ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1010

София, 05.03. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.11.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1826/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дамян 87“ ЕООД срещу въззивно решение № 567/26.10.2023 г. по в. гр. д. № 609/2023 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 121/06.03.2023 г. по гр. д. № 1968/2021 г. на Благоевградския районен съд в частта, с която искът на В. Д. И. срещу „Дамян 87“ ЕООД за неимуществени вреди от трудова злополука от 12.10.2020 г. е отхвърлен за разликата над 3 000 лева до предявения размер 10 000 лева и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен за още 7 000 лева, ведно със законната лихва от 12.10.2020 г.

Ответникът по касационната жалба В. Д. И. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадени от надлежна страна в определения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, редовна е и е процесуално допустима.

С въззивната жалба е оспорен изводът на първоинстанционния съд, че в процесния случай е било налице съпричиняване, което да обоснове намаляване на отговорността на работодателя по направеното от него възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ. Това е бил единственият спорен въпрос във въззивното производство. Съответно дали е доказано такова със събраните по делото показания на единствения свидетел на злополуката – колегата на ищеца Б..

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е приел, че доводът за липса на процесуална възможност за оспорване с въззивната жалба на свидетелските показания не намира опора в закона по аргумент от чл. 270 и чл. 266 ГПК и при отчитане на задължението на съда за законосъобразен...