такова изрично възражение от ответника, направено след като съдът е изпълнил процедурата по връчване на препис от исковата молба, е достигнал до извод, че ефектът на мълчалива пророгация по чл. 26, §1 от Регламента не е настъпил и сезираният съд е имал правомощието да извърши преценка на международната си компетентност, която преценка /за липса на такава компетентност/ е правилна по съществото си, предвид наличието на споразумение за пророгация по смисъла на чл. 25 от Регламента.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

С решение от 11 април 2019 година по дело C-464/18 (ZX срещу Ryanair DAC), в който смисъл е и определение от 11 април 2019 г. по преюдициално запитване по дело C-646/18 (OD срещу Ryanair DAC), по поставени от запитващата юрисдикция въпроси, с които по същество се иска да се установи дали чл. 26, §1 от Регламент №1215/2012 може да обоснове международната компетентност на сезирания съд на основание на мълчалив избор на съд, с мотива че ответникът не е оспорил компетентността на този съд, СЕС е разяснил, че чл. 26, §1 от Регламент №1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага в случай, в който ответникът не е представил становища (които е бил поканен да даде) или не се е явил. В процесния случай въззивният съд, възприемайки извод, че неподаването на възражение в срока за отговор на исковата молба не представлява мълчаливо приемане от страна на ответника на компетентността на сезирания съд, по същество се е съобразил с даденото от СЕС тълкуване, поради което касационно обжалване по поставения в изложението въпрос не може да бъде допуснато.

В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и/или процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №371 от 14.11.2025 г. по в. ч.т. д.№549/2025 г. на АС Пловдив.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.