ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1823

София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 4805/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. К. Х., чрез адв. Е. Г. срещу решение № 896 от 25.06.2025 г. по гр. дело № 1618/2023 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение от 16.12.2022 г. по гр. д. №8805/2020 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от З. К. Х. искове, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 81 от Закона за здравето и чл. 86 от ЗЗД срещу Център за спешна медицинска помощ - София: главен иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. /частичен иск при цялостна искова претенция от 100 000лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на виновно и неправомерно поведение на служители на ответника, причинило смъртта на сина й К. Н. Н., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 177,78 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 14.02.2020 г. до 19.08.2020 г., като неоснователни.

В мотивите си инстанцията по същество приема, че ищцата е майка и наследник на К. Н. - починал на 13.02.2020 г. в дома си в [населено място]. От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че синът й бил в общо увредено здравословно състояние - страдал е от наркомания, хроничен хепатит С и е бил Х. позитивен, нямал е личен лекар и дълъг период от време състоянието му не е проследявано. По повод рязкото влошаване на К. Н. на 12-13 февруари ищцата три поредни пъти се е обърнала за помощ към ЦСМП. Обстоятелствата във връзка с посещенията на медицинските екипи се установяват от съставените фишове за спешна медицинска помощ. При първото посещение на 12.02.2020г. в 10,17 по повод затруднено дишане, температура 39.5°, по снета анамнеза пациентът е имал – задух, тежко дишане, а от данните за първоначален преглед се установява, че е имал кръвно налягане 90/60, кръвна захар - 8,4, сатурация - 94 %, ЕКГ – синусов ритъм без данни за ОКС. Поставена е работна диагноза – ОВИ, H., хепатит С, без данни за спешност.При второто посешение на екип в 16,05ч по повод температура 39.5° и задушаване. е отразена анамнеза – задух, отпадналост, а данните от първоначален преглед се изразяват в кръвно налягане - 80/60 и работна диагноза –ОВИ, H., хепатит С. Във фиша е отбелязано, че пациента е във влошено общо състояние, няма ОПЛ, не е постъпвал в болница от две години.На болния е поставено 80мг. methylprednisolon.В част диагноза на УФ №257, смяна 1-Д /12.02.2020г., е отразено H. серопозитивен–терминално, насочен към планова хоспитализация в Инфекциозна болница. При третото посещение на екип в 03ч. 25м на 13.02.2020г.,във фиша, формуляр УФ №257 – 018145 от смяна 5-Н,са отразени извършени от екипа реанимационни дейности и настъпил в 3,46ч. exitus letalis на пациента, починал на 46г.Според сведението, поради нежеланието на майката не е извършвана аутопсия.Във връзка с оспорване съдържанието на представените по делото медицински документи пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите д-р В. и м. л.М., участвали в екипите оказали помощ на пациента.Пред първата инстанция е изслушана комплексна медицинска експертиза.От медицинските документи вещите лица заключават, че се касае за стабилен спешен пациент /код зелено – СЗ/ и са изпълнени лечебните стъпки при посоченото ниво на спешност.При третото посещение пациентът е бил в агонално състояние. Вещите лица не могат да дадат категоричен отговор за причината за смъртта на пациента, поради липса на аутопсия. С голяма степен на вероятност считат, че в основата за възникване на непосредствената причина /дихателна и сърдечна недостатъчност/ стоят сериозните съпътстващи хронични заболявания на пациента: Х. инфекция стадий С3/последен стадии, диагностициран през 2016г/;Белодробна туберколоза – пневмоинфилтрирана форма; Хроничен хепатит С; Белодробна туберколоза – рецидив;Пневмонична туберкулоза,Състояние остър перикардит и хиругичен дренаж - 2016г.; Наркомания; Състояние след илио –фемунална тромбоза - 2016г. При разпита си пред първата инстанция, вещите лица са пояснили, че има данни в картона на пациента за двустранна кавернозна туберкулоза, засягащи върховите 6 зони на двата бели дроба, която е тежка форма на туберкулоза и в случая е била резистентна на лечение.Пред въззивната инстанция е изслушано допълнително заключение по поставени въпроси към медицинската експертиза, приети за своевременно зададени от жалбоподателката пред първоинстанционния съд и с отношение към изясняването на спора. Вещите лица е следвало да изяснят дали инжектираният при второто посещение на пациента от екип на ЦСМП 80 мг.

метилпреднизолон с цел облекчаване на дишане и най-вече за повишаване на кръвното налягане, е било удачно или противопоказно и има ли причина с настъпилата смърт. В допълнителното заключение след разяснения при какви състояния се предписва метилпреднизолон, каква е обичайната дозировка и до какви нежелани реакции би могла да доведе дозата от 80мг., вещите лица по първата допълнителна експертиза заключават, че при пациент с неясна причина за хипотония, третиране с преперата, съдържащ активното вещество може да не е удачно, но не би могло да доведе до тежки и фатални последици. По повод оспорване изводите и на тази експертиза, пред въззивната инстанция е изслушана повторна, със същите задачи. Изводите на вещите лица по същество потвърждават становището от първоначалната експертиза като заключават, че поставянето на метилпреднизолон 80мг, освен че не води до фатални последици, в случая е било удачно предвид измереното артериално налягане, клонящо към хипотония и очакван отговор на повишаване.Обяснено е, че усложненото състояние при пациента се дължи на множеството заболявания - Х. инфекция ст. СЗ; белодробна туберкулоза

пневмоинфилтративна форма БК(+), последвана с рецидив; илио-феморална

тромбоза, състояние след перикарден излив с перитампонада; хроничен хепатит С и в голяма степен на вероятност влошена чернодробна функция с прогресия. Въз основа на обективната информация експертите обосновават заключение, че влошеното състояние и леталния изход се дължат на тежкото /фулминантно/ протичане на множеството хронични заболявания при пациента.При обсъждане на заключението на повторната експертиза въззивният съд е отбелязъл, че вещите лица не се ангажират с пряк отговор за степента на спешност на пациента към датата на извършените от екипите на ЦСМП посещения и трябвало ли е да бъде хоспитализиран, поради липсата на допълнителни изследвания и консултации. Категорични са, обаче, че при основно заболяване С. в напреднал СЗ стадий, увредил различни органи и системи в тялото и налични още Хепатит С, Туберкулоза, Метадонова терапия, предхождаща претампонада на сърцето и др. заболявания, шансът да се помогне и при хоспитализация, е нищожен.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд на свой ред е приел, че не са се осъществили елементите от фактическия състав по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за реализиране отговорността на ответника.Като функционално обусловена, отговорността на лечебното заведение – възложител ще възникне, ако се установят лични виновни действия или бездействия на лекарите, при и по повод осъществяване на възложени дейности. Посочено е, че според заключението на основната КСМЕ, екипите на ЦСМП София са действали според техните моментни преценки за степента на спешност и с оглед на нея са извършили в пълен обем предвидените диагностични и терапевтични дейности. Отбелязано е, че доказателствата по делото опровергават доводите за невярно документиране от страна на медицинските лица на ЦСМП, въведени и поддържани от ищцата. Като неоснователни са определени поддържаните за първи път в хода на въззивното производство доводи, че при последното, трето посещение екипът не е оказал медицинска помощ на болния, те се опровергават от приетите писмени доказателства пред първата инстанция.Като неоснователни са определени и доводите на ищцата за неправилни действия на медицинския екип, поставил еднократната доза метилпреднизолон 80мг, които доводи се опровергават от становището на повторната експертиза. Въззивният съд е приел, че пряка причинно-следствена връзка в хода на производството пред двете инстанции не е установена . Посочено е, че обсъдените доказателства потвърждават, че най-вероятната причина за смъртта са множеството тежки хронични заболявания и техния прогресиращ процес, и че тя не се дължи на внезапно остро събитие, на което медицинските екипи не са реагирали, а на необратимо влошеното здраве на пострадалия, последица от нарушаване на основни жизнени функции.

Поддържа се от касационната жалбоподателка, че въззивното решение е нищожно, а също и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са повдигнати следните въпроси:

1. „Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад със съдържанието съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен.“;

2. „Относно задължението на съда за даване пълни, ясни и точни указания на страната за подлежащите на доказване факти, разпределени в нейна тежест, както и за последиците от неизпълнение указания, които не отговарят на горното изискване (Съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила неизпълнението задължението на съда за даване пълни, ясни и точни указания на страната, както и по въпроса недоказването на тези факти, за които липсват указания на съда (пълни, ясни и точни такива) и не са включени в списъка с правнорелевантни факти може ли да бъде основание за отхвърляне на иска)“;

3. „Относно задължението на съда за допускане на своевременно направени, допустими, относими и необходими доказателствени искания, както и респективно - относно задължението на апелативния съд да допусне онези доказателства, които първоинстанционният съд не е допуснал вследствие нарушаване съдопроизводствените правила.“;

4. „Относно задълженията на съда по чл. 200, ал. 3 ГПК при оспорване на експертизата и възникване на обосновано съмнение в нейната правилност да назначи нови вещи лица или повторна експертиза, по който въпрос решението противоречи на трайната практика на ВКС.“;

5. „По процесуалноправния въпрос относно задълженията на съда по чл. 202 ГПК да оцени /прецени/ заключенията на вещите лица съобразно всички доказателства по делото, тяхната пълнота, яснота /липса на противоречия/ и обоснованост, както и във всички случаи да мотивира дадената от съда оценка на заключенията /чл. 202 ГПК/. Във връзка с горния е и подвъпросът - относно задължението на съда да върне за доизработване експертиза, която не е изпълнила поставените от съда задачи и не е дала заключение по допуснатите и поставените й въпроси, а при възникване обосновано съмнение в нейната правилност да назначи нови вещи лица.“;

6. „Относно степента на спешност и триажната категория на пациент, който е в начеващо шоково състояние /показва признаци на шок/ и необходимостта от незабавното му транспортиране в лечебно заведение.“;

7. „Неосигуряването на необходимия обем от спешни диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура на екипа от спешна помощ - и при липсата на възможности - транспортирането на пациента, съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт?“ – Във връзка с горния е и подвъпросът „Оставянето от екипите на ЦСМП на пациента на място при липса на възможност същият да бъде диагностициран с оглед преценка на лечението му - съставлява ли деликтно поведение и предпоставка ли е за ангажиране отговорността на ответното предприятие?“;

8. „Съставлява ли отказа на екипа да транспортира пациента до лечебно заведение предпоставка за ангажиране отговорността на ЦСМП по реда на чл 49 ЗЗД в случаите, в които екипът не е могъл с наличните членове в своя състав, познания, които същите притежават, възможности и апаратура, да изпълни необходимите диагностично терапевтични действия по осигуряване на медицинска помощ на пациента“;

9. „Относно обвързващата съда материална доказателствена сила на листовката и кратката характеристика на продукта (досежно поставения на пациента медикамент метилпреднизолон) относно възможните странични ефекти от същия, като официални медицински документи, одобрени от изпълнителната агенция по лекарствата с разрешението за употреба/паралелен внос или с удостоверението за регистрация по предвидения в закона за лекарствата в хуманната медицина ред, както и публично достъпни /публикувани на официалната страница на изпълнителна агенция по лекарствата.“;

10. „Относно наличието на лекарска грешка, адекватността на оказаната медицинска помощ и дали действията /респ. бездействията на служителите са в причинна връзка с настъпилия летален изход, както и доколко тези въпроси са и от правен характер (както е приел съда в определението си от 15.07.2023г.).“;

11. „Дали хроничните заболявания на пациента изключват извода, че неадекватното диагностициране се явява необходимо условие за настъпилия няколко часа след втория преглед летален изход. Както и по значимия за изхода на делото въпрос: Дали забавянето от страна на медицинските екипи на ЦСМП да окажат медицинска диагностична и терапевтична помощ в необходимата степен е каузален фактор в причинно-следствения процес, допринесъл за повишаване на медицинския риск за здравето на ищеца.“;

12. „Относно причината за смъртта - следва ли в случаите, в които не може със 100% вероятност да се установи причината за смъртта, да се вземе предвид заключението относно най-вероятната причина за смъртта, като изследват причинно-следствената връзка между същата и действията и бездействията на служителите на ответника.“;

13. „Относно задължението на ответника дори и при наличните хронични заболявания да предприеме действия за незабавно осигуряване на максималните диагностични и терапевтични възможности в областта и обхвата на специалността „Спешна медицина“, посредством приложение на напреднали техники за поддържане на живота, и всички останали ресурсни възможности от лекарски екип с най висока компетентност, или от екип с по-ниска компетентност, но под медицински контрол.“;

14. „Относно стойността на поставената диагноза от екип, който е „среден“ и не може да оценява състоянието на критични спешни пациенти“;

15. „Относно значението на анамнезата в диагностично терапевтичния протокол.“;

16. „Относно годността на извода за неизбежен летален изход при липсата на годни доказателства, както и относно доказателствената тежест за доказване твърдението на ответника за неизбежност на леталния изход.“.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника Център за спешна медицинска помощ – [населено място], представлявано от д-р Г. Г. – директор, чрез процесуалния представител адв. В. К., в който се поддържа становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Постъпил е отговор и от третото лице помагач – ЗК „Л. И.“ АД, в който се поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима касационна жалба. Същата не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правните изводи в решението.Формулираните процесуалноправни въпроси от т. 1 до т. 5 по основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК имат обуславящо за правилността на решението значение, тъй като засягат правото на защита в процеса и задълженията на въззивния съд като втора инстанция, но не са произнесени от Софийски апелативен съд в противоречие с установената практика на ВКС, доразвита с приемането на Тълкувателно решение № 1/2013 г на ОСГТК и множество решения на състави на ГК и ТК на ВКС. Несъстоятелен е доводът на касатора за противоречие на въззивното решение с формираната практика на ВКС.Въззивният състав е съобразил разясненията в Тълкувателно решение № 1/2013 г на ОСГТК, възложил е поисканата от жалбоподателката допълнителна експертиза, уважил е също така искането на старната за назначаване на повторна експертиза, но като не е уважил отводите за некомпетентност и заинтересованост във връзка с приетите заключения на КСМЕ, за изключване доказателственото значение на приложената медицинска документация и показанията на лекарите от медицинските екипи на ЦСМП,изслушани като свидетели, въззивният съд не се е отклонил от застъпеното в практиката разрешение на процесуалноправните въпроси, разяснавящи задълженията на въззивната инстанция като съд по съществото на спора.Тезите на страната не са възприети от въззивния съд с мотивирано изтъкване на обстоятелствата, изключващи претендирани от ищцата доказателствени изводи, или правни последици. По въпроса, формулиран в т. 5 от изложението, въззивният съд също не се е отклонил от установената практика на ВКС. При съответно поставена задача на експертизата и компетентно даден по медицински критерии отговор, съдът не е длъжен да удовлетворява искания за нова повторна експертиза. Възможността крайното заключение на вещо лице да не се възприеме изцяло или частично, ще обоснове решението на съда в редица случаи, например когато липсват, или на законово основание са изключени доказателства за факти, на които експертизата е основана ; заключението се основава на съдебно отречени, или преклудирано изтъквани от страните факти, или такива опровергани от други събрани в процеса доказателства, също и ако при установени с помощта на специални знания обстоятелства от решаващо значение, връзка между фактите вече следва да се преценени не експертно, а логически и по общите опитни парвила.Тези обобщени в решение по гр. д 1694/2019г , ІІІ г. о.; г. о на ВКС, или други обобщени в практиката на ВКС основания да не се възприема заключение на вещи лица по назначена СМЕ, не са налице в настоящия случай. Доколкото при заключенията си вещите лица е следвало да отговорят на поставени въпроси като боравят с вероятности, от въззивния съд е съобразено установеното в практиката на ВКС разбиране, че вероятността се определя от връзката между установен и неустановен по делото факт и за възприемането, или изключването на определена вероятност е от значение конкретното, свързано с установения по делото факт обяснение (решение №264/2014г по гр. д № 6457/2013г , ІІІ г. о.; на ВКС).

Също така следва да се изтъкне, че въззивният съд е разглеждал медицинската дейност като регулирана професионална дейност, която съгласно Закона за здравето /чл. 81, ал. 2/се гради на основни принципи като своевременност, достатъчност и качество, чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, а качеството на медицинската помощ като основаващо се на медицински стандарти, в която насока е приложил застъпено в практиката на ВКС /решение № 250/2012г. по гр. д. № 1504/2011г., ІІІ г. о.; решение № 508/18.06.2010г. по г. д. № 1411/2009г., ІІІ г. о /разбиране, че отговорността на лекаря е свързана с принципа на адекватните очаквания специалистът да предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти, добрите практики и съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на пациента.

Въпроси от т. 6 до т. 16 се основават на собствени фактически изводи на страната – жалбоподател и на недоказани факти, като дори при релевантни за спорното право тяхно значение / по т. 6, относно състоянията на спешност по медицински стандарт ; т. 7, за противоправността при нарушаване изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми /, тезисно формулираните твърдения във въпросите не могат да обосноват извод за наличие на основание по смисъла на чл. 280 ГПК. Въпроси, които предпоставят като хипотеза фактическа установеност, различна от приетата по делото, не отговарят на критериите, разяснени с приемането на ТР № 1/19.02.2010г. ОСГТК. В практиката на ВКС по медицински деликти е изяснена разликата между каузални фактори и причинно следствена връзка между фактите при търсена от медицински лица отговорност. Причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат, както е посочено включително в решение №103/2019 по гр. д № 2700/2018г на Трето го., изтъквано от касаторката.По този начин е преценявана и в обжалваното решение. Разяснени са и предпоставките, при които съдът приема за установени факти от значение за спорното право.По въпроси, за които са били необходими специални знания на вещи лица, съдът е назначил съответните медицински експертизи /включително пред въззивната инстанция/. Софийски апелативен съд е обсъдил заключениятата им, които е възприел като компетентни. Въпросите на касаторката се основават на тезата, че екипите на ЦСМП са действали, респ. бездействали в условия на неадекватно диагностициране на състоянието.Въззивното решение не е основано на такива констатации, защото няма дори косвени доказателства за подобен извод.Всеки медицински стандарт предполага установеност, при която следва да бъде приложен. За тази установеност също има медицински показатели, които съдът е изяснил предвид установените по делото факти, въз основа на приетите съдебно-медецински експертизи и приложени медицински документи.Защитата на жалбоподателката постулира собствените си оценки и изводи не само по отношение на фактите и доказването им, но и по медицинските въпроси. Поради това поставеният в т. 7 от изложението въпрос който има правен аспект, с претендираното обуславящо значение за изводите на съда по решението /като засягащ противоправността, елемент от фактическия състав на търсената с иска отговорност/,не се обосновава като разрешен в противоречие с практика на ВКС , изтъквана в решение №103/2019 по гр. д № 2700/2018г на Трето го. на ВКС за това, че когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на спешна медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на извършителя (лекаря) – на първо място да установи какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря и на второ – да провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания, вкл. и извършването на необходимите диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура, с която екипът на спешна помощ е оборудван - така се постигат задачите на медицинската специалност „Спешна медицина“, свързани с осигуряването на своевременна и качествена диагностика, терапевтично поведение и лечение при пациентите със спешни състояния.

За да отговори на изискванията в чл. 280, ал. 1 ГПК въпросът в изложението следва да е формулиран точно и ясно, трябва да е конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, на което изискване при формулирането на въпроси от т. 8 до т. 16 във втория раздел на изложението не е отговорено. Въззивният съд е разглеждал медицинската дейност като регулирана професионална дейност, която съгласно Закона за здравето /чл. 81, ал. 2/се гради на основни принципи като своевременност, достатъчност и качество, чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, а качеството на медицинската помощ като основаващо се на медицински стандарти, в която насока е приложил застъпено в практиката на ВКС разбиране /решение № 250/2012г. по гр. д. № 1504/2011г., ІІІ г. о.; решение № 508/18.06.2010г. по г. д. № 1411/2009г., ІІІ г. о /,че отговорността на лекаря е свързана с принципа на адекватните очаквания специалистът да предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти, добрите практики и съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на пациента. В случая въз основа на установените факти и връзки между факти е решаващо преценено дали действията на екипите отговарят на изискванията на медицински стандарт „Спешна медицина“, утвърдени с Наредба № 3/6.10.2017г.Приетите за установени факти не са обусловили извод, че при първите две посещения пациентът е бил с тежко влошаване на жизнените показатели, възникнали внезапно и потенциално животозастрашаващи, и че клиничното му състояние е изисквало определяне на по-високо ниво на спешност според стандартите по спешна медицина, както се постулира във въпросите .Посочено е от въззивния съд кои твърдения на жалбоподателката за релевантни факти са останали недоказании и кои са опровергани.Прието е, че при третото посещение екипът е отреагирал своевременно, извършил е сърдечен масаж и обдишване с Амбу /подаване на кислород с маска/,прекратени в 03.45ч., когато е констатирана смъртта на пациента.Третият екип на ЦСМП при посещението си е заварил пациента в термален стадий, в състояние на агония и това се потвърждава от вещите лица по делото.Касационни оплаквания, каквито са по същество тезите в поставените въпроси, не се разглеждат като основание за допускане до касационно обжалване. Не са налице предпоставките и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.За да е налице това основание, следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.

Не са налице основанията в чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата валидност, или допустимост.Тезата за очевидна неправилност на въззивното решение не може да бъде обоснована с изложените от касатора доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Като основание за допускане на касационното обжалване очевидната неправилност следва да се различава от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2 предл. трето ГПК визира особено тежки пороци на обжалвания съдебен акт, установими пряко от мотивите към него – така например, ако съдът се е позовал на несъществуваща или отменена правна норма, не е приложил императивна материалноправна норма, уреждаща спорни правоотношения, грубо е нарушил правилата на формалната и правна логика при обосновка на изводите си, или е нарушил основополагащи процесуални правила, каквито пороци в случая не се констатират.

В депозирания отговор от ответника Център за спешна медицинска помощ – [населено място] не е заявена претенция за присъждане на разноски

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 896 от 25.06.2025 г. по гр. дело № 1618/2023 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.