ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 736

[населено място], 10.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

М. Б.

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2819 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на лицата, осъществяващи функциите синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), срещу определение № 3039/25.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2791/2024 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено разпореждане № 262 641/13.09.2024 г. по т. д. № 1495/2017 г. на СГС за връщане на подадената от жалбоподителя искова молба и прекратяване производството по делото.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният състав неправилно е приел, че многократно водените преговори с адвокатски кантори, осъществяващи дейност на територията на К. Л. с цел назначаване на представител на ответното дружество в съответствие с правото на К. Л. може да се приравни на бездействие от страна на ищеца. Заявява се, че и към настоящия момент банката не е получила приемливи оферти, поради което и не е стартирана процедура пред съответните съдебни органи на Княжеството. Поради тази причина и не са изпълнени указанията на съда. Според касатора съдът е формирал и неправилния извод, че заличаване на ответното дружество в търговския регистър на К. Л. е довело до загуба на неговата правоспособност, игнорирайки разпоредбата на чл. 141 от PGR, която предвижда допустимост на предявена правна претенция срещу заличено дружество, като в този случай по молба на инициатора на процеса съдът назначава представител на заличеното дружество. Претендира се отмяна на въззивното определение и на потвърденото с него разпореждане на първата инстанция и връщане на делото на СГС за по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Заличаването на ответно дружество съгласно изискванията на законодателството в К. Л. от търговския регистър в Княжеството води ли до загуба на процесуалната правоспособност на ответника по смисъла на чл. 27 ГПК по образувано в Р. Б. съдебно производство при положение, че съгласно приложимото материално право на К. Л. – чл. 141 PGR - при възможност да се предяви правна претенция срещу обединение /акционерно дружество/, което е заличено от търговския регистър, се провежда процедура пред съд в К. Л. по назначаване на представител на заличеното дружество, който да го представлява по образуваното дело след вписването му в търговския регистър на К. Л.

2. Налице ли е основание за удължаване на срока за представяне на доказателства за конституирането на особен представител на ответника в друга държава, когато това се налага поради обективни причини, препятстващи ищеца да осигури ангажиране на лице с необходимата компетентност?.

Препис от частната касационна жалба не се изпраща за връчване.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност.

Апелативният състав е констатирал, че производството пред СГС е било образувано през 2017 г. по искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, евентуално чл. 59, ал. 3 ЗБН, евентуално чл. 59, ал. 2 ЗБН против „Д. Х. АГ, К. Л. Първоинстанционният съд е инициирал производство по изготвяне на съдебна поръчка за призоваване на ответника по реда на Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, подписана в Хага на 15.11.1965 г., но същата е останала неизпълнена, като е било установено, че дружеството ответник е прекратено с решение на Княжеския окръжен съд на Лихтенщайн от 27.07.2017 г. поради липса на достатъчно активи за покриване на съдебните разноски. След изготвена заявка за правна информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, целяща установяване правосубектността на ответника, на ищцовата страна е била дадена възможност да предприеме действия по назначаване на особен представител в изпълнение на чл. 141 PGR на К. Л. В обжалваното определение е отразено, че в продължение на почти седем години нито са били изпълнени указанията на съда, нито съществува индиция, че това някога ще бъде направено.

За да потвърди разпореждането на СГС за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, съставът на Апелативен съд София е приел, че в резултат от бездействието на ищцовата страна е пропусната възможността да бъде проведен процес пред българския съд срещу надлежен ответник, който разполага с процесуална правоспособност. В мотивите на обжалвания акт съставът е изложил съображения, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за наличие на която съдът следи служебно. Възприел е мотивите на първостепенния съд, че е налице хипотеза на нередовна искова молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 129 ГПК, която подлежи на връщане. Посочил е, че висящността на съдебен процес за неопределен период от време е в явно противоречие с принципите на българския граждански процес за бързина на съдебното производство.

Касаторът не е обосновал релевираното от него основание за факултативен достъп до касационен контрол.

И двата въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, т. е. да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция.

Без значение за производството е правното положение на „Д. Х. АГ след заличаването му в търговския регистър на К. Л. т. е. дали то е лишено от процесуална правоспособност, или от процесуална дееспособност по смисъла на чл. 27, съответно чл. 28 ГПК. Същественото в казуса е, че поради извършеното заличаване по отношение на това дружество не могат да бъдат извършвани валидни процесуални действия по инициираното от синдиците на „КТБ“ АД /н./ исково производство, тъй като подадената от тях искова молба се явява нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, каквито са съвпадащите мотиви на предходните две инстанции. Настоящият състав на съда съобразява и обстоятелството, че изцяло в тежест на ищеца е да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на закона, съответно в случая да извърши необходимите правни действия пред съд в К. Л. по назначаване на представител на соченото от него дружество ответник. В продължение на почти седем години такива действия не са били извършени, поради което с оглед неизпълнение на задължението по чл. 129, ал. 2 ГПК съдът с разпореждане е върнал исковата молба, което въззивната инстанция е потвърдила като правилно. Изводът за законосъобразност на разпореждането за връщане на исковата молба, респ. прекратяване на производството по предявените срещу „Д. Х. АГ искове е мотивиран от състава на Апелативен съд София изцяло с бездействието на ищцовата страна, а съображенията за липса на процесуална правоспособност на дружеството са изложени като допълнителни аргументи.

Вторият въпрос не държи сметка, че първоинстанционният съд многократно е продължавал срока за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност, зачитайки твърденията на ищцовата страна, че се водят преговори с адвокати в Лихтенщайн, т. е. приемайки наличието на уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК. От друга страна, заложеното във въпроса твърдение, че поради обективни пречки ищецът е бил препятстван да осигури представител на ответното дружество, не намира опора в материалите по делото. Следователно въпросът се явява самоцелно и хипотетично поставен.

При липса на общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждането на сочения допълнителен такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложеното налага извод за постановяване на отказ обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция и на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН следва да бъде събрана дължимата се държавна такса в размер на 15 лв. от масата на несъстоятелността.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3039/25.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2791/2024 г. на Апелативен съд София.

ОСЪЖДА „КТБ“ АД /н./ да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 15 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.