ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1028

София, 05.03.2025 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 3121 по описа за 2024г. взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба от Б. А. Г., чрез адв. Г. Л., срещу въззивното решение № 79/30.04.2024 г. на Апелативен съд – Пловдив по в. гр. д. № 158/2024 г. в частта, с която е потвърдено решение № 40/15.02.2024 г. по гр. д. №508/2023 г. на ОС – Пазарджик за отхвърляне на предявения от касатора срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди настъпили от образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 от НК по ДП №38/2017г. на НСС, което е прекратено, за разликата над присъдените 20 000 лв. до претендираните 60 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

О. П. на Р. Б. редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК и не изразява становище по жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. А. съд – Пловдив потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Пазарджик за отхвърляне на предявения от Б. А. Г. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди настъпили от образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 от НК по ДП №38/2017г. на НСС, което е прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление, за разликата над присъдените 20 000 лв. до претендираните 60 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: През 2014г. било образувано ДП №170/2014г. на РУП – Велинград за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител. С Постановление от 17.12.2014г. по това досъдебно производство Б. Г. бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че за времето от за времето от 27.09.2013г. до 30.09.2013 г. в [населено място], в съучастие като посредствен извършител с И. П. Р. в качеството му на извършител, посредством посочени служители на „ВКТВ“ ЕООД – В. самоволно, не по установения от закона ред (ЗУТ и ЗВ), е осъществил оспорвано от собствениците на посочения недвижим имот в [населено място] свое предполагаемо право – изградил незаконен строеж за нова канализация от второстепенната мрежа с трасе, преминаващо през чуждия имот. На лицето била наложена мярка за неотклонение „Подписка“. Това досъдебно производство било прекратено с постановление от 29.01.2015 г. на РП-В.. Със същото била отменена и взетата мярка за неотклонение „Подписка“.

Въззивният съд констатирал, че прекратителното постановление било отменено с постановление на главния прокурор от 17.05.2017 г. Със същото на ОП – П. било разпоредено да продължи разследването, с указания за преценка на събраните доказателства за евентуално престъпление по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и проверка настъпили ли са вреди за „ВКТВ“ ЕООД, представляващи разходи за незаконно строителство, и в резултат на чии действия.

От приложените документи към наказателното дело въззивният съд приел за установено, че след отмяна на постановлението за прекратяване на ДП №170/2014г. било преобразувано в ДП №38/2017г. С постановление от 21.07.2017г. същото било частично прекратено по отношение на ищеца Б. Г. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК и продължило срещу неизвестен извършител съобразно дадените указания. С постановление на прокурор на ОП – П. от 03.09.2018г. производството по ДП № 38/2017 г. било разделено. От него били отделени материалите свързани с действията на Й. Н., по които било образувано друго досъдебно производство.

Съдът посочил, че по време на досъдебното производство №38/2017г. били извършени следните действия: привличане на Б. Г. като обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 3 от НК и наложена мярка за неотклонение „подписка“ на 03.02.2020г.; разпит на обвиняем на 03.02.2020г. и 10.02.2020г. Отбелязал, че за времето от 17.05.2017г. до 03.02.2020г. нямало данни производството да е било водено срещу ищеца Г. и той да е участвал в разследването, включително като свидетел, поради което приел, че началната дата, от която ищецът започнал да търпи вреди била 03.02.2020г.

Приел, че производството влязло в съдебна фаза през 2020г. с образуване на НОХД №264/2020г. на Окръжен съд – Пазарджик (19.06.2020г.). В хода на същото били проведени 10 открити съдебни заседания, в които подсъдимият/ищец не се е явил само в едно; на 29.03.2022г. била отменена наложената мярка за неотклонение „подписка“ и била постановена присъда, с която Б. Г. бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като бил осъден на 2 години лишаване от свобода, отложено с 3 години изпитателен срок и осъден да заплати в полза на „ВКТВ“ ЕООД, [населено място] сумата от 150 750,96лв.

Съдът посочил, че присъдата била обжалвана от подсъдимия и било образувано ВНОХД 244/2022г. на Апелативен съд – Пловдив. В хода на същото било проведено едно открито съдебно заседание с явяване на ищеца и било постановено решение от 26.07.2022г., с което присъдата била отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Констатирал, че след връщане на делото, било образувано НОХД №367/2022г. на ОС – Пазарджик. По него било проведено едно съдебно заседание, с участие на подсъдимия. С определение от 29.09.2022г. наказателното производство било прекратено и делото върнато на Прокуратурата за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Със същото била потвърдена наложената на обвиняемия мярка за неотклонение „подписка“. С Постановление на Окръжна прокуратура – П. от 27.07.2023г. производството по ДП №38/2017г. било прекратено, а наложената мярка за неотклонение на Б. Г. отменена. Същото било връчено на лицето на 01.08.2023г. и влязло в сила на 09.08.2023г.

Въззивният съд приел за установено и обстоятелството, че по време на наказателното производство, предмет на иска, спрямо Б. Г. е имало висящо и друго производство – ДП №205/2017г. РУ МВР – Велинград. Същото било образувано с постановление от 06.04.2017г. за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, за нанесени на управляваното от него дружество вреди в размер на 17 000 лв. при закупуване на камион. По това дело съдът установил, че били извършени следните процесуални действия: ищецът бил привлечен като обвиняем на 26.09.2018г. и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“; същият бил признат за виновен с присъда от 26.05.2021г. по НОХД №697/2018г. на Окръжен съд – Пазарджик, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, отложено с изпитателен срок от 3 години и Б. Г. бил осъден да заплати на „ВКТВ“ ЕООД сумата от 9 000лв. С решение №101/02.11.2021г. по ВНОХД №445/2021г. на Апелативен съд – Пловдив присъдата била отменена и делото върнато за разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебно заседание. С присъда №4/21.02.2022г. по НОХД №643/2021г. на ОС – Пазарджик (при повторното разглеждане на делото) Б. Г. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и бил отхвърлен предявеният граждански иск. С решение №109/24.06.2022г. по ВНОХД №142/2022г. Апелативен съд – Пловдив изменил присъдата по отношение на гражданския иск, като ищецът бил осъден да заплати сумата от 9 000лв. С решение №50176/17.01.2023г. по КНОХД №673/2022г. на ВКС оправдателната присъда на Б. Г. била потвърдена, а предявеният срещу него граждански иск – отхвърлен.

По отношение личността на ищеца въззивният съд установил, че той не е бил осъждан; бил в активна възраст и обществено известна личност. Кредитирал показанията на свидетелите, от които приел за установено, че след повдигане на обвинението за ищеца настъпил отлив от познати хора и приятели; останал без работа почти за целия период на висящност на производството; изпитвал финансови затруднения; налагало се да взема заеми от приятели. Делата се отразили негативно и на здравословното му състояние, довели до влошаване на отношенията с обкръжаващата го среда – близки и познати, които започнали да странят от него.

Обстоятелствата свързани с негативното отражение на делата върху здравословното състояние на ищеца съдът приел за установени и от заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза. От него съдът приел, че психическото напрежение, което е изживял ищецът, в комбинация с другите рискови фактори, били възможна причина за утежняване на състоянието му, проявено с развитие на депресивно състояние и пристъп на предсърдно мъждене.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че по делото са установени фактите попадащи в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ – повдигнато на ищеца обвинение, поддържано в период от 3 години и 6 месеца, след което прекратено. При определяне продължителността на производството въззивният съд взел предвид продължителността и проведените процесуални действия спрямо Б. Г. по ДП №38/2017г., за периода от 03.02.2020г. до 09.08.2023г.

Направил извод, че по делото са установени и претърпените от ищеца неимуществени вреди – понесъл тежко и болезнено образуването и развитието на производството, преживял стресово проведените съдебни заседания и извършваните спрямо него процесуални действия. Воденото производство засегнало трайно трудовата му заетост, като понастоящем работел в друго населено място. Делото възпрепятствало карирерното му развитие и засегнало авторитета му като професионалист. Съдът приел, че е налице пряка причинна връзка между повдигнатото обвинение и вредите.

При определяне размера на обезщетението, съдът посочил, че съобразява следните обстоятелства: възрастта на пострадалия в периода на започване на наказателното производство /65г./; наложената мярка за неотклонение „подписка“ в продължение на три години, без да са налагани други мерки; постановената осъдителна присъда, която засилила страховете му от възможността за реалното му осъждане; тежестта на престъплението, за което бил обвинен и обстоятелството, че деянието било свързано с дейността му като управител на търговско дружество; психическите му преживявания по време на воденото срещу него производство, което довело до значително накърняване на личния му живот и влошаване на неговото качество, засегнал емоционалния и социалния му статус.

Съдът отчел и обстоятелството, че срещу Б. Г. по време на процесното наказателно производство се е развило и второ такова за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК. Посочил, че за претърпените от него вреди, ищецът е завел друг иск, по който с невлязло в сила решение, му било присъдено обезщетение в размер на 20 000лв. Съобразил и следните обстоятелства: второто наказателно производство било проведено в периода от 06.04.2017г. до 17.01.2023г. и приключило с оправдателна присъда; и по двете производства на ищеца били повдигнати обвинения за тежки престъпления, свързани с изпълняваната от него длъжност управител на търговско дружество, като му били наложени мерки за неотклонение „подписка“. Второто производство продължило 5 години 9 месеца и 11 дни; преминало през всички съдебни инстанции; ищецът бил осъден на 1 година лишаване от свобода с 3 годишен изпитателен срок, докато по процесното производство осъдителната присъда била 2 години лишаване от свобода с 3 годишен изпитателен срок. С оглед на това, съдът намерил, че относителната тежест на второто производство била по-голяма и от него Б. Г. търпял по-интензивни вреди, с оглед преминаването му през три съдебни инстанции, повече явявания в съдебно заседание, всяко от които било свързано с повишаване на напрежението и неудобствата за ищеца, както и предвид факта, че същото е станало обществено достояние.

Въззивният съд отчел и обстоятелствата, че за ищеца не са останали трайни увреждания на здравето след приключване на наказателното производство; неговата фактическа и правна сложност, с оглед на която приел, че времетраенето му било съразмерно продължително, но не можело да се определи като кратко; социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, както и практиката на ВКС по сходни дела.

Въз основа на изложеното съдът направил извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от двете производства е 60 000лв., от които 20 000лв. за наказателното производство предмет на предявения иск и 40 000лв. за воденото срещу Б. Г. второ наказателно производство. В заключение направил извод за основателност на предявения иск до размер от 20 000лв., като го отхвърлил за разликата до претендираните 60 000лв.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за обосноваване на критериите за прилагане на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, както и с принципа за обезщетяване на всички настъпили вреди, посочени в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4/1986 г.; решение № 344/09.03.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на ІV г. о.; определение № 144/09.03.2022 г. по гр. д. № 3065/2021 г; решение №267/26.06.2014г. по гр. д.№820/2012г. на ІV г. о.

Навел е и довод за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение № 187/13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на III г. о. и решение №1200/2008г. на ІІІ г. о. относно начина на определяне на общата продължителност на наказателното преследване.

Съдът намира, че наведеният от касатора довод за начина на определяне периода на воденото наказателно производство, е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Разрешението на въззивния съд, дадено в обжалваното решение, противоречи на формираната по него практика на ВКС (решение №425/01.12.2015т. по гр. д.№3143/2015г. на IV г. о.), поради което е налице соченото основание за допускане на обжалването.

Не са налице основания за допускане на обжалването по въпроса „за обосноваване на критериите за прилагане на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, както и с принципа за обезщетяване на всички настъпили вреди, посочени в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД“. Същият е обоснован с несъгласие с изводите на въззивния съд и е по същество на спора.

В заключение, касационно обжалване на решението в оспорената му част следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос, обобщен и уточнен от касационната инстанция (съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): относно началният момент, от който пострадалото лице (ищец) търпи неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване – датата на образуване на досъдебното производство срещу него или датата на привличането му като обвиняем.

Касаторът Б. А. Г. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 79/30.04.2024 г. на Апелативен съд – Пловдив по в. гр. д. № 158/2024 г. в частта, с която е потвърдено решение № 40/15.02.2024 г. по гр. д. №508/2023 г. на ОС – Пазарджик за отхвърляне на предявения от Б. А. Г. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди настъпили от образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 от НК по ДП №38/2017г. на НСС, което е прекратено, за разликата над присъдените 20 000 лв. до претендираните 60 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

УКАЗВА на касатора Б. А. Г., в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 5 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: