ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1122

София, 10.03. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 29.01.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Борис Д. Илиев

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 2271/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. Г. срещу въззивно решение № 710/07.02.2024 г. по в. гр. д. № 7620/2021 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20046194/18.02.2021 г. по гр. д. № 31334/2019 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Прокуратурата на Р. Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за горницата над присъдените 1 000 лева до претендирания размер от 23 890 лева, претендиран частично от вземане за 500 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение; за сумата от 14 040 лева – обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за лечение и за сумата от 23 890 лева, претендирана частично от вземане за 100 000 лева като обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи (намалена клиентела).

Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Р. Б. (нататък и ПРБ) не e подала писмен отговор.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

При установяване на релевантните за спора обстоятелства първоинстанционният съд е установил прекратяването на наказателното производство срещу ищцата. От представените постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.07.2012 г., потвърдено с определение от 30.08.2012 г. по н. ч.д. № 4077/2012 г. на СГС, н. о., 34 нак. с-в. и с определение от 27.11.2012 г. на САС (след като е било обжалвано от пострадалите лица), наказателното производството срещу ищцата е било прекратено поради липсата на доказателства за съставомерност на деянието от субективна страна. В тези актове е установено, че ищцата в качеството и на ЧСИ е извършила въвод във владение в недвижим имот без наличие на изпълнително основание за това (площта, в която е извършила въвод, не е била посочена в издадения изпълнителен лист (в скица, която е неразделна част от съдебно решение), че противоправността на действията на ЧСИ е била установена (по подадена жалба незаконосъобразното действие на ЧСИ е било отменено от съда), но не е установено ЧСИ да е действала с някоя от специалните противоправни цели, посочени в разпоредбата на чл. 282, ал. 1 НК, поради което деянието и е несъставомерно.

Първоинстанционният съд е приел за основателен иска за неимуществени вреди от прекратеното наказателно производство и го е уважил за част от предявения размер, като е определил размера на обезщетението след преценка на всички събрани по делото доказателства, които имат значение за релевантните за този размер обстоятелства според практиката на ВС и ВКС.

При обсъждане на обстоятелствата, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелствата, че срещу ищцата в същия период са водени и други наказателни производства – две досъдебни производства и следствено дело в СГС, по които също са определени мерки за неотклонение. Съдът е обосновал извода си, че описаните от ищцата негативни преживявания не са в причинна връзка единствено с процесното досъдебно производство, но са резултат и от останалите водени срещу нея дела, което следва да бъде съобразено при окончателното определяне на размера на обезщетението.

Първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е доказала, че е претърпяла имуществени вреди.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищцата срещу тази част от първоинстанционното решение, с която исковете и са отхвърлени.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:

Въззивният съд е очертал предмета на спора.

Отразил е доводите за неправилност на първоинстанционното решение - за неправилност на изводите за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетения за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени и вреди, вследствие на незаконно обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. с ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1 пр. 1 вр. с чл. 20 , ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Въззивният съд е установил и съобразил следните факти, свързани с незаконното обвинение:

Ищцата е била привлечена като обвиняем с постановления от 13.07.2011 г. и от 31.10.2011 г. Първоначално й е определена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5 000 лева, а в последствие е задържана под стража за срок от 72 часа. Задържането под стража не е отменено изрично като незаконно. По делото не е спорно, че досъдебното производство приключило с постановление за прекратяване от 27.07.2012 г.

От правна страна:

Въззивният съд е приел, че е налице незаконен акт на правозащитен орган - обвинение в извършване на престъпление, за което воденото срещу ищцата наказателно производство е било прекратено поради липса на престъпление - чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Съобразил е продължителността на наказателното производство - малко повече от година а не както ищцата е твърдяла повече от 3 години, тъй като до привличането й като обвиняем тя не е търпяла държавна принуда и негативни последици от привличането.

Като е основал изводите си на приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, съдът е приел за недоказано настъпването на останалата част от описаните в исковата молба неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение: че ищцата е претърпяла сериозно влошаване на здравословното й състояние, исхемична болест на сърцето и артериална хипертония.

При определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът е съобразил обстоятелствата, визирани в ППВС 4/23.12.1968 г. и последващи решения на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, които имат значение при определяне на обезщетения за причинени вреди от незаконно обвинение, включително продължителността на наказателното производство, обвинението за престъплението по чл. 282, ал. 3, вр. с ал. 2, пр. 1 от НК (престъпление по служба), което е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; възрастта на пострадалата - на 53 години към датата на привличането й за обвиняем и това, че тя е била обвинена в качеството и на длъжностно лице - частен съдебен изпълнител за извършени от нея действия в кръга на службата и; че към онзи момент тя е била в активен етап от професионалното и личностното й развитие; интензивността на психическия дискомфорт, преживян от ищцата; чистото й съдебно минало; обстоятелството, че повдигнатото незаконно обвинение не е затруднило личния и социалния й живот в степен по-висока от обичайната, определената й мярка за неотклонение; липсата на данни за настъпването на други, извънредни промени в начина й на живот. Така въззивният съд е обосновал, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 1 000 лева.

