ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1096
София, 07.03.2025 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 2628 по описа за 2024г. взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби, както следва: 1/ от А. К. В., чрез адвокат Д. Й., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №1957/04.04.2024г. по в. гр. д.№988/2023г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Р. П.“ ЕООД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпените увреждания, резултат от настъпила на 19.02.2021г. трудова злополука за разликата над присъдените 100 000лв. до претендираните 200 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на увреждането 19.02.2021г. до окончателното плащане.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна „Р. П.“ ЕООД с писмен отговор, чрез адвокат Т. Т., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като първите два въпроса по естеството си представляват касационни оплаквания; третият и четвъртият са разрешени от въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС, а последните два нямат еднозначен отговор. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските за касационното производство и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
2/ от „Р. П.“ ЕООД, чрез адвокат Т. Т., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №1957/04.04.2024г. по в. гр. д.№988/2023г. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на А. К. В. сумата от 100 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпените увреждания, резултат от настъпила на 19.02.2021г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането 19.02.2021г. до окончателното плащане.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната му част, поради противоречие с материалния закон, тъй като присъденото обезщетение се явява необосновано и в завишен размер.
Ответникът А. К. В. с писмен отговор, чрез адвокат Д. Й., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като страната не е формулирала въпрос, а позоваването на практиката на ВКС е общо. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. С. градски съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – София в частите, с които „Р. П.“ ЕООД е осъдено да заплати на А. К. В. сумата от 100 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпените увреждания, резултат от настъпила на 19.02.2021г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането 19.02.2021г. до окончателното плащане и предявеният иск е отхвърлен за разликата до претендираните 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 19.02.2021г. до окончателното плащане.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства:
Към датата на инцидента 19.02.2019г. ищецът А. К. В. е работел по безсрочен трудов договор, на длъжност „машинен оператор“ в производство на пластмасови изделия в „Р. П.“ ЕООД.
На посочената дата А. В. претърпял инцидент при изпълнение на трудовите си функции (производство на изделия от полимер), като по време на зареждане на матрица и задействане на пресата в режим на затваряне (пресоване), дясната ръка на пострадалия била притисната и премазана. Вследствие на инцидента настъпила руптура на артерия, травматична ампутация на десен горен крайник и палеца на същата ръка. Злополуката била декларирана с вх. № 147/24.02.2021 г. от осигурителя „Р. П.“ ООД и призната за трудова см. на чл. 55, ал. 1 КСО, с разпореждане № 30329/07.05.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – София град.
Въззивният съд кредитирал констатациите в разпореждането на ТП на НОИ – София град относно причините за настъпване на злополуката (основани на съставения Протокол № 29/26.04.2021 г. за резултатите от разследването), като приел, че на 01.02.2021 г. на ищеца бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и периодичен инструктаж за периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2021 г. Констатирал, че работодателят не е подсигурил движещите се части на работното оборудване, в т. ч. на единичната хидравлична преса за производство, като: липсвал поставен кръгъл капак Ф600; липсвало ограждане с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или същите да са били снабдени с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети; липсвали знаци, предупредителни надписи и маркировки за осигуряване на безопасността и здравето на работещите, на работните места, представляващи опасни зони; не е осъществен ефективен контрол за извършване на работата по безопасен начин чрез предприемане на подходящи мерки за предпазване на работещите при влизане в опасните зони на работното оборудване (хидравлична преса).
За установяване механизма на настъпване на злополуката въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата съдебно-видео техническа експертиза и по допуснатата след оспорването тройна съдебно-техническа експертиза. От същите приел за установено, че на 19.02.2019г., в работното помещение, където полагал труд ищеца, се намирали две лица, които разговаряли около пресата, на която А. В. изпълнявал трудовите си задължения. Пострадалият/ищец, след поставяне на прес-формата на работната преса, направил празен ход за сходимост на горната и долната част на пресата. Придвижил управляемият лост в долно положение, при което работният плот също се намирал в долно неработно положение. След това придвижил лоста в горно положение, т. е. подал команда работният плот да се придвижи от долно към горно положение. След подадената команда ищецът поставил дясната си ръка в зоната на движение на пресата, за да коригира местоположението на пресования детайл. В това време пресата, приближавайки горното крайно положение, притиснала ръката на А. В. и го оставила в безпомощно състояние. След намесата на другия работник от смяната, пресата започнала да се движи към долно крайно положение, при което ръката на пострадалия била освободена от захвата на машината. Съдът кредитирал изводите на вещите лица, че по време на инцидента нямало данни за неизправност на машината, тъй като същата била приведена в работно състояние от ищеца, непосредствено преди инцидента. Нямало данни за съществуваща възможност пресата да се движи безконтролно, така че да предизвика инцидента без намеса на работника. Причината за възникване на злополуката било неспазването на мерките за здравословни и безопасни условия на труд от страна на пострадалия А. В., който поставил дясната си ръка между движещите се части на хидравличната преса, на която работел при положение, че към този момент тя извършвала работен ход. Съдът възприел изводите на вещите лица, че при възникнала необходимост от намеса на оператора в работната зона, свързана с технологичния процес за изработка на детайли, тя следвало да се извършва при прекъснато напрежение към машината. При настъпване на инцидента работникът е нарушил изискването обслужването на машината да се извършва при спряно положение (чл. 191, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване); да не контактува с матрицата по време на нейното затваряне/отваряне (т. 6 от „Инструкция за работа с матрици и преси“); както и да постави лоста за управление на преместването в неутрално положение, за да спре работния плот на пресата. Съдът кредитирал и заключението на експертите за допуснати нарушения на здравословните и безопасни условия на труд и от страна на работодателя „Р. П.“ ООД, които се изразявали в следното: 1/ неспазване изискванията на чл. 13 от Наредба № 07 – 2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 2/ неспазване на чл. 167, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като е допуснал А. В. до работа без да му е проведен инструктаж на работното място; 3/ неспазване на Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като: не е взел подходящи мерки за минимизиране на рисковете (чл. 165, ал. 3); не е осъществил ефективен контрол за извършване на работа по безопасен начин, чрез предприемане на подходящи мерки за предпазване на работещите при влизане в опасните зони на работното оборудване – хидравлична преса (чл. 186, ал. 1); не осигурил знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване на безопасността и здравето на работниците на хидравличната преса (чл. 193).
Въззивният съд направил извод за липса на проведен инструктаж на работника на работното място. Обосновал същия със заключението по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, според което подписът, положен за „изпитан“ върху Протокол на „Р. П.“ ООД за изпит по инструктаж, проведен на работното място за длъжността „машинен оператор, производство на пластмасови изделия“ от 02.02.2021 г., е ксерокопие на подпис, който не е изпълнен от А. К. В..
Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата от първостепенния съд съдебно-медицинската експертиза, от което приел за установено, че вследствие на злополуката ищецът получил отчленяване на десен горен крайник през долна трета на дясна мишница на 5 – 6 см. над лакътната става и отчленен от основата палец на същата ръка. На А. В. било приложено по спешност оперативно лечение – реимплантация на десен горен крайник/стабилизация на счупената раменна кост с метална остеосинтеза – 4 К игли, ревизия възстановяване на артериален и венозен ток към увредения крайник чрез венозни автотрансплантати, мускулна пластика на латералната група, фасциотомии на предмишницата за облекчаване на съдовия статус, шев на трите основни нерва на ръката, ревизия на съдовите връзки – тромбектомии, резекция на автовенозните графтове и нова анастомоза, извършени поетапно в деня на увреждането. Било извършено и проследяване на състоянието на увредения крайник, с периодични превръзки под анестезия, промивки дрениране, нови фасциотомии, отстраняване на некротични тъкани, кожна пластика с автоприсадък от ляво бедро, следене на проходимостта на артериалните и венозни шънтове. Установил, че в периода от 19.02.2021 г. до 18.03.2021 г. на пострадалия били извършени 24 операции, но възникналата обширна некроза с булозен еритем на дясната предмишница по витални индикации не могла да бъде овладяна, поради което била извършена ампутация на крайника на ниво средно – горна трета дясна мишница, със съгласието на пострадалия. От заключението съдът приел за установено и обстоятелството, че по време на болничното лечение била констатирана и психическа травма у А. В.. При проведената консултация с психиатър, същият установил трудно овладяване на емоциите на пострадалия и преработка на събитието, смущения в съня, обусловили необходимост от провеждане на консултации на лицето с психолог по време на целия болничен престой. Въззивният съд кредитирал изводите на вещото лице, че липсата на крайник създало затруднения в ежедневното самообслужване на пострадалия; извършването на работа, изискваща наличие на два горни крайника, както и за полагане на физически труд. Посочил, че търпените от ищеца болки и страдания били най-интензивни непосредствено след травмата, а към момента на прегледа били ограничени – при топло време, както и при дълго стоене в статична позиция, от която възниквали отоци в областта на глезените. Съдът приел, че към момента на прегледа ищецът ползвал козметична протеза, със сгъване и разгъване в лакътя с помощта на лявата ръка, но било възможно поставяне на миоелектрична протеза, която би го подпомогнала при самообслужването му, но не би могла да допринесе за полагане на труд, изискващ участие на двата горни крайника, както и на физически труд.
Въззивният съд констатирал, че с решение на ТЕЛК на А. В. била призната 95% трайна неработоспособност, пожизнено, без чужда помощ, с противопоказания за труд: бимануален и физически труд.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания от травматичните увреждания вследствие на настъпилата злополука, съдът кредитирал, при условията на чл. 172 ГПК, показанията на свидетелката Г. (майка на ищеца). От същите приел за установено, че след инцидента А. бил пет дни в реанимация. След извеждането му от там, той бил зле физически и емоционално. Болничното му лечение продължило около месец и половина, като свидетелката останала с него в болницата, тъй като той не можел да става и да се обслужва сам. Имал нужда от помощ за ежедневните дейности, като тоалет и хранене, която необходимост продължила и след изписването му от болницата. Съдъп приел за установено, че около 2 – 3 месеца след изписването си А. нямал никакви контакти със своите приятели, тъй като се чувствал неудобно, че е без ръка и имал белези по цялото тяло. Отбелязал, че към настоящият момент ищецът нямал физически оплаквания, но продължавал да има емоционални проблеми, предизвикани от невъзможността да води живота, който е имал преди инцидента и да извършва дейностите, които обичал – да кара колело и да играе на билярд.
Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд направил извод, че ищецът е претърпял трудова злополука, тъй като произшествието настъпило по време на работа и при изпълнение на възложените му трудови функции. Същата имала за последица настъпило за пострадалия трайно увреждане – ампутация на крайника на ниво средно – горна трета дясна мишница, довело до трайно намаляване на работоспособността му, определена от ТЕЛК в размер на 95%.
Съдът, направил извод за наличие на груба небрежност от страна на пострадалия В., който при изпълнение на трудовите си задължения не е взел необходимите мерки за безопасно извършване на работата и пренебрегнал основни технологични правила, и правила за безопасност. Този извод съдът обосновал с установените по делото факти относно: изправността на машината; изискването същата да се зарежда при изключено електрическо захранване и когато работният плот се намира в изходно положение и изключено напрежение; обстоятелството, че ищецът сам е поставил ръката си в пресата без да е изключил захранването, по време на движение на пресата, след като той самият е задал работния ход. Приел, че А. В. бил запознат с правилника за вътрешния трудов ред и задължения; бил е информиран за правилата за безопасност в предприятието и за задължението му да ги спазва; на същия бил проведен първоначален и периодичен инструктаж, както и такъв за Инструкция за работа с матрици и преси, в която била разписана методологията за безопасна работа с машината. В тази връзка съдът отбелязал, че по делото е установена липса на проведен на ищеца инструктаж на работното му място за изпълняваната от него длъжност, но приел, че този факт сам по себе си не може да изключи грубата небрежност, тъй като злополуката е настъпила след пренебрегнати от работника основни технологични правила и правила за безопасност. Предвид това, съдът определил приноса на пострадалия работник на 50%.
При определяне размера на следващото се на А. В. обезщетение, въззивният съд отчел обстоятелствата свързани с: характера на увреждането (ампутация на крайника на ниво средно – горна трета дясна мишница); проведеното болнично лечение за период от около месец и половина, при което на пострадалия били проведени 24 операции; периода на възстановяване – около три месеца, през които болките били с по-нисък интензитет; психическата травма, смущения в съня; трудност при преработка на травматичното събитие; настъпилите неблагоприятни промени в битовия и социалния живот на пострадалия, свързани с ограничаването на социалните му контакти, хобита, работната му реализация; трайните последици, които ще го съпътстват до края на живота му – трайна пожизнена инвалидност и белези от оперативното лечение по цялото тяло.
В заключение, съдът приел, че справедливият размер за обезщетяване на така претърпените от В. неимуществени вреди възлиза на 200 000лв., което обезщетение намалил с определения размер на съпричиняване (50%), като уважил предявеният иск за сумата от 100 000лв. и го отхвърлил до претендираните 200 000лв. Направил извод за основателност и на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплщане.
Касаторът А. К. В. претендира допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да взема предвид всички относими към предмета на спора факти и обстоятелства, както и данните от всички събрани доказателства в тяхната съвкупност или може избирателно да вземе част от тях, а останалите да игнорира? Твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – решение №69/09.07.2015г. по гр. д.№1582/2014г. ІV г. о.; решение №287/01.10.2013г. по гр. д.№984/2012г. ІV г. о. Във връзка с този въпрос е навел доводи, че: съдът не е взел предвид неспазването на всички нормативи за безопасни условия на труд (липсата на предприети мерки за отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и здравето на работещите; липса на осигурени знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване безопасността и здравето на работниците; липса на осъществен ефективен контрол за извършване на работата по безопасен начин чрез предприемане на мерки за предпазване на работниците), които обстоятелства изключват грубата небрежност. Твърди противоречие с решение №60165/19.08.2021г. по гр. д.№3529/2020г. ІV г. о.; решение №45/08.04.2021г. по гр. д.№1580/2020г. на ІІІ г. о.; решение №29/28.07.2022г. по гр. д.№1478/2021г. на ІV г. о.; решение №60/05.03.2014г. по гр. д.№5074/2013г. на ВКС. Излага, че работодателят не е провел обучение на работника съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. (противоречие с решение №268/25.03.2021г. по гр. д.№1030/2020г. ІV г. о.) и не бил проведен минимално изискуемият допълнителен тридневен инструктаж на работното място. 2/Следва ли съдът да вземе предвид всички данни от приетата и неоспорена от страните по делото експертиза или може избирателно да вземе предвид само част от данните от една приета експертиза и да игнорира друга част от данните от нея? Твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №69/09.07.2015г. по гр. д.№1582/2014г. на ВКС, ІV г. о. Навежда твърдения, че съдът не е взел предвид изцяло и в съвкупност данните от изготвената по делото тройна съдебно-техническа експертиза, а избирателно се позовал на части от нея, без да отчете вината на работодателя за настъпване на произшествието поради неспазване на изискванията за безопасни условия на труд. 3/ Може ли да се приеме, че има проявена груба небрежност от работник (страна по трудово правоотношение) при настъпила трудова злополука с машина в случаите, когато спрямо работника не е проведен задължителен по закон инструктаж за работа с машини и/или в случаите, когато се работи с не обезопасени от работодателя машини? Твърди противоречие на решението с практиката на ВКС – решение №977/14.01.2010г. по гр. д.№298/2009г.ІV г. о.; решение №60/05.03.2014г. по гр. д.№5074/2013г. ІV г. о.; решение №268/25.03.2021г. по гр. д.№1030/2020г. ІV г. о.; решение №60165/19.08.2021г. по гр. д.№3529/2020г. ІV г. о.; 4/ Задължен ли е въззивният съд да изложи съображения по всички наведени от страните по делото доводи, в това число и доводите изложени в отговора на въззивната жалба? Твърди противоречие с решение №101/03.06.2015г. по т. д.№1740/2014г. І т. о.; решение №51/29.06.2020г. по т. д.№613/2019г. І т. о., тъй като съдът не е обсъдил възраженията за нарушение на безопасните условия на труд от работодателя и липса на проведен инструктаж за работа с машината.
Поставените въпроси се свеждат до два обобщени въпроса: 1/ за задължението на въззивния съд да формира мотиви по всички възражения във въззивната жалба, да ги обсъди поотделно и да заяви защо ги приема за основателни или не, съответно да направи анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които да изведе собствени правни изводи; и 2/ за приложимост на правилото на чл. 201, ал. 2 от КТ при неизпълнение от страна на работодателя на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Същите са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело.
По първия въпрос е формирана многобройна и трайно установена практика на ВКС, включително и задължителна такава т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото в нея разрешение, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл. 235, ал. 2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. даденото в нея разрешение по първият въпрос, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл. 235, ал. 2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него.
Вторият въпрос също е намерил своето разрешение в установената практиката на ВКС (решение № 977/14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. на ІV г. о.; решение №60/05.03.2014 г. по гр. д. №5074/2009 г, на IV-то ГО; решение № 523/07.08.2024 г. по гр. д.№102/2023г. на ВКС, ІV г. о. и посочените в него съдебни актове на касационната инстанция). Според нея, превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини и специфично оборудване е отговорност на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е уредена като задължение и в тежест на работодателя (чл. 275, ал. 1 КТ) и включва система от мерки, само част, от които се свеждат до установяването на конкретни правила, прилагани пряко от изложените на риска работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които е длъжен да предприеме работодателят, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск и не се изчерпват само с осигуряване на такива в началото на изпълнението на задълженията, вкл. инструктаж, а включват и задължението му да поддържа съществуването им през цялото време на изпълнение на работата. Последното се реализира и чрез контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на пропуски и неспазване на дадените предписания и утвърден механизъм на работа, да предприема мерки, включително и дисциплинарни, за отстраняването на тези нарушения.
Прието е още, че делът на дължимите от работодателя мерки за осигуряване безопасни условия на труд и значението им за превенцията на риска, не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност, поведението на работника/служителя не може да се окачестви като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща неговото здраве.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с дадените разрешения. При обосноваване извода си за наличие на груба небрежност, съдът е съобразил в съвкупност установените по делото обстоятелства относно: техническата изправност на хидравличната преса, на която е работил ищецът; фактът, че същият е бил запознат с правилника за вътрешния трудов ред и задължения, с правилата за безопасност на труда в предприятието и със задължението да ги спазва; на работника бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работата и периодичен такъв от 01.02.2021г. до 31.03.2021г.; същият е бил запознат и с правилата за работа с матрици и преси, в която била разписана методологията за безопасна работа с процесната машина; поведението му при извършване на възложените му задължения довело до злополуката. Отчел и допуснатите от работодателя нарушения свързани с: непроведен минимално изискуемият допълнителен тридневен инструктаж на работното място; липса на поставени обезопасителни капаци на движещите се части на работното оборудване; неосигурени знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с безопасността и здравето на работниците и неосъществен контрол за извършване на работата по безопасен начин. С оглед на тези обстоятелства направил извод, че в конкретния случай е приложимо правилото на чл. 201, ал. 2 от КТ, тъй като ищецът е допуснал грубо нарушение на правилата за безопасност на работа – сам е поставил хидравличната преса в режим на движение и по време на осъществяването му е поставил ръката си в нея. Приел, че именно това поведение, свързано с пренебрегване на основните технологични правила за безопасност, било и основната причина за настъпване на инцидента, поради което заключил, че работникът е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си функции.
Изводите на съда почиват на извършения цялостен анализ на събраните доказателства и на съвкупна преценка на установените и относими към предмета на спора обстоятелства. Въпросите са обосновани с несъгласието на касатора с правните изводи на въззивния съд и защитната му теза за наличие на обстоятелства, които изключват приноса на работника (груба небрежност) за настъпване на процесната трудова злополука, основана на различното тълкуване на събраните по делото доказателства. Наведените в изложението оплаквания свързани с несъгласието на страната с правните изводи на въззивния съд са възражения, подлежащи на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В производството по чл. 288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, както и неговото вътрешно убеждение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от тези по чл. 281 от ГПК, поради което по тези въпроси не е налице общата предпоставка да допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 от ГПК. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че в съдебните актове посочени в изложението на касационните основания са възприети същите принципни разрешения по въпроса за приложение на правилото на чл. 201, ал. 2 от ГПК, но при обстоятелства различни от тези в настоящото производство.
Поставен е и въпросът: Може ли да се изключи наличието на проява на груба небрежност при настъпила трудова злополука при опериране с машина, след като извършваната с машината работа е предприета изцяло в интерес на работодателя? Наведен е довод за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение №1202/17.07.1995г. по гр. д.№3522/1994г. ІV г. о.; №977/14.01.2010г. по гр. д.№298/2009г.ІV г. о.; решение №41/05.03.2020г. по гр. д.№2679/2019г. ІV г. о.
Този въпрос е некоректно зададен и неотносим към мотивите на въззивното решение, и изводите на въззивния съд. При постановяване на решението съдът не е обсъждал в чий интерес е извършвана трудовата дейност от пострадалия работник. Изводът за наличие на „груба небрежност“ е направен след преценка на всички установени по делото обстоятелства и на поведението на ищеца при изпълнение на възложените му задължения. Въпросът не осъществява общото основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В изложението си касаторът А. В. е поставил и следния въпрос: Следва ли съдът да излага мотиви защо намалява отговорността на работодателя с точно определен процент и задължен ли е въззивният съд при констатирана груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ да изследва степента на допринасяне на пострадалия и да изложи мотиви по този въпрос? Твърди, че същият е разрешен в противоречие с решение №189/17.10.2019г. по гр. д.№1446/2019г. на ВКС, ІV г. о.
Искане за допускане на касационното обжалване относно определения от въззивната инстанция процент на принос към настъпване на процесната трудова злополука е поставен и от касатора „Р. П.“ ЕООД. Същият е направил искане за допускане на обжалването и относно размера на присъденото обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди, при наведени твърдения за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС (решение №42/21.05.2021г. по т. д.№494/2020г. ІІ т. о.; решение №249/23.04.2024г. по гр. д.№1581/2023г. ІІІ г. о.; решение №50103/11.01.2024г. по гр. д.№2865/2022г. на ІІІ г. о.; решение №186/21.10.2019г. по гр. д.№246/2019г. ІІІ г. о.; решение №290/18.11.2015г. по гр. д.№15/2015г. ІV г. о.; решение №2011/29.03.2010г. по гр. д.№719/2009г. ІV г. о.).
Въпросите свързани с критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ са разяснени в установената практика на ВКС, напр. решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 на ВКС, ІV г. о.; решение № 60 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о.; решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о.; решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. №387/2010 г., ВКС, ІV г. о.; решение № 291/2012г по гр. д №951/2011г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 159 от 15.01.2018 по гр. д № 251/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о и др. Според същата, поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа. При тази небрежност, изразила се в липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. Следва да бъде направена преценка на тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причинили травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са повече от една, обективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Когато използването на машините предполага обучение на работниците за ползването им, но те не са обучени, във всеки конкретен случай, това е от значение за степента, в която следва да отговаря работодателят, при съпоставка с поведението на пострадалият, който е допуснал груба небрежност, изразила се в явно пренебрегване на правилата, отнасящи се пряко до извършваната от него работата.
Въззивното решение е постановено в съответствие с дадените разрешения. Съдът направил извод за равен принос на страните по трудовото правоотношение за настъпване на злополуката, като при обосноваването му съобразил неизпълнението от страна на работодателя да осигури безопасни и здравословни условия на труд (проведе обучение на работното място, постави предпазни капаци, предупредителни надписи и осъществява ефективен контрол за извършване на работата по безопасен начин), както и установеното поведение на пострадалото лице, което пренебрегнало минимално дължимата грижа за опазване на здравето си, нарушило основни и елементарни правила за работа с хидравличната преса, като само поставило машината в режим на движение и по време на осъществяването му поставило ръката си в нея. По отношение на този въпрос не е налице допълнителното основание, сочено от страните, а именно разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК).
Не е налице основание за допускане на обжалването и по втория наведен от касатора „Р. П.“ ЕООД довод свързан с размера на определеното от съда обезщетение за претърпените от пострадалия работник неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука. При постановяване на решението въззивният съд е определил размера на присъденото на ищеца обезщетение след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства – характер и степен на увреждането; обстоятелства, при които е получено; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации; перспективата и трайните последици; възрастта на увреденото лице; общественото и социално положение, икономическа конюнктура и др. Обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално – за всички претърпени неимуществени вреди, след обсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на обстоятелствата с правно значение за размера на претенцията и след отчитане на отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице. Въззивният съд е обосновал извода си и е постановил решението в съответствие с практиката на ВКС по приложение на 200, ал. 1 КТ вр. с чл. 52 от ЗЗД. В съдебните актове посочени от страната са възприети същите принципни разрешения, но при обстоятелства различни от тези в настоящото производство.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и поради очевидна неправилност на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Исканията на страните (А. В. и „Р. П.“ ЕООД) отново са основани на изложените в касационните им жалби оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт. При постановяване на решението съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или е направил изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение в обжалваните му части не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
На основание чл. 78 от ГПК и направените искания в полза на страните следва да бъдат присъдени разноски за разглеждане на делото пред касационната инстанция съразмерно уважената и отхвърлената част от иска, както следва: „Р. П.“ ЕООД следва да заплати на адвокат Д. Й. от Софийска адвокатска колегия адвокатско възнаграждение за оказана от нея безплатна адвокатска помощ пред касационната инстанция в размер на 5000лв., определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа, при съобразяване на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. А. К. В. следва да бъде осъден да заплати на „Р. П.“ ЕООД сумата от 5190лв. – разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд №1957/04.04.2024г. по в. гр. д.№988/2023г. в частите, с които „Р. П.“ ЕООД е осъдено да заплати на А. К. В. сумата от 100 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпените увреждания, резултат от настъпила на 19.02.2021г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането 19.02.2021г. до окончателното плащане и е отхвърлен предявеният от А. К. В. срещу „Р. П.“ ЕООД иск за разликата над присъдените 100 000лв. до претендираните 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 19.02.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Р. П.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат Д. Й. Й. от Софийска адвокатска колегия, с адрес [населено място], [улица], ет., офис, сумата от 5 000 лв., представляваща дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА А. К. В., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Р. П.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 5190лв. – разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: