ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1866
гр. София, 08.04.2026 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23.03.2026г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: В. П.
БОРИС Д. ИЛИЕВ
разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №307 по описа на съда за 2026г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищцата К. В. С., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. Б. М., и ответника „Специализирана болница за рехабилитация - Б.“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му адв. Т. М., против Решение №5791 от 24.09.2025г. по в. гр. д. №6262/2023г. на Софийския градски съд.
С касационната жалба на К. В. С. решението се обжалва в частта му, с която е потвърдено Решение №1543 от 02.02.2023г., постановено по гр. дело №42054/2021г. по описа на СРС, ГО, 153 с-в, в частите му, с които са били отхвърлени исковете й за заплащане на сумата над 20000 лв. до 60000лв.- обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, и сумата над 471,20 лв. до 2657,07лв.- обезщетение за имуществени вреди /такси и суми за изследвания, шини, ортези, колани, пръсторазредители, лекарства, копиране на документи, такси за куриерски, нотариални и правни услуги, както и суми за гориво/, претърпени от ПТП, настъпило на 17.05.2019г. в [населено място], АМ“С.“, при кръговото кръстовище в посока от [населено място], признато за трудова злополука с разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО от 04.06.2019г. на ТП на НОИ - София - град, ведно със законната лихва от 17.05.2019г. до окончателното плащане. Излагат се доводи за неправилност на решението в посочените му отхвърлителни части поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е направено искане за отмяната му и уважаване изцяло на предявените искове.
Ответната страна по жалбата „Специализирана болница за рехабилитация - Б.“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника й адв. Т. М., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
С касационната жалба на „Специализирана болница за рехабилитация - Б.“ АД решението се обжалва в частта му, с която след частична отмяна на Решение №1543 от 02.02.2023г., постановено по гр. дело №42054/2021г. по описа на СРС, ГО, 153 с-в, ответникът „Специализирана болница за рехабилитация - Б.”АД,[ЕИК], е осъден да заплати на ищцата К. В. С. на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от още 15000лв. към присъдените с първоинстанционното решение 5000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и психически травми, както и сумата от 471,20лв.- обезщетение за имуществени вреди - заплатени от ищцата суми за изследвания, шини, ортези, колани, пръсторазредители и лекарства, претърпени от настъпило на 17.05.2019г. в [населено място], АМ“С.“, при кръговото кръстовище в посока от [населено място] ПТП, признато за трудова злополука с разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО от 04.06.2019г. на ТП на НОИ - София - град, ведно със законната лихва от 17.05.2019г. до окончателното плащане. Излагат се доводи за неправилност на решението в посочената му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е направено искане за отмяната му и отхвърляне на исковите претенции.
Ответната страна по жалбата К. В. С., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. Б. М., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
В частта им, с която се обжалва произнасянето на въззивния съд по претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, касационните жалби са недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2657,07 лв., поради което така постановеното въззивно решение по този иск с оглед цената му е окончателно и не подлежи на обжалване. В останалата им част, с която се обжалва произнасянето на въззивния съд по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди касационните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че между ищцата К. В. С. и ответникът „Специализирана болница за рехабилитация - Б.“ АД е съществувало трудово правоотношение, че на 17.05.2019г. в [населено място], АМ “С.“, при кръговото кръстовище в посока от [населено място], на път по обичайния си маршрут от работното място към местоживеенето си ищцата е претърпяла ПТП с управлявания от нея лек автомобил „О. В. с ДК [рег. номер на МПС] , признато за трудова злополука с разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО от 04.06.2019г. на ТП на НОИ - София - град.
От заключението на изслушаната в първоинстанционното производство СМЕ е установено, че вследствие на гореописаното ПТП ищцата е получила кръвонасядане на левия лакът, лявата китка и кръвонасядане в дясна поясно-седалищна област. Проведено е лечение чрез поставяне на тутор на ляв долен крайник за 30 дни, мека имобилизация на рамо тип „Дезо“ за 25 дни и ортеза за китка и палец за 14 дни. Проведена е рехабилитация след сваляне на превръзката. Според вещото лице и след анализ на цялата представена по делото медицинска документация, не е налице вероятност да се получат тежки увреждания от типа на счупване на масивни кости, каквито са лакетната и бедрената кост. Вещото лице отбелязва също, че при ищцата са налице предшестващи процесното ПТП дегенеративни промени по гръбначния стълб в шията и пояса, като е възможно травмата да е обострила съществуващите преди това оплаквания, без да може да се определи категорично дали и в каква степен това се е случило. Изпитваната от ищцата болка е лекувана консервативно с медикаменти и физиотерапия, а кръвонасяданията преминават до две седмици без да оставят последствия за живота и здравето на пострадалата. Установено е от вещото лице и че ищцата е претърпяла травма поради ухапване от куче на 31.10.2020г., довело до ограничени движения в лявата ръка към момента на прегледа.
От заключението на допълнителна СМЕ в първата инстанция е установено, че след извършен анализ на медицинската документация от проведена образна диагностика /Я./, при ищцата не се установява наличие на травматични промени на костните структури, които да са настъпили в резултат на ПТП. Визуализираните промени на лумбалния и цервикалния отдел на гръбначния стълб се свързват в най-голяма степен с дегенеративни /възрастови/ промени.
От заключението на допуснатата във въззивната инстанция тройна СМЕ е установено, че вследствие процесното ПТП ищцата е получила контузия на ляв раменен пояс и мишница, ляв лакът и ляво коляно, контузия в тилната област. При удара в задната част на управлявания от нея лек автомобил се е получил т. нар. „камшичен удар, обуславящ диагноза „Разтягане на шията, което води до хронична болка в 25% от случаите. При този тип удар главата извършва хиперфлексия, последвана от хиперекстензия, а оплакванията могат да настъпят непосредствено след травмата или след известно време, като характерно за тези случаи е хронифициране на болките. Вещите лица не намират данни за травматични увреждания на костните структури в приложените по делото образни изследвания /рентгенографии и Я./. При ищцата са установени дегенеративни промени в гръбначния стълб, датиращи отпреди процесното ПТП /амбулаторен лист №594/05.06.2012г./- спондилоза, представляващо неспецифичен дегенеративен процес, водещ до стеноза на гръбначно-мозъчния канал и каналите на нервните коренчета. При така доказаните дегенеративни изменения преди процесното ПТП, усложнени в причинно-следствена връзка с инцидента, в резултат на преживян „камшичен удар и контузия на ляв раменен пояс, могат да бъдат обективираните с неврообразни изследвания дискови протрузии на ниво С4- С7 с двустранна компресия на С5-С6. Д. с дискови протрузии на С4-С7 може да бъде причинена от различни фактори, като: физическо пренапрежение, трамва, дегенеративни изменения, както е в случая. Дегенеративните промени в шийната област по-рядко водят до болки и компресия на нервни коренчета.
Съдът е приел, че не е необходимо подробното обсъждане на всеки един от представените от ищцата множество медицински документи, доколкото те са били разгледани и анализирани от изслушаните заключения на основната, допълнителната и тройната СМЕ в първата и въззивната инстанция.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че в резултат на злополуката на ищцата са били причинени следните травми: контузия на главата вляво теменно, без данни за черепно-мозъчна травма; контузия с миалгия на шията; контузии на ляв раменен пояс и мишница, ляв лакът и ляво коляно, контузия в тилната област. Приел е, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване тези травми да са обострили предходно състояние или заболяване на ищцата /дегенеративните процеси в гръбначния стълб/, както и при инцидента да са й били причинени травматични увреждания на костни структури /счупвания на лява раменна кост и бедрена кост на ляв крак/, както твърди тя. Травмите са причинили на ищцата засилена болка, без да може да се определи със сигурност продължителността на изпитването й, а кръвонасяданията са преминали в срок до две седмици без трайни последици за здравето й. От представените болнични листове съдът е установил, че след инцидента ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност в периода от 20.05.2019г. до 10.06.2020г. Въз основа на представените амбулаторни листове и експертно становище /л. 104-107, том 1 от първоинстанционното производство/, които се подкрепят от свидетелски показания, съдът е приел, че в резултат на процесната злополука при ищцата са настъпили и тежки емоционални, когнитивни и поведенчески нарушения, които могат да се обобщят като посттравматично стресово разстройство, налагащо продължително комплексно фармакологично и психотерапевтично лечение и обуславящи съществено увреждане в общото социално функциониране на индивида, като последните продължават и към 22.10.2020г., видно от експертното становище на л. 112, том 1 от първоинстанционното дело. За неотносими към предмета на спора са приети представените от ищцата медицински документи, отнасящи се до инцидент с нея от 31.10.2020г., при който е нападната и ухапана от куче, вследствие на което получила фрактура на лявата ръка и рани на дясно бедро и дясна предмишница, причинили слабост и изтръпване на пръстите на лявата ръка, затруднено до невъзможно сгъване и разгъване, болка при флексия и екстензия, както и болка и скованост в шията. При така установените по делото факти и при отчитане на момента на настъпване на уврежданията, икономическата обстановка в страната към този период, възрастта на пострадалата, данните от приложената по делото медицинската документация и заключенията на изслушаните СМЕ относно вида, характера и степента на получените от ищцата травми, времетраенето на оздравителния процес, начина и степента на възстановяване, съдът е приел, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди /физическите болки и страдания и психически травми/ в размер на 20000лв., като за разликата до претендирания размер от 60000 лв. искът й следва да се отхвърли.
За неоснователно е прието възражението на ответника с правно основание чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ за намаляване на отговорността му поради допусната от пострадалата груба небрежност, с която е допринесла за трудовата злополука. По така направеното възражение съдът е посочил, че по делото не са били събрани доказателства за наличие на такава. Приел е и че липсват основания за приспадане на полученото от ищцата застрахователно обезщетение в размер на 1000 лева, тъй като не се касае за никоя от хипотезите на чл. 200, ал. 3 и 4 от КТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът К. В. С. иска допускането на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: „Може ли съдът да основе своите изводи само на част от доказателствата и доказателствените средства, избрани от него, без да обсъди и другите и в случая решавашия състав не е обсъдил ТЕЛК-а, представен в последното съдебно заседание?“. По така поставения въпрос се поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът „Специализирана болница за рехабилитация - Б.“ АД иска допускането на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по следните въпроси:
1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всичи доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се?
2. Притежава ли формална доказателствена сила частен свидетелстващ документ досежно изложените в него факти и обстоятелства, оборима ли е тя и чия е доказателствената тежсст за установяване, че фактите, отразени в частния свидетелстващ документ, действително са се осъществили при оспорване на документа от ответната страна?
3. Следва ли страната да установи при условията на пълно и главно доказване разпределените й в доказателствена тежест факти и обстоятелства?
4. Следва ли съдът да изложи могиви защо кредитира или не кредитира заключението на приетата по делото съдебна експертиза?
5. При преценка на показанията на свидетели, с които се установяват факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, следва ли съдът да цени същите с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му?
6. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудовата злополука длъжен ли е съдът да посочи в мотивите на решетиего си всички обстоятелства от зиачение при определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД и да обсъди всички критерии, посочени в ППВС № 4/ 1968г.?
Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като се твърди, че въззивният съд се е произнесьл по следния въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: Представлява ли злоупотреба с права оттегляне на пълномощия непосредствено преди разпит на пълномощник на страна по делото, за да може да се заобиколи императивната забрана на чл. 166, ал. 3 от ГПК?
Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК поради очевидната му неправилност.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
Според настоящия състав на съда не са налице поддържаните от касаторката К. В. С. основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният от нея въпрос в изложението в първата си част има обуславящо значение за изхода на спора и отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Същият обаче не е бил разрешен в противоречие със съдебната практика, тъй като при постановяване на решението си въззивният съд не е основавал изводите си само на част от събраните по делото доказателства, а на съвкупната им преценка. Видно от мотивите на решението съдът действително е посочил, че доколкото по делото са били приети няколко заключения на съдебно - медицински експертизи, чийто заключения е кредитирал и които са разгледали и анализирали писмените доказателства по делото, то не е необходимо подробното обсъждане на всеки от представените от ищцата медицински документи. Това обаче не означава, че същите, включително представените от ищцата в последното съдебно заседание решения на ТЕЛК, са били игнорирани, а че съдът е приел, че от тях не могат да бъдат направени изводи, които да са различни от тези, до които са стигнали вещите лица и които съдът е споделил. Несъгласието на касаторката с тези съображения на съда, което е обективирано и в начина, по който е формулиран въпросът й, не е основание за допускане на касационно обжалване на решението, а оплакванията й за неправилност на същото не подлежат на разглеждане в настоящото производство, а само при постановяване на касационно решение по чл. 293 от ГПК след евентуално допускане на касационно обжалване. Доколкото по поставения въпрос е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, която е съобразена, то не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Не са налице и поддържаните от касатора „Специализирана болница за рехабилитация - Б.“ АД основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Първият въпрос от изложението е от значение за изхода на спора, но не е бил разрешен в противоречие с формираната по него съдебна практика. При постановяване на решението си съдът е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства и да се произнесе по доводите и възраженията на страните, включително по възраженията на този касатор с правно основание чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ за намаляване на дължимото на ищцата обезщетение с получените обезщетения от общественото осигуряване и застрахователно обезщетение. Действително изложените в решението мотиви по тези възражения са лаконични, но доколкото съдът е потвърдил първоинстанционното решение, то следва да се приеме, че е препратил към мотивите на последното, които са достатъчно подробни. По отношение на възраженията на касатора срещу показанията на св. М. С. - дъщеря на ищцата, във връзка с които е формулиран и петият въпрос от изложението, следва да се посочи, че същите не са от решаващо значение за изхода на спора и съдът не е основавал изводите си изключително на тях и в нарушение на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, пренебрегвайки заинтересоваността на свидетелката, а само доколкото се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Вторият, третият и четвъртият въпрос от изложението са обосновани от касатора във връзка с приетото от съда, че в резултат на настъпилия инцидент ищцата е претърпяла посттравматично стресово разстройство. Същите не са били разрешени в противоречие със съдебната практика. За да достигне до извод, че в резултат на злополуката на ищцата е било причинено посттравматично стресово разстройство съдът не е приемал, че представените от нея в тази връзка медицински документи имат формална доказателствена сила, а ги е преценявал в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства и при отчитане на опитните правила и правилата на формалната логика. Така направените от съда изводи не са в противоречие със заключенията на приетите СМЕ, доколкото предмет на последните, видно от съдържанието им и квалификацията на вещите лица, са били причинените на ищцата травматични увреждания, а не отражението на инцидента върху психическото й здраве, с което те изобщо не са се занимавали.
Шестият въпрос от изложението, свързан с преценката на обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на бащата на ищеца, е от значение за формиране на решаващата воля на съда и обуславя изхода на делото, поради което по отношение на него е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като така поставеният въпрос не е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната и казуална съдебна практика. Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, които в случай на телесни увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат степента и продължителността на болките и страданията, понесени от увредения, а когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти; силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. При определяне на обезщетението се вземат предвид и конкретните социално - икономически условия и стандартът на живот в страната към момента на увреждането, както и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди въззивният съд е съобразил посочените в цитираната практика критерии и е взел предвид фактите и обстоятелствата, които са от значение за определянето му. Отчел е характерът на уврежданията, получени от ищцата, претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни психически преживявания, установени от доказателствата по делото, продължителността на лечението и възстановителния период, социално - икономическата обстановка, като във въззивното решение са изложени подробни съображения защо съдът определя конкретния размер на обезщетението.
Не е налице и твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая поставеният от касатора въпрос не удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като се повдига за пръв път в касационното производство и по него въззивният съд не се е произнасял.
Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед обстоятелството, че и двете страни са подали касационни жалби срещу въззивното решение и недопускането на касационно обжалване, то направените от всяка от тях разноски за касационното производство следва да останат за нейна сметка.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на К. В. С., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. Б. М., и „Специализирана болница за рехабилитация - Б.“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му адв. Т. М., против Решение №5791 от 24.09.2025г. по в. гр. д. №6262/2023г. на Софийския градски съд в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявения от К. В. С. против „Специализирана болница за рехабилитация - Б.”АД, иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди с цена 2657,07 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №5791 от 24.09.2025г. по в. гр. д. №6262/2023г. на Софийския градски съд в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявения от К. В. С. против „Специализирана болница за рехабилитация - Б.”АД, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
В частта му, с която касационните жалби са оставени без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.