Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Д. Членове: Е. М. Е. Д. при секретар С. П. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Д. Д. по административно дело № 3541 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по касационна жалба на О. Т., подадена чрез процесуален представител против решение № 28 от 31.01.2022 г. постановено от Административен съд - Монтана по адм. д. № 453/2021 г., с което е отхвълена жалбата й против решение за отказ с изх. № 03-120-РД/52 от 09.09.2021 г., издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Монтана, с което оспорващата е уведомена, че е отхвърлено изцяло проектно предложение Повишаване на икономическата устойчивост на стопанството на О. Т., рег. номер [номер]в ИСУН за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. и Томова е осъдена да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Монтана, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В хода на производството, поради смъртта на касационния жалбоподател Томова, като страна е конституиран наследникът й синът й А. С..
Ответникът по жалбата Директорът на ОД на Държавен фонд Земеделие - Монтана оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за оставяне на първоинстанционното решение в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от касационния жалбоподател.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано страновище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред АС Монтана е решение за отказ с изх. № 03-120-РД/52 от 09.09.2021 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ Монтана, с което е отхвърлено изцяло проектното предложение Повишаване на икономическата устойчивост на стопанството на О. Т., рег. номер [номер]в ИСУН за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020.
Настоящият съдебен състав счита за правилни изводите на съда, че процесния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. В корелация с доказателствата по делото е изводът на съда за неоснователност на твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - заявлението за кандидатстване е подадено в ДФЗ, извършени са административни проверки, вкл. и проверка на място в присъствието на кандидата, за което е съставен контролен лист от служители на ОД на ДФЗ, съставени са оценителни листове от определените оценители и доклад за констатираните несъответствия. Правилни са изводите на съда и за материална законосъобразност на административния акт. По подадено Заявление за подпомагане по проектно предложение Повишаване на икономическата устойчивост на стопанството на О. Т., рег. номер [номер]в ИСУН за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони, е била определена със съответната заповед оценителната комисия за проверка на административното съответствие и допустимостта на проектното предложение, като е констатирано, че същото не отговоря на условията Критерии за допустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване, а именно: 1) не са представени доказателства за получени от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите приходи/доходи за предходната календарна година и 2) към проектното предложение не е представен документ от компетентния орган по околна среда - РИОСВ, удостоверяващ съответствие с режимите на защитени територии. Поради тези констатации е постановено решение за отказ с изх.№ 03-120-РД/52 от 09.09.2021 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ - Монтана, с което е отхвърлено изцяло проектното предложение.
Видно от материалите по преписката е, че заявителите са били запознати с правилата, уредени в Указания за кандидатстване и с критериите за допустимост на кандидатите, на които следва да отговарят кандидатите за подпомагане. Правилно съдът е приел, че представеният договор за наем/ рента от 01.01.2018 г., от страна на заявителката, не отговоря на алтернативно посочените в т.12.3 от раздел 11.1 Критерии за допустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване, тъй като Томова през 2018 г. не е била регистрирана като земеделски стопанин, предвид което и декларираните от нея приходи/доходи от продажба на земеделска продукция не е ясно как са реализирани, още повече, че и представените квитанции не отговорят на изискванията за приходни/разходни документи. Правилен е и изводът относно липсата на приложен документ от компетентния орган по околна среда (РИОСВ), удостоверяващ съответствие с режимите на защитените територии, въведени със ЗЗТ, въпреки, че Томова твърди, че се касае за очевидна фактическа грешка. Такъв документ не е приложен по установения ред чрез ИСУН. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 31.01.2022 г. постановено от Административен съд-Монтана по адм. д. № 453/2021 година.
ОСЪЖДА А. С. да заплати на Държавен фонд Земеделие - Монтана сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИАНА ДОБРЕВА
секретар:
Членове:
/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ
/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