РЕШЕНИЕ

№.75

гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№712 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ИВП-11“ ЕООД срещу решение №33 от 05.02.2023 г. по в. гр. д.№837/2022 г. на ОС Плевен. С обжалваното решение е потвърдено решение №1479 от 13.10.2022 г. по гр. д.№1267/2022 г. на РС Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ИВП-11“ ЕООД срещу „Новако строй“ ЕООД иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 266 от ЗЗД за признаване на установено, че „Новако строй“ ЕООД дължи на „ИВП-11“ ЕООД сумата от 23 817.25 лв. главница по данъчна фактура №[ЕГН]/19.08.2021 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.№79015/2021 г. на РС Плевен.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че задължението на ищеца към ответника, респективно на ответника към неговия възложител /АПИ/ е изпълнено и прието, което обуславя правото на ищеца изпълнител да получи уговореното възнаграждение, което несъмнено е изискуемо. Излагат се съображения, че уговорката, че възложителят ще плати, когато на него в качеството на изпълнител му заплатят, не е нищожна, но следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето й, а това, с оглед грижата на добрия търговец, следва да се счита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя на изпълнителя, спрямо третото...