Съдът е приел и че ищцата не е направила доказателствени искания за установяване на претърпени вреди във връзка с професионалната и дейност.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната жалба е включено изложение на основания за допускане до касационно обжалване (стр. 3), в което са поставени следните въпроси, за които жалбоподателят твърди, че осъществяват основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК:

1. Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта?

2. За наличието на незаконна връзка между незаконното обвинение и и твърдените неимуществени вреди. Сочи решение по гр. д. № 3909/2022 г., на IV г. о. на ВКС.

2. Относно определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото релевантни обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост при предявен иск за присъждане на обезщетение за такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение. Сочи определение по гр. д. № 813/2023 г., на IV г. о. на ВКС.

3. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1986 г. (всъщност 1968 г.) и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? Сочи определение и решение по гр. д. № 770/2023 г. на IV г. о. на ВКС.

4. Кои са обстоятелствата /критериите/, които съдът следва да вземе предвид при преценката си дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, определя /е спор за/ граждански права по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпленията, предмет на разследване? Сочи определение и решение по гр. д. № 1080/2022 г. на IV г. о. на ВКС.

В представената молба вх. № 35273/26.03.2024 г., озаглавена „Допълнение към касационна жалба“ е поставен следният въпрос:

Доколко в случаите когато обвинението засяга не само личната, но и професионална сфера, независимо от времето, през което едно лице е било обвиняем, могат да засегнат в много по-висока степен професията, доброто име и доверието в личните и професионалните качества, и доколко те са от изключителна важност, тъй като очакванията и изискванията за лоялност, почтеност и висок професионализъм са изключително завишени и е логично незаконното обвинение да засегне в по-голяма степен личния и професионалния живот на ищеца. Възможно ли е при по-кратък период, в който едно лице е обвиняемо, степента на засягане да е по-висока, когато обвинението е свързано с неговата професия?

Поставените въпроси се отнасят до начина на определяне на обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане от незаконно обвинение и до критериите, които трябва да бъдат взети предвид за точно прилагане на принципа на справедливост. Те са разновидности на един и същи въпрос, който е обусловил изхода на спора, но не се установява твърдяното от касационния жалбоподател противоречие със съдебната практика.

Както беше посочено за мотивите му, въззивният съд се е позовал на посоченото във въпросите ППВС 4/23.12.1968 г. и на последващата практика по приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и разрешението му не противоречи на посочените ППВС и решения на ВКС, а им съответства.

Съгласно приетото с т. 2 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС посочените от жалбоподателя определения на ВКС, постановени в производства по чл. 288 ГПК, не попадат между актовете, визирани чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не могат да обосноват допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което настоящият съдебен състав не ги обсъжда.

Не се установява и противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, поради което не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Тъй като по поставените въпроси има установена практика на ВКС и жалбоподателят не е обосновала допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така както е предвидено с т. 4 от ТР № 1 /2010 г. по тълк. д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, то и това основание не е осъществено.

Жалбоподателят поставя и въпроса: дали не е нарушено правото й на справедлив процес от безпристрастен съд, ако делото е разгледано от съдия, който си е правил отвод по друго нейно дело.

За да се приеме, че е налице предубеденост и липса на безпристрастност следва да бъде установено, че при разглеждане на делото са налице такива нарушения на правата на страната, за които да може да се направи обосновано предположение, че се дължат именно на личните отношения между съдебния състав и насрещната страна.

Въпросът не е обуславящ, тъй като жалбоподателката не е направила искане за отвод на състава на въззивния съд, който е разгледал делото и постановил обжалваното решение, което е нейното средство за процесуална защита срещу нарушаване на принципа на безпристрастност на съда.

Следва да се отбележи и че само от обстоятелството, че член или членове на съдебния състав са си правили отвод по други дела с участието на ищцата М. Г. (жалбоподател във въззивното и в касационно производство) не следва извод, че съставът, постановил обжалваното решение, е незаконен, нито че обжалваното решение е незаконосъобразно. Основанията за отвод по чл. 22 ГПК се преценяват по всяко конкретно дело. А по делото не се твърди наличие на някое от основанията, предвидени в чл. 22, ал. 1 ГПК, за отвод по отношение на някой от съдиите от състава, постановил обжалваното въззивно решение.

Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК.

Поради това настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение.

От изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът в касационното производство ПРБ не е направила искане за присъждане на направени разноски, не е представила списък на разноски и доказателства за извършени разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 710/07.02.2024 г. по в. гр. д. № 7620/2021 г. по описа на Софийския градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.