ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 714

гр. София, 06.03.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 2464 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /в несъстоятелност/, чрез А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик, срещу определение № 2036 от 10.08.2024г. по ч. гр. д. № 921/2024г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав, с което е потвърдено определение № 467 от 05.02.2024г. по т. д. № 1791/2023г. на СГС, ТО, VI-6 състав. С потвърденото определение е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на т. д. № 1791/2021г. на СГС, ТО, VI-13 състав.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е необосновано, постановено при необсъждане на всички относими доказателства. Твърди, че исковото производство по настоящото дело е образувано по предявен против „Кинтекс” ЕАД иск по чл. 422 ГПК за вземания, възникнали по договор за гаранционна сделка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013г. по постъпило искане за плащане от Комерцбанк на 27.11.2017г. и възникнал на тази дата дълг към „КТБ” АД /н./ съгласно условията на договора за вземания за главница в размер на 2 757 530,50 евро, ведно с лихви и неустойки, или общо вземане в размер на 5 806 905,58 евро. Сочи, че производството по делото, което е счетено за преюдициално – т. д. № 1799/2021г. на СГС, ТО, VI-13 състав, е образувано по установителен иск за недължимост на вземания за главница в размер на 2 757 530,50 евро, усвоена на 10.09.2025г., ведно с лихви и комисионни, или общо 4 953 433 евро. Намира, че макар вземанията да са възникнали от общ правопораждащ факт – конкретен договор за гаранционна сделка, и главниците да са в еднакъв размер, всяко вземане се индивидуализира с определени реквизити, сред които възникване и падеж. Поддържа, че постановеното по предходното дело първоинстанционно решение е обжалвано от ищеца по него „Кинтекс” ЕАД единствено по отношение на вземане на банката за комисионна поради неприложимост на института на прихващането и не са поддържани във въззивната жалба исковите претенции, предявени в условията на евентуалност, за несъществуване на валидно кредитно правоотношение с банката. Поради това намира, че въпросът за несъществуване на кредитно правоотношение между страните е отпаднал от спорния предмет по т. д. № 1799/2021г. на СГС, ТО, VI-13 състав и настоящото съдебно производство следва да се възобнови. Сочи, че е преклудиран срокът за поддържане на евентуалния иск за несъществуване на кредитно правоотношение поради отнет лиценз на „КТБ” АД /н./ и поради това по въпроса за кредитната връзка между страните, явяваща се правопораждащ вземанията на банката факт, няма да има влязъл в сила съдебен акт. Поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по въпроса за наличие на предпоставките за спиране на производството при отпаднали процесуални възможности за произнасяне по същество по отношение на иска за несъществуване на кредитно правоотношение поради отнет лиценз на „КТБ” АД /н./, на което основание е постановено спирането на производството по настоящото дело от първоинстанционния съд, а бланкетно е потвърдил първоинстанционното определение с мотиви, противоречащи на обективните факти, приемайки, че има съвпадение в правните изводи между двете съдебни инстанции.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касационен жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Може ли въззивният съд да постанови определение само въз основа на избраните от него факти и доказателства, без да обсъди останалите факти и без да изложи съображения защо ги приема за неотносими, независимо че производството по частна жалба е пълно въззивно?

2. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по повдигнатия пред него процесуален въпрос по възобновяване на производството при отпаднало основание за спирането му?

3. При установяване на различен фактически състав от първоинстанционния съдебен състав може ли да се формулира съвпадение в правните изводи, водещо до потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт?

Частният касационен жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 52 от 21.01.2021г. по ч. т.д. № 2388/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 183 от 16.11.2017г. по т. д. № 2624/2016г. на ВКС, II т. о., решение № 51 от 21.07.2021г. по гр. д. № 2694/2020г. на ВКС, II г. о.

Поддържа още, че въззивното определение е и очевидно неправилно, тъй като е постановено в противоречие с установените факти и събраните доказателства при погрешно квалифициране на исковете, обуславящи спиране на исковото производство, и без произнасяне по процесуалноправния въпрос, с който въззивният съд е сезиран.

Ответникът „Кинтекс” ЕАД, представляван от адв. А. К., адв. Х. Х. и адв. В. Ж., оспорва частната касационна жалба. Прави възражение, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като формулираните въпроси не покриват селективния критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК и не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че въззивният съд е изследвал обстойно конкретните факти по делото, като изрично е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, касаещи предмета на въззивното производство, и е достигнал до извод, че основанието за спиране не е отпаднало. Сочи, че единствените доводи в частната касационна жалба са свързани с твърдения за променен предмет на приетото за обуславящо т. д. № 1799/2021г. на СГС, ТО, VI-13 състав във въззивното производство, който вече не обхващал евентуалните искове, тъй като те не били поддържани във въззивната жалба, и поради това основанието за спиране било отпаднало. Излага съображения за неоснователност на този довод, като поддържа, че твърдението е невярно, тъй като предмет на въззивното производство по посоченото дело е както жалбата на ищеца срещу първоинстанционното решение в частта, в която са уважени отрицателните установителни искове, така и жалбата на ответника в частта, с която е отхвърлен искът за недължимост на комисионни, и в този смисъл въпросът дали е валидно възникнало кредитно правоотношение е част от предмета на делото. Сочи още, че съдбата на евентуалните искове при въззивно обжалване е решена изрично в закона – чл. 271, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно определение за спиране на делото, е съобразил даденото с ТР № 1/2017 г. на ОСГТК ВКС разрешение, че зависимостта между обусловеното и обуславящото дело се изразява в съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на присъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Приел е, че производството по гр. д. № 1791/23г. по описа на СГС, по което е постановено обжалваното първоинстанционно определение, е с предмет предявени от „КТБ” АД /н/ искове по чл. 422 ГПК за установяване на вземания в размер на 5 806 905.58 евро, включващи просрочена главница в размер на 2 757 530.50 евро, лихва по редовна главница в размер на 1 838.35 евро, просрочени лихви върху главница в размер на 2 433520.71 евро, текущи лихви върху просрочена главница 17 923.95 евро и неустойка върху просрочена лихва от 596 092.06 евро. Посочил е, че в писмения отговор на ответника Кинтекс ЕАД е оспорена допустимостта на този иск с твърдението, че част от вземанията са били оспорени от ответника пред съд още през 2021г., когато е образувано т. д.№ 1799/2021г. на СГС, и е направено искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради това, че производството по предявените отрицателни установителни искове е висящо пред въззивния съд по в. т.д. № 617/2023г. на САС.

При тези факти въззивният съд е приел, че спорът по предявените отрицателни установителни искове, заведен през 2021г., който спор по същество е защита и срещу по-късно възникнало основание, каквото е заповед за изпълнение от 2022г., обуславя изхода от предявените кумулативно по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове. Изтъкнал е, че ако отрицателните установителни искове бяха предявени след образуване на заповедното производство, то тогава двете дела би следвало да се съединят за общо разглеждане. Намерил е за неоснователни доводите на въззивния жалбоподател, свързани с предмета на въззивното производство. Достигнал е до извод, че докато не приключи спорът по исковете, по които е образувано т. д.№ 1799/2021г., е налице основание за спиране на производството по т. д.№ 1791/2023г., тъй като след установяване със сила на присъдено нещо каква част от вземанията не се дължат или каква част се дължат, може да се преценява правният интерес на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК. Добавил е, че ако междувременно производството по т. д.№ 1799/2021г. е приключено с влязъл в законна сила съдебен акт, то този факт е основание за възобновяване на производството по т. д. № 1791/2023г., а не за отмяна на определението, с което е било спряно.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Първият процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задълженията на въззивния съд в производство по обжалване на определение на първоинстанционния съд, е релевантен, но по отношение на него не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разрешение на този въпрос е дадено с ТР № 6 от 15.01.2019г. по тълк. д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, според което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. В случая въззивният съд не се е отклонил от така формираната практика, като е преценил събраните доказателства и е разрешил включения в предмета на производството въпрос, отнасящ се до наличието на преюдицалност на висящото производство по в. т.д. № 617/2023г. на САС, образувано въз основа на въззивни жалби срещу решението по т. д. № 1799/2021г. на СГС, ТО, VI-13 състав, спрямо исковото производство по настоящото дело. Частният касационен жалбоподател е обосновал значението на поставения въпрос с твърдението, че въззивният съд не се е произнесъл по въпроса за наличие на предпоставките за спиране на производството при отпаднали процесуални възможности за произнасяне по същество по отношение на иска за несъществуване на кредитно правоотношение поради отнет лиценз на „КТБ” АД /н./, на което основание е постановено спирането на производството по настоящото дело от първоинстанционния съд. Противно на това твърдение, въззивният съд изрично е приел за неоснователни доводите на частния жалбоподател, отнасящи се до променения предмет на въззивното производство, и в този смисъл не е приел за отпаднал от предмета на посоченото производство въпроса за несъществуване на кредитно правоотношение поради отнет лиценз на „КТБ” АД /н./.

Поставените от частния касационен жалбоподател втори и трети процесуалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не се явяват обуславящи изхода на делото. Въпросите са поставени във връзка със съдържащи се в тях твърдения, че е отпаднало основанието за спиране на производството и че въззивният съд е установил различен фактически състав от първоинстанционния съд, и така формулирани, не съответстват на мотивите на обжалваното определение. Въззивният съд не е приел, че е отпаднало основанието за спиране на производството по настоящото дело, тъй като е намерил за неоснователни доводите на въззивния жалбоподател, свързани с предмета на въззивното производство, нито е приел за установени различни факти, относими към преценката за наличие на висящ преюдициален за производството спор. Поради това искането за допускане на касационен контрол по поставените въпроси е неоснователно.

Не е налице и поддържаното в изложението основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2036 от 10.08.2024г. по ч. гр. д. № 921/2024г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: