ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 994

София, 04.03. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26.02.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3529/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Илтранс 2010“ ЕООД срещу въззивно решение № 208/09.05.2024 г. по в. гр. д. № 189/2024 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 170/21.12.2023 г. по гр. д. № 61/2023 г. на Районен съд Кнежа, в частта, с която предявеният от „Илтранс 2010“ ЕООД срещу В. А. Д. иск е отхвърлен за разликата над 650 лева до 18 198.49 лева.

Ответникът по касационната жалба В. А. Д. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадени от надлежна страна в предвидения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, редовна е и е процесуално допустима.

За мотивите на въззивния съд:

Уваженият от районния съд иск е с правно основание чл. 203, ал. 1 вр. чл. 206, ал. 1 КТ за причинени имуществени вреди от водач на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, собственост на ищцовото дружество, при изпълнение на международен курс по превоза на 25 тона царевица от [населено място] до [населено място] в Р. Г..

Районният съд е приел, че работникът е причинил вреди на работодателя поради небрежност при и по повод изпълнението на трудовите си задължения и отговорността на работника е в размер на една работна заплата.

По основателността на въззивната жалба въззивният съд е приел следното:

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че причината за настъпилото ПТП са действия от страна на водача на МПС посредством органите за управление (скоростен лост, педали на газта и спирачката и най-вече кормилния кръг на волана), при което направлението на МПС в процеса на движение не е било съобразено с изменението на геометричните размери и посоката на пътното платно.

Въз основа на заключението на САТЕ въззивният съд е приел за установено, че е налице допусната небрежност от страна на въззиваемия при управлението на товарния автомобил, вследствие на което е настъпило ПТП и съответно имуществени вреди, причинени на въззивника и на третото лице. В случая не би могло да се установи умисъл в действията на работника при управление на товарния автомобил, тъй като липсва субективният елемент (да желае или да предполага или допуска настъпването на неблагоприятните последици), за да се приеме, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ и съответно да се присъди изцяло обезщетение за настъпили имуществени вреди за работодателя. В случая работникът не е спазил техническите изисквания при управление на автомобила и не е съобразил особеностите на пътя и по тази причина е настъпило процесното ПТП.

С оглед на това въззивният съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 206, ал. 1 вр. чл. 203, ал. 1 КТ и съответно работникът носи ограничена имуществена отговорност до размера не повече от уговореното месечно възнаграждение, което съгласно приложения трудов договор е 650 лева.

За такъв размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до 18 198.49 – отхвърлен.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Във връзка с доводи в касационната жалба, че ответникът е съзнавал общественовредния характер на своето поведение, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат, не е желал и не е целял този резултат, но го е допускал, жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ:

1. Какви са предпоставките за реализиране на отговорността на водач на МПС, претърпял ПТП с автомобил, собственост на работодателя и каква е формата на вината на водач на МПС при ПТП, причинено при несъобразяване с пътната обстановка?

Въпросите са два. Първият въпрос (за предпоставките на имуществената отговорност на работник) не е обуславящ, доколкото искът не е отхвърлен частично поради това, че предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на работника не са налице, а поради това, че не е установен умисъл, а непредпазливост.

Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика, доколкото въззивният съд е приел, че предпоставките са осъществени, но не е установен умисъл, а непредпазливост.

При поддържаната от жалбоподателя (ищец) теза, обуславящ би бил въпросът за предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност на работник, който е причинил имуществени вреди на работодателя. Такъв въпрос не е поставен.

Вторият въпрос (за формата на вината) не е обуславящ, тъй като е толкова общ и непълен (не е основан на твърдения за конкретни обстоятелства, които обуславят формата на вината), че предвижда повече от един отговори, които включват и небрежност и умисъл.

Не е налице и противоречие с посочените решения на ВКС по гр. д. № 1111/17 г. на IV г. о. и № 1504/17 1111/17 г. на IV г. о. (на един и същи докладчик). С тях са дадени отговори на въпросите каква е отговорността на водача на МПС пред работодателя, в случаите, когато е причинил вредите умишлено и в случаите, когато ги е причинил по небрежност или причините за тяхното настъпване е неустановима и са разграничени формите на умисъл (в отговорите на въпросите е прието, че отговорността на работника може да бъде различна в зависимост от формата на вината при причиняването им).

Въззивният съд не е допуснал противоречие с тези решения като е приел, че ищецът не е доказал по делото, че ответникът е причинил вредите умишлено.

При поддържаната от жалбоподателя (ищец) теза, обуславящ би бил въпросът дали всякога, когато професионален водач на тежкотоварен автомобил е причинил ПТП и повреди на автомобила и товара поради несъобразяване с особеностите на тежкотоварния автомобил и пътната обстановка, е действал умишлено? Такъв въпрос не е поставен и с оглед дадените в посочените съдебни решения отговори отговорът му е отрицателен (възможно е вредите да са причинени както умишлено, така и по небрежност).

2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата на страните, както и да обсъди доводите и възраженията на страните, като мотивира решението си по същество на правния спор?

Въпросът е свързан с доводи на жалбоподателя, че въззивният съд не е обсъдил даден от вещото лице, изготвило САТЕ, отговор, че причината за настъпване на ПТП –то са действия от страна на водача на МПС.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с установената практика, тъй като въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя (ищец) и събраните по делото доказателства за релевантните за спора обстоятелства (включително визираното във въпроса заключение на САТЕ), приел е за установено, че причината за настъпване на ПТП са действия от страна на водача на МПС (който не се е справил с управлението на автомобила и с особеностите на пътя и околния терен), но е приел, че по делото не са събрани доказателства за това, че ответникът е причини имуществените вреди умишлено.

Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност - основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са осъществени наведените основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е доказал да е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 208/09.05.2024 г. по в. гр. д. № 189/2024 г. на Плевенския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.