ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1105

гр. София, 10.03.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 3043/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. К., подадена чрез адв.Н.Б., против решение № 46 от 11.03.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 484/2023г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ граждански състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 921/30.06.2023г. по гр. дело № 807/2022г. на ОС-Пловдив, с което на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, е отменен договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот. акт № 26, том 2, рег.№ 1265, дело №206 от 30.08.2012г. на нотариус с рег. № * при Нотариалната камара, с което ищецът А. А. К. е дарил на сина си – ответника Н. А. К., апартамент № * в [населено място] в[жк]на [улица] [жилищен адрес] със застроена площ 69 кв. м, ведно с избено помещение № 25 с площ 10 кв. м и заедно с 2,949% ид. части от общите части сградата, поради недаване от дарения на поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1. Съставлява ли отказ по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД предоставянето на издръжка в размер по-малък от търсения от дарителя; 2. При отсъствието на надлежно установяване на който и да е от елементите от фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, допустимо ли е уважаването на иска. По тези два въпроса поддържа противоречие с решение № 65/ 30.05.2018г. по гр. д.№1498/2017г. на ІІІ ГО на ВКС. По въпросите: 3. Допустимо ли е произнасяне на въззивния съд, въз основа на недоказани по делото факти и обстоятелства и 4. Следва ли при наведено във въззивната жалба оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, въззивният съд служебно да събере или да укаже на страните нуждата от събиране на доказателства от значение за изхода на делото, твърди противоречие с решение № 367/12.12.2012г. по гр. д. № 155/2012г. на І ГО на ВКС. Формулирани са и въпросите: 5. Длъжен ли е съдът да установи възможностите на надарения да предоставя издръжка, при преценката за основателността на иска за отмяна на дарение и налице ли е виновен отказ по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и 6. Чия е тежестта да докаже това обстоятелство. По последните два въпроса се твърди противоречие с решение № 302/16.11.2017г. по гр. д.№ 610/2017г. на ІV ГО, решение № 201/23.10.2015г. по гр. д.№ 600/2015г. на ІІІ ГО и ТР №1/2013г. на ОСГК на ВКС. Според касатора въззивното решение следва да се допусне до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидната му неправилност, тъй като съдът е формирал своите изводи въз основа на неустановени факти, догадки и предположения.

Ответникът по касационната жалба А. А. К., чрез процесуалния си представител адв.Г.И., в писмен отговор изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

На 20.01.2025г. от ищеца А. К. е постъпила молба, с която същият заявява отказ от предявения иск за отмяна на дарението; моли да се прекрати производството пред ВКС и да се обезсилят първоинстанционното и въззивно решение. С молби от 27.01.2025г. и от 15.02.2025г. ищецът А. К. оттегля отказа от иска преди произнасянето на съда по него, поради което, съставът на ВКС приема, че процесуалното действие-отказ от иска е неизвършено и не е налице основанието по чл. 233 ГПК за прекратяване на касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване намира следното:

Ищецът А. К. е предявил против сина си - ответника Н. К. иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за разваляне на договор за дарение на недвижим имот, сключен с нот. акт № 26, том 2, рег.№ 1265, дело № 206/30.08.2012г. на нотариус с рег. № * на НК, поради недаване от дарения на поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за отмяна на процесното дарение е уважен, въззивният съд е приел следното: на 30.08.2012г. с договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот. акт № 26/2012г. ищецът дарил на сина си апартамент в [населено място] на [улица]. На 25.11.2021г., на 29.11.2021г. и на 02.12.2021г., чрез телепоща, ищецът изпратил до ответника покана, с която претендирал от него месечна издръжка 1 250 лева, тъй като няма средства от които да се издържа. Липсват данни поканите да са връчени надлежно на ответника, поради което съдът е приел, че връчването им е осъществено на 13.05.2022г. заедно с преписа от ИМ. Посочил е, че след получаване на поканата, включително и в хода на цялото производство, ответникът не е предоставил на ищеца исканата издръжка (която според исковата молба е в размер 1000 лева месечно). Прието за установено е, че синът е осигурил на баща си жилище (ищецът живее в жилището, предмет на договора за дарение) и заплаща консумативните разходи за него, разходите по поддръжка на входа и за ремонт на жилището; връзката между баща и син е лишена от обичайната близост, но през годините преди завеждането на делото ответникът е полагал грижи за баща си, без да му осигурява ежедневно храна, лекарства и непосредствени грижи. Въз основа на представената по делото медицинска документация и на заключенията на СМЕ съдът е приел, че здравословното състояние на дарителя е изключително тежко, това налага честа хоспитализация, предприемане на оперативни интервенции и медикаментозно лечение, за което са необходими суми от 130 лева (150 лева) до 410 лева месечно; след 15.01.2023г. поради смяна на тазобедрена става и след 04.01.2024г. поради преживян исхемичен инсулт ищецът имал нужда и от чужда помощ и от средства за заплащане на такава помощ. В заключението на СИЕ на в. л. В. Ш. е обобщено, че за 2022г. средномесечните суми, необходими за издръжката на ищеца са 578,66 лева, а за периода от 21.01.2023г. до 21.06.2023г. те са 1 421,56 лева, като в тях са включени разходите за обгрижването му в размер около 805 лева месечно. Съдът е установил също, че за периода от 13.05.2022г. до 31.10.2022г. ищецът не е имал никакви доходи; считано от 01.07.2022г. му е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в месечен размер 433,51 лева, а считано от 01.07.2023г. - в размер 485,53 лева; след 17.05.2023г. ищецът получил целева помощ за отопление 546,95 лева и месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер 35,28 лева. Въззивният съд е обобщил, че за времето от 01.07.2023г. до 31.12.2023г. за задоволяване на разходите на ищеца в минимален размер 578 лева му е била необходима сумата 57,19 лева (578 лв. минус 485,53 лв., минус 35,28 лв.); за времето от 01.01.2024г. поради получения инсулт и необходимостта от грижи за обслужването и хигиената му - сумата 901,19 лева (1 422 лева минус 485,53 лева, минус 35,28 лева). След съпоставка между получаваните от ищеца доходи и необходимите месечни средства за осигуряване на нормален живот съдът е обосновал извод, че дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка.

По отношение на дарения въззивният съд е приел, че не е налице хипотеза на освобождаваща обективна невъзможност да предоставя исканата издръжка. За да обоснове този извод съдът се е позовал на справка от ТРРЮЛНЦ от 2017г. според която ответникът е едноличен собственик на капитала и управител на „Н и М Билд“ ЕООД-гр.Пловдив. Съобразил е гласните доказателства (св. А. К., сестра на ответника, и св. Г.Г. и св.А.Ч.) според които ответникът е строителен предприемач, получава доходи от строителната фирма за да издържа семейството си; има съпруга и дете във втори клас, живее в апартамент в „Тракия“, който купил с ипотечен кредит; кара „БМВ“; съпругата му работи в счетоводството на търговска фирма. Посочил е, че ответникът не е представил доказателства относно доходите си, като с оглед обстоятелството, че е едноличен собственик на капитала и управител на фирмата, всъщност именно той е този, който може да удостовери какви са неговите реални приходи. Справките за трудовите договори на ответника от 23.06.2022г. и от 28.06.2022г. установяват, че неговият последен трудов договор е прекратен на 06.03.2018г., а справката от ТД на НАП-Пловдив за осигуряването на ответника през 2022г. установява, че той се е осигурявал при осигурителен доход 650 лева за месеците януари, февруари и март и 710 лева за месеците април и май на 2022г. Според съда не е възможно това да е доходът, който ответникът получава от дейността си като строителен предприемач, а е логично при осъществяването на тази дейност да реализира доход от поне 5 000 лева месечно. Съдът е съобразил, че ответникът има задължение за издръжка към малолетен низходящ (дете, родено на 08.07.2014г.), като минималната дължима издръжка за детето е, съответно - 177,50 лева, 195 лева и 233,25 лева. Изложил е съображения, че при тези обстоятелства ответникът не е човек, който няма материална възможност да дава на баща си издръжка, а инцидентните му посещения и инцидентното предоставяне на парични суми не са достатъчни за покриване на ежемесечните разходи на ищеца. Затова според съда отказът на ответника-надарен да дава на ищеца-дарител поисканата необходима издръжка е неоснователен, и е налице виновно поведение на надарения, което законът санкционира с последицата по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД – отмяна на дарението. С тези мотиви въззивният съд е уважил иска.

Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите не се установява АС-Пловдив да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения. Решението не е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по втората група въпроси, уточнени и обобщени от касационната инстанция, в следния смисъл: За задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните и да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност.

Обжалване следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери твърдението на касатора, че по въпроса е налице противоречие с правните разрешения, дадени в цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения на ВКС. По останалите въпроси съдът ще се произнесе при постановяване на решението по чл. 290 ГПК.

За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса в размер 250,31 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46/11.03.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 484/2023г. на Пловдивския апелативен съд, III граждански състав.

УКАЗВА на Н. А. К., представляван в касационното производство от адв.Н.Б., в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 250,31 лева.

При неизпълнение на указанията, касационната жалба ще бъде върната, а производството пред ВКС-прекратено.

След представяне на доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: