РЕШЕНИЕ

№ 153

гр. София, 13.03.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря А. Р. като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2694/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба, вх. № 25045638/09.06.2022 г. по регистъра на Софийски районен съд (СРС), подадена от И. П. П. – Ц. и допълнена с молби вх. № 25015719/26.06.2024 г. и № 14574/23.08.2024 г. по регистъра на същия съд, от адв. П. – С. - назначена за служебен адвокат на страната за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 281525/21.11.2019 г. по гр. д. № 24872/2019 г. на СРС, потвърдено - в уважената част на предявените от „Т. С. ЕАД с ЕИК[ЕИК] против И. П. П. – Ц. искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ - с решение № 261087/18.02.2021 г. по гр. д. № 6067/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б състав. С решението е признато съществуване на вземане срещу ответницата, произтичащо от доставка на топлинна енергия за времето от м. май 2016 г. до м. април 2018 г. в апартамент №..., находящ се в [населено място],[жк],[жилищен адрес] вх. „..“, ет. ...

В молбата се поддържа основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (в останалата част производството по отмяна е прекратено с влязло в сила определение на ВКС по настоящото дело). Твърди се, че е налице новооткрито писмено доказателство - талон от 15.05.2016 г. за отчет на уреди за дялово разпределение, от който се установява липса на измервателен уред на радиатор за потребена в имота топлинна енергия. Счита се, че талонът е от съществено значение за делото, тъй като се отразява върху изводите за съществуване на вземане на топлофикационното дружество срещу молителката за цената на доставена в имота топлинна енергия за процесния период. Доказателството било новооткрито, защото е установено от молителката, която живее от много години в Р. Ф. едва през м. май 2022 г., дълго време след смъртта на нейната сестра - К. П. П. (обитателка на жилището), при запознаване с наличните в имота документи.

Ответникът по молбата за отмяна – „Т. С. ЕАД чрез юрк. П. я счита за неоснователна и претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца „ТА – ЕС – НЕЛБО Инженеринг“ ООД не взема становище.

С определение № 4544 от 10.10.2024 г. по настоящото дело на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна в горепосочената й част.

За да се произнесе по нея ВКС, състав на трето гражданско отделение взе предвид следното:

Производството по гр. д. № 24872/2019 г. на Софийски районен съд, 162 състав е било с предмет искове за съществуване на вземане на „Т. С. ЕАД от И. П. П. – Ц., произтичащо от доставка на топлинна енергия за времето от м. май 2016 г. до м. април 2018 г. в апартамент №..., находящ се в [населено място],[жк],[жилищен адрес] вх. „..“, ет. ... С решение № 281525/21.11.2019 г. по това дело претенциите по чл. 422 ГПК са уважени – съответно за сумата от 1398. 28 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г. за горния имот, и за сумата от 39. 19 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението - 22.01.2019 г., до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.01.2019 г. по гр. д. № 3717/2019 г. по описа на СРС, 162 състав. В останалата му част – до предявените 46. 69 лв., искът за главница от такса за дялово разпределение е бил отхвърлен, така, както и исковете за обезщетение за забава (в посочен период) в плащането на главницата за топлинна енергия и на такса за дялово разпределение. В уважената част на исковете по чл. 422 ГПК решението на първостепенния съд е потвърдено от Софийски градски съд с решение № 261087 от 18.02.2021 г. по гр. д. № 6067/2020 г. на II-б въззивен състав. С оглед цената на предявените искове по гражданското дело, въззивно решение се е стабилизирано с постановяването му – арг. от чл. 296, т. 1 ГПК. За да постановят този правен резултат съдилищата са приели, че през исковия период на ответницата е била начислявана топлинна енергия за два броя отоплителни тела с поставени индивидуални уреди за измерване на топлинната енергия (за отчетен период 2017/2018 г. единият радиатор е бил демонтиран), за два водомера за топла вода, за щранг - лира в банята и за сградна инсталация. Съобразни са представените пред първата инстанция доказателства (изравнителни сметки и талони за отчет) и констатациите на назначената СТЕ и е направено съждение, че за процесния период в имота е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в сградата в края на отчетните периоди. Въз основа на тях се установява, че стойността на реално консумираната от ответника топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. е в размер на 546. 36 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 704. 52 лв.), а за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. е в размер на 863. 90 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 183. 28 лв.). По делото е бил представен талон за отчет на уреди за дялово разпределение, съставен от топлинния счетоводител „НЕЛБО топлинно счетоводство“ на 11.05.2027 г. относно процесния обект, с абонат К. П. П.. Там удостовереното обстоятелство, че измервателен уред с № 20027455 (монтиран в стаята на апартамента, съгласно отразеното в изравнителната сметка за времето 5.2016 г. – 4.2017 г., съставена от топлинния счетоводител) е счупен и така радиаторът, на който е поставен, е без уред, е намерило отражение в констатациите на вещото лице по приетото заключение на СТЕ, че топлоподаването в обекта е било, на първо място, към две отоплителни тела (радиатори). При изчисленията на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетен период 2017/2018 г. експертът е вече съобразил обстоятелството, че единият радиатор е бил демонтиран. Към главното задължение за топлинна енергия е начислена и дължимата годишна такса за извършваната услуга дялово разпределение между потребителите в сграда – етажна собственост, за процесния период, установена в присъдения от първоинстанционния съд размер.

Приложеният към молбата за отмяна писмен документ – талон за отчет на уреди за дялово разпределение от 15.05.2016 г. съдържа констатация, че измервателен уред с № 20027455 (монтиран на радиатора в стаята) в обекта (жилището) на К. П. П., не е наличен, свален е. Този документ носи подписа на последната – т. е. на абоната.

С оглед на изложеното, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не може да бъде уважена. Процесният талон за отчет на уреди за дялово разпределение от 15.05.2016 г. не удовлетворява предпоставки от фактическия състав на горната разпоредба.

Дори и да съставлява новооткрито доказателство (такова, което е съществувало по време висящността на спора, но страната не е знаела за това, или не е могла да се снабди с него въпреки положената нормална и дължима грижа за добро водене на делото), представеният частен писмен документ не може да обоснове основателност на молбата за отмяна. Законът, в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква освен доказателството да е новооткрито, то да е от съществено значение за делото – т. е. двете предпоставки следва да са налице кумулативно. Въпросният талон за отчет не притежава характеристиката на доказателство от съществено значение за спора. Документът е съставен да удостовери, че към 15.05.2016 г. едното от двете отоплителни тела (радиатори) в обекта на абоната (специално това, монтирано в стаята на жилището) е без измервателен уред, който не е наличен, защото е свален. Обстоятелството, че радиаторът в едното помещение е без измервателен уред за разходвана топлинна енергия няма отношение към спора по съществуването на вземането от доставката й в апартамента за процесния период, какъвто е бил предметът на иска, уважен с решението, чиято отмяна се иска. Сведението, за което е съставен документът, е неотносимо към спорния предмет, доколкото отсъствието на монтиран върху радиатора измервателен уред не удостоверява, че не е потребявана топлинна енергия, а рефлектира върху начина на отчитането й и метода на изчисление, който в случая е установен от назначеното по делото вещо лице, вкл. и за дължимата такса за дялово разпределение.

Отсъствието на кумулативно установен елемент от основанието, на което се иска отмяна на влязлото в сила решение, характеризира молбата като неоснователна и налага да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото, в полза на представляваната от юрисконсулт страна следва да се присъди възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. То се определя в размер на 100 лв., на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) вр. с чл. 37 ЗПП.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. П. П. – Ц. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 281525/21.11.2019 г. по гр. д. № 24872/2019 г. на Софийски районен съд, потвърдено - в уважената част на предявените от „Т. С. ЕАД с ЕИК[ЕИК] против И. П. П. – Ц. искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ - с решение № 261087/18.02.2021 г. по гр. д. № 6067/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б състав.

ОСЪЖДА И. П. П. – Ц. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Т. С. ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] сумата от 100 (сто) лева – разноски в производството по отмяна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.