ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749

[населено място], 10.03.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на пети март, през две хиляди двадесет и пета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: А. Н.

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 292 / 2025 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Булмедия„ АД против определение № 13256/17.09.2024г. по ч. гр. д.№ 9310/2024г. на Софийски градски съд, с което, след отмяна на определение № 31212/ 31.07.2024 г. по гр. д.№ 45248/2024г. на Софийски районен съд, е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Аутдоор нетуърк„ ООД , квалифициран по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, против „Булмедия„ АД, чрез налагане на обезпечителна мярка - забрана за ответника и представляващите го лица да извършват демонтаж или възлагат на трети лица извършването на демонтаж на съоръжения на ищцовото дружество, находящи се на посочени конкретни адреси в определението на съда и обезпечителната заповед, ползването терените на които се основава на сключен между страните договор за наем. Жалбоподателят твърди нищожност на въззивното определение, поради противоречие между мотиви и диспозитив и като постановено от незаконен съдебен състав, като се позовава на следното: 1/ мотивите съдържат констатация за „неоснователност на частната жалба на „А. Н. ООД, с последица „оставянето й без уважение„, въпреки последващото й уважаване; 2/ определението е постановено от докладчик, който не съвпада с определения в Протокол за избор на докладчик от 09.08.2024 г. и което, освен че поражда основателно съмнение в безпристрастността на постановилия го съдия, съставлява произнасяне от незаконен състав.

В евентуалност жалбоподателят се позовава на неправилност на въззивния акт, обоснована с недопустимост на обезпечения иск, в евентуалност – поради вероятната му неоснователност и при липса на доказана обезпечителна нужда. Недопустимост на бъдещия иск жалбоподателят твърди поради неяснота на петитума му, доколкото е посочена цена, което предполагало осъдителен иск за конкретна сума, а от друга се формулира петитум за осъждане ответника да не извършва определени действия. Позовава се на прекратяване на договора с „ А. Н. ООД, сключен на 17.03.2014 г., поради изтичане на договорения с него десетгодишен срок или считано от 17.03.2024 г.. От съдържанието на молбата за допускане на обезпечението жалбоподателят обосновава съмнение, че се цели установяване, че договорът не е прекратен, какъвто иск е недопустим.От последващото изложение е видно, че това му съждение не изхожда от недопустимостта на иск за факт, освен изрично предвидените в закона, а предвид явното противоречие на предявения иск с безспорното, според страната, прекратяване на договора, с достигнало до насрещната страна волеизявление на „Булмедия„ АД. Страната намира, че представените доказателства не обосновават вероятна основателност на иска, дори само поради непредставяне на договора от 17.03.2014 г.. Оспорва и наличието на обезпечителна нужда, като изхожда от самото съдържание на молбата за допускане на обезпечението, в която не се твърдят реално осъществявани от „Булмедия„ АД неправомерни действия с рекламните съоръжения на бъдещия ищец, а само вероятност за бъдещи такива.

Ответната страна „ А. Н. „ ООД оспорва допустимостта на частната жалба, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, с оглед посочената цена на бъдещия иск - 1 426,76 лева - под минималния законодателен праг за касационна обжалваемост. Оспорва обоснованост на основание за допускане на касационното обжалване, поради липса на фомулиран правен въпрос, както и поради бланкетно позоваване на основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. Оспорва верността на твърдението за постановяване на въззивния акт от съдия – докладчик, различен от избрания чрез системата за случайно разпределение / видно от протокола за избор от 14.08.2024 г. /. Намира несъстоятелни и останалите доводи нищожност. Позовава се на съдържанието на вече подадената искова молба, а относно вероятната основателност на иска твърди затруднение за представяне на договора към момента. Обезпечителната нужда намира доказана с факта, че рекламните съоръжения, върху наетите от ответника терени, се ползват в търговската дейност на ищцовото дружество и в момента, с отдаването им под наем на трети лица, поради което евентуален демонтаж от ответника би поставило ищеца в състояние на неизпълнение на сключените с тези лица договори и пред опасност от отговорност за вреди. Относно прекратяването на договора се позовава на заплащана, съответно получавана от ответника наемна цена и след 17.03.2024 г. , прилагайки доказателства.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, предвид следното:

С въззивното определение е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „А. Н. „ООД, в качеството му на наемател, за осъждане ответника „Булмедия„ АД, в качеството му на наемодател, да не препятства ползването на отдадени, по договор за наем с ищеца от 17.03.2014г., терени, върху които последният е монтирал и ползва свои рекламни съоръжения / в който смисъл е формулирания петитум на стр. 3, пар. последен от вече подадената искова молба /, като самите терени също не са собственост на наемодателя, а общинска собственост и ползвани от последния по договор за наем със Столична община. Молителят – бъдещ ищец е твърдял, че срока на правоотношението му с ответника е обусловен от съществуването на наемно правоотношение между последния и Столична община, възникнало въз основа на конкурс № 9-СО-2011 , безспорно към момента, с оглед решение на СОС № 776/06.10.2022г., с което договора за наем с „Булмедия„ АД на основание посочения конкурс е оставен в сила, до провеждането на нов търг или конкурс за съответните позиции. Позовава се на получена от ответника покана, с неоснователно – според него - искане за освобождаване на заетите терени, предвид изтичане срока на договора, което обстоятелство оспорва. По същество твърди неопределен, но определяем, съобразно решението на СОС срок – до провеждането на нов търг или конкурс за терените. В поканата от наемодателя е предоставен конкретен срок за освобождаването им, с предупреждение, че след изтичането му ще бъдат предприети действия по демонтаж на съоръженията. Ищецът се позовава на сключени с трети лица, за следващите 6 месеца, договори за ползване на рекламните съоръжения. Обезпечителната нужда обосновава с твърдение за вече предприети от други дружества, свързани с ответника, идентични действия.

Посочена е цена на бъдещия иск - 1 496,76 лева, която сума кореспондира с месечната наемна цена за ползването на терените за процесните рекламни съоръжения, плащана от „А. Н. ООД на „Булмедия„ АД. Предметът на обезпечения иск не попада в никоя от хипотезите на чл. 69, ал. 1 ГПК, поради което подлежи на определяне от съда, съгласно чл. 69, ал. 2 ГПК. Доколкото не се сочи определена към момента цена на иска, от разглеждащия го съд, настоящият състав намира, че следва да се произнесе като неограничен от такава, аналогично на произнасяне по неоценяем иск. Предвид това, не намира частната касационна жалба недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Несъстоятелни са доводите за нищожност на въззивното определение. Независимо от съдържаща се в мотивите констатация за неоснователност на частната жалба и за оставянето й без уважение / очевиден редакционен пропуск /, в останалата си част мотивите на въззивното определение са в пълно съответствие с постановения диспозитив, за уважаване на частната жалба, с допускане на исканото обезпечение. При кореспондиращи си мотиви / при това в същинската им част, по обосноваване основателността на искането за обезпечение / и диспозитив, не е налице противоречие, опорочаващо постановения съдебен акт до степен на пълна неразбираемост, откъдето и нищожност. Несъстоятелен е и довода за подменен член на състава, предвид безспорно осъществен избор за случайно разпределение на делото от 14.08.2024 г., съгласно приложения към ч. т.д.№ 9310/2024 г. на СГС протокол .

Следователно, не се обосновава твърдяната нищожност, нито е установима от състава недопустимост на съдебния акт, за които съдът следи служебно, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. първо и второ ГПК. Представеното изложение, за основанията за допускане на касационното обжалване, за които жалбоподателят дължи обосноваване по основен и допълнителен селективни критерии, единствено възпроизвежда съдържанието на частната касационна жалба, без формулиран въпрос, в съответствие със задължителните указания в ТР № 1/2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Следователно, не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване. Направените за настоящото производство разноски на противната страна, от заплатено адвокатско възнаграждение, за които е направено изрично искане, подлежат на възмездяване с решението по обезпечения иск, съгласно приетото с т. 5 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13256/17.09.2024 г. по ч. гр. д.№ 9310/2024 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: