ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1080
София, 06.03.2025 година
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 3422 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, представлявана от гл. инспектор М. Г., срещу въззивно решение № 106 от 05.07.2024 г. по в. гр. д. № 183/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 49 от 07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 88/2022 г. по описа на Окръжен съд -Шумен, с което е отхвърлен предявеният от КОНПИ срещу С. А. Ч. и Е. М. А. иск с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, за отнемане в полза на държавата на следното имущество, общо на стойност 33 600 лева:
1. На основание чл. 142, ал. 2, т. 2, предл. 2, във вр. с чл. 141 и чл. 149 ЗОНПИ от С. А. Ч. и Е. М. А. – недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. К., обл. Ш., а именно: поземлен имот с идентификатор ..., с площ от 1668 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана. Начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници: ...; ...; ...; ...; ...; ..., находящ се в [населено място], [улица], по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 57/01.10.2015 г. на ИД на АГКК - Шумен, ведно със сградите, които попадат върху имота: сграда с идентификатор ... с площ ... кв. м., брой етажи .. с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор ... с площ ... кв. м., брой етажи .. с предназначение: жилищна сграда – многофамилна; сграда с идентификатор ... с площ .. кв. м., брой етажи ... с предназначение: постройка на допълващо застрояване; сграда с идентификатор ... с площ 45 кв. м., брой етажи .. с предназначение: постройка на допълващо застрояване, собственост на С. А. Ч. и Е. М. А., придобити с нотариален акт № ..., том .. peг. № 675, дело № 83 от 26.01.2016 г./акт № ..., том ..., вх. рeг. № 161, дело № 91/2016 г. от 26.01.2016 г. на СВ - Н. П.
2. На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 141 ЗОНПИ от Е. М. А. сума в размер на 3600 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на товарен автомобил, марка „Фолксфаген“, модел „ЛТ 35“, жълт металик, per. [рег. номер на МПС], рама № ... и двигател № ВВЕ001462, дата на първоначална регистрация 13.11.1997 г., отчужден на 26.04.2021 г. (след края на проверявания период).
С решението са присъдени съдебно деловодни разноски.
Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците по касация С. А. Ч. и Е. М. А., подадени чрез процесуален представител адв. Д. П.. Поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, излагат и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното:
С решение № 3942/01.12.2021 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество) e образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Шумен с вх. № УВКПКОНПИ - 838/01.06.2020 г. за привличане в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 167/2017 г. по описа на ОД на МВР - [населено място], пр. пр. № 3757/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - Шумен на ответницата С. А. Ч. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. с с чл. 26, ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ. Внесен бил обвинителен акт и образувано наказателно производство №119/2020 г. по описа на ШОС, приключило с присъда № 12/15.07.2020 г. на Окръжен съд - Шумен, с която С. А. Ч. била призната за виновна в извършването на престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Искът на КОНПИ (след частичен отказ от иска на основание чл. 233 ГПК) е за отнемане от ответниците на един поземлен имот с площ от 1668 кв. м. в [населено място], [улица], заедно с построените в него две жилищни сгради и две допълващи такива, както и на сумата от 3600 лв., представляваща пазарна стойност на придобития в проверявания периад и отчужден след края му товарен автомобил, марка „Фолксфаген“. Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не е установено увеличение на имуществото на проверяваните лица С. А. Ч. и Е. М. А. (съжителстващ с проверяваната мъж) в процесния период над 150 000 лв. и следователно липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник. Изложил е, че преминалите през банковите сметки на ответниците, но не налични в края на изследвания период, суми не следва да се съобразяват с оглед приетото в ТР № 4 от 18.05.2023 г., по тълк. д. № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК. В рамките на целия проверяван период придобитите от ответниците недвижими имоти са единствено претендираните такива за отнемане поземлен имот и 4 сгради в него, закупени (според твърденията на КОНПИ) от роднини на 26.01.2016 г. при действителна цена от 10 000 лв. (по признанието на КОНПИ в исковата молба) и с пазарна оценка към датата на придобиването (според заключението на вещото лице по оценителната експертиза) от 23 100 лв. и тези имоти са налични в края на проверявания период. Придобити са от ответниците през проверявания период и превозни средства (леки автомобили, ремарке и един товарен автомобил през 2011 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.), като се твърди от КОНПИ като наличен в края на проверявания период (05.06.2020 г.) единствено товарния автомобил „Фолксфаген“, модел „ЛТ 35“, peг. [рег. номер на МПС] , отчужден след края на проверявания период – на 26.04.2021 г., с пазарна оценка според заключението на вещото лице по оценителната експертиза в размер на 3740 лв. Не се твърди да са налични получени суми от продажбата на останалите автомобили и ремарке, нито суми, получени от преводи, нито такива по банкови сметки. Друго придобито от ответниците в проверявания период имущество не се твърди от КОНПИ. Така оценката на цялото придобито и налично в края на периода имущество е в размер на стойността на поземления имот със сградите и на товарния автомобил - общо 13 740 лв. (имоти 10 000 лв. и товарен автомобил 3740 лв.), което е под релевантния размер от 150 000 лв. Дори при положение, че за стойност на недвижимите имоти (ако не би се зачело признанието на КОНПИ за действителна стойност) бъде взета пазарната оценка на същите от 23 100 лв., то общата стойност на имуществото би била в размер на 26 840 лв. и отново - под релевантния размер от 150 000 лв. При това положение, искът на КОНПИ по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ е изцяло неоснователен.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Изисква ли ЗОНПИ извършване на сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период и необходимо ли е да е налице превишение в имуществената сфера, надхвърлящо посочения в разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лева?“; 2. „Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетния доход и установи наличието на „значително несъответствие“, за да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и да са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация?“ и 3. „Как следва да се определя размера на „значително несъответствие“ - по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, а именно „онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период“ или като превишение в имуществената сфера като сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период?“. Сочи, че възивният съд се е произнесъл по първия въпрос в противоречие с тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г., по тълк. д. № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК, по втория с определение № 50228 от 08.06.2023 г. по гр. д.№ 3094/2022 г. на ВКС, III г. о. а третият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението не е очевидно неправилно. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Въпросите са обусловили правните изводи на съда, но по тях не се разкрива наличието на сочените от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В мотивите към т. 1 на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предмет на отнемане е незаконно имущество (за което не е установен законен източник на доходи), налично към датата на проверката и формиращо стойността на значителното несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е, че: „Стойността на т. нар. значително несъответствие е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Посочено е, че това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.“. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. чл. 143-146 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. Въззивното решение е постановено в съответствие с дадените в тълкувателното решение разрешения. На база събраните доказателства и общата стойност на притежаваното в края на проверявания период от ответниците имущество, изчислена съобразно разпоредбата на чл. 148 ЗОНПИ – 13 740 лв., което е под сумата от 150 000 лв., е приел, че няма как да е налице изискуемото значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ вр. § 1, т. 3 от закона, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Цитираната задължителна практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на решението, изключва наличието специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.
На основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество дължи и следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса за касационното производство – в размер от 30 лв., в полза на съдебната власт – по сметката на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 05.07.2024 г. по в. гр. д. № 183/2024 г. на Апелативен съд - Варна.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати по сметката на Върховния касационен съд, дължимата за касационното производство държавна такса в размер 30 лв. /тридесет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: