ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820

гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Галина Иванова

Диляна Господинова

при секретаря .............., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 1896 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, [населено място] срещу решение № 266/22.04.2024 г., постановено по в. т.д.№ 958/2023 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1054/24.08.2023 г. по т. д.№ 570/2022 г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология – Майчин дом“ ЕАД, [населено място] сумата от 142810 лв. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 59 ЗЗО, представляваща стойност на надлимитна дейност за месец 12.2019 г. по договор № 22-2459/22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и допълнително споразумение № 8/22.02.2019 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. и сумата 27649,60 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – лихва за забава за периода от 01.05.2020 г. до 28.03.2020 г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности /НРДМД/ за 2018г., на 22.05.2018г. между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, като възложител, и „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология – Майчин дом“ ЕАД, като изпълнител, е сключен договор № 22-2459/22.05.2018 г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва на посочените в чл. 1, ал. 1 от договора лица болнична медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки. Първоинстанционният съд е обявил като безпорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата: че за процесния период между страните съществуват твърдените договорни отношение за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки; че дейностите по процесните пътеки са извършени в посочения обем и стойност, както и че дължимото се за тях плащане надхвърля договорно установените лимити.

Въззивният съд е определил като спорен въпроса дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на реално извършените и отчетени от болницата на основание индивидуалния договор по чл. 59 ал. 1 ЗЗО дейности, които са в обхвата на тази помощ, в случаите когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка.

Решаващият състав се е позовал на практиката на ВКС (решение № 169 от 16.02.2021г. на ВКС по т. д.№1916/2019г., II т. о. и решение № 47 от 19.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 418/2021 г., II т. о.) и е приел, че клаузата на чл. 38, ал. 1 от договора относно отчитането на дейностите в рамките или под равнището на месечната стойност е нищожна, поради което за изпълнителя е възникнало вземане в размер на обема и стойността на отчетените и извършени дейности по клинични пътеки.

В обжалвания съдебен акт е обсъдено и Решение № 6/11.04.2024г. на КС по к. д.№15/2023г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване /обн. ДВ, бр. 70 от 19.06.1998г., посл. изм. бр. 16 от 23.02.2024 г./, предвиждаща, че НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори обеми и стойности. С оглед на Решение № 3/28.04.2020 г. на КС по к. д.№ 5/2019 г., относно неприлагане на противоконституционния закон за заварените от решение на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО не е приложена и предявените искове са уважени.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроси по чл. 280, ал. 1 и въвежда основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК по спорния между страните въпрос за заплащане от НЗОК на извършените и отчетени дейности, които надхвърлят договорно и законово определените обеми и стойности.

Въпросът е разрешен в практиката на ВКС, която е цитирана в мотивите на обжалваното решение, а нормата на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО е обявена за противоконституционна. В мотивите на съдебните актове и в решението на Конституционния съд е даден отговор на въведените правни въпроси, които не следва да се възпроизвеждат в настоящото определение.

В този смисъл по въпросите, заявени на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Какъв е характерът на процесните договори за осъществяване и заплащане на медицинска дейност, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НЗОК?“; „Нарушават ли се правата на здравноосигурените лица, регламентирани в 33О от клаузите на сключен на основание чл. 59, ал. 1 33О договор между НЗОК и лечебно заведение - изпълнител на болнична медицинска помощ, с които клаузи се ограничава заплащането от НЗОК на отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в Приложение № 2 към договорите стойности?“; „Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?“ и „Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?“, съществува практика на ВКС, поради което евентуалната неяснота в правната норма е отстранена и въпросите не могат да се квалифицират като такива от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

По въведеното основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение касаторът поставя въпросите: „Неограничено ли е правото на здравноосигурените лица да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК по чл. 35, ал. 1 ЗЗО при разходване на „лимитирани“ бюджетни средства?“ и „3аконосъобразно ли е използването на резерва на НЗОК, средствата от който следва да се разходват за заплащане на непредвидени и неотложни разходи в случаи на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства, при обезпечено плащане по сключените индивидуалните договори в съответствие със ЗБНЗОК за съответната година и за определен обем?“. Поставените въпроси, не само не подадат в заявеното основание за допускане на касационно обжалване (прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството), но по същите съществува съдебна практика и е осъществен контрол за конституционосъобразност.

По въпроса, заявен на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: „Следва ли въззивният съд да се съобрази безусловно с решение на Конституционния съд, с което е прието, че правата на гражданите по чл. 52 от КРБ не са неограничени?“, касаторът се позовава на Решение № 2/22.02.2007 г. на Конституционния съд по конст. д.№ 12/2006 г. Въпросът не е коректно формулиран, тъй като за допускане на касационно обжалване посочената предпоставка в процесуалния закон изисква въззивният акт да е постановен в противоречие с решение на Конституционния съд по конкретен правен въпрос, а не дали съдилищата съобразяват решенията на Конституционния съд. В случая въззивният съд е съобразил относимото към спорния въпрос Решение № 6/11.04.2024г. на КС по к. д.№15/2023г.

Процесуалният въпрос, въведен на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички заявени във въззивната жалба оплаквания на въззивника?“, е мотивиран от касатора с твъдението му, че не е обсъден доводът му, че е предвиден ред за заплащане на надлимитните дейности, като основните предпоставки за това били съществуване на средства, решение на Надзорния съвет на НЗОК и посочване на условия и ред за заплащане на дейностите, определени съвместно от Надзорния съвет на НЗОК и от управителния съвет на БЛС. Въззивният съд е счел възраженията на НЗОК са неоснователни. В обжалвания акт подробно са изложени мотивите на съда и отхвърлянето на възражението за НЗОК относно реда за заплащане на надлимитните дейности е основано на правото на здравноосигурените лице на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, както и на задължението на НЗОК да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигурените лица. Възизвният съд изрично е споделил даденото в практиката на ВКС разрешение, че в случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител.

По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.

На основание чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски в размер на 17364 лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 05.08.2024 г. и преводно нареждане от 12.08.2024 г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 266/22.04.2024 г., постановено по в. т.д.№ 958/2023 г. от Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, [населено място], [улица], да заплати на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология – Майчин дом“ ЕАД, [населено място], [улица], сумата от 17364 лв. (седемнадесет хиляди триста шестдесет и четири лева) – адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: