ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1840

гр. София, 08.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 2284/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 1243 от 05.03.2025 г. по в. гр. д. № 4332/2024 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 79 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 33231/2022 г. на Софийския районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между П. К. П. и К. К. М. на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР, представляващ първи етаж на западната половина от къщата близнак, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и две антрета, застроен на 85 кв. м, заедно с две мазета и 1/4 ид. част от общите части на сградата, заедно с 1/4 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 592 кв. м, стар номер 16, квартал 269, парцел *, съгласно кадастрална скица, а съгласно документ за собственост: дворно място, цялото с пространство от 612 кв. м, съставляващо имот с пл. № * от кв. 269 по плана на м. „Л.“, [населено място], при посочени съседи, при квоти: по 1/2 ид. ч. за вссяка от съдебителките.

По делото е установено, че страните са наследници по закон на З. И. Б., починала на 17.09.2019 г., която е била собственик на процесния имот. П. П. е предявила иска за делба на самостоятелния обект, заедно с прилежащите идеални части от дворното място. С уточнителна молба от 28.03.2023 г. ищцата изрично е заявила, че не е предявила и не поддържа иск за делба на целия поземлен имот, тъй като същият представлява обща част. От приетото по делото заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза е установено, че построената сграда в поземлен имот с идентификатор *** представлява многофамилна жилищна сграда със застроена площ от 152 кв. м, състояща се от два етажа и четири отделни самостоятелни обекта, които са собственост на различни лица. Понастоящем в поземления имот има изградени две сгради, от които сградата на основното застрояване е отразена за първи път в кадастралната основа на РП на м. „Л. от 1967 г. и не е променяна досега, а постройката на допълващото застрояване е отразена за първи път в КК и КР. Вещото лице е посочило, че към настоящия момент поземленият имот, върху който е построена сградата близнак, отговаря на изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост с оглед обстоятелството, че отговаря на изискването да притежава най-малко 300 кв. м площ и 14 м лице. Действителната площ на поземления имот е различна от тази, посочена в нотариалните актове, като в момента възлиза на 592 кв. м. За да може да бъде разделен парцелът, следва да се приложи допустимото намаление на площта с 1/5 от минимално допустимата площ, което съгласно ЗУТ е допустимо за зони с ниско жилищно строителство.

С оглед на така установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че когато предмет на делбата е отделен обект в сграда етажна собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от дворното място, тъй като то представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Когато всеки от етажните собственици притежава идеални части от дворното място, които съответстват на чл. 40, ал. 1 ЗС, дворното място е обща част и е неделимо по правилото на чл. 38, ал. 3 ЗС. Това обаче не изключва възможността да се подели съсобствен /наследствен/ самостоятелен обект в етажната собственост, като в този случай до делба се допуска самият обект, заедно с припадащата му се идеална част от мястото, без самото място да се допуска до делба като отделен обект. В настоящия случай е налице етажна собственост, като делба се иска само между съсобствениците на единия от обектите на етажната собственост и това предпоставя допустимостта на делбата на идеалните части от терена, който е обща част. След като не е предявен иск за делба на целия поземлен имот, не следва да се конституират и другите съсобственици. Доколкото предмет на делбата е само първи етаж, към който принадлежат 1/4 ид. част от цялото дворно място, неотносими са оплакванията относно констатираното наличие на втора сграда в имота, имаща обслужващо предназначение. Дори построената допълнителна сграда да е собственост на трето лице в режим на индивидуална собственост, за което по делото не са ангажирани никакви доказателства, доколкото делбата се търси само между съсобствениците на единия от обектите на етажната собственост, същата е допустима само за идеалните части от терена, който е обща част на двете страни по делото.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС дворно място, което не принадлежи на всички етажни собственици, тъй като в мястото съществува и сграда, притежавана в режим на индивидуална собственост; 2. Следва ли съдът да допусне до делба недвижими имоти, ако същите са въведени в делбения процес от ответника по делото, а не от ищеца; 3. Единствено ищецът ли може да определи в първата фаза по делбата кои недвижими имоти да са обект на делба, или това може да стори всеки съделител.

Ответната страна по жалбата П. К. П. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1./. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Първият въпрос е формулиран според твърденията на касаторката и не кореспондира на данните по делото. Действително, в соченото от касаторката решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. 2054/2014 г. на ВКС, II г. о., е прието, че дворното място не представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, когато в него съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не, но настоящият случай не е такъв, доколкото по делото такъв факт не е приет за установен. Ето защо този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.

Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд и по следващите два поставени въпроса, тъй като същите са неотносими към настоящото дело. Така формулирани, същите предпоставят, че до съда е отправено искане по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в делбата на други имоти, освен посочения в исковата молба първи етаж на западната половина от къщата близнак, заедно с 1/4 ид. част от общите части на цялата къща близнак, както и 1/4 ид. част от поземления имот, в който е изградена сградата, било то в отговора на исковата молба или в нарочна молба, представена в първото проведено по делото съдебно заседание. По настоящото дело обаче такова искане не е направено от касаторката нито в отговора на исковата молба, нито в последваща молба, представена до приключване на първото по делото съдебно заседание.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касаторката.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката следва да заплати на ответната страна по касация сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 500 лв. С оглед разпоредбите на чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се превалутира, като се присъди 255,65 евро.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1243 от 05.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 4332/2024 г. по описа на Софийския градски съд.

О с ъ ж д а К. К. М. да заплати на П. К. П. сумата 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/ разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: