ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 836

София, 13.03.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о., в закрито заседание на пети март през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т. д. № 246 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник – юрк. М. М., срещу определение № 435 от 18.12.2024 г. по в. ч. т. д. № 619/2024 г. на Апелативен съд – П., Трети търговски състав, с което е потвърдено определение № 670 от 06.08.2024 г., постановено по т. д. № 483/2023 г. по описа на Окръжен съд – С. З. С последното е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение № 218 от 27.06.2024 г. в частта за разноските.

В частната касационна жалба се излагат доводи, че обжалваното въззивно определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска отмяната му и изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени в тежест на ответното дружество. Жалбоподателят твърди, че е признал иска в срока за отговор на исковата молба и с поведението си не е дал повод за завеждането му, поради което са налице и двете кумулативни предпоставки на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и не следва да му се възлагат разноските за производството, сторени от ищеца. Поддържа и, че въззивният съд не е обсъдил всичките му доводи, твърдения и аргументи за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото (чл. 78, ал. 5 ГПК) и предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационен контрол по следните въпроси, по отношение на които се твърди, че са разрешени в противоречие със съответно цитирана в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване практика на ВКС, вкл. задължителна такава (чл. 280, ал. 1, т. 1 ЗЗД), решени са в противоречие с акт на Съда на Европейския съюз (чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК), и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК): „1. Какви са обективните критерии, които съдът е длъжен да съобрази при присъждане на разноски в хипотезата на чл. 237 ГПК при определяне на повод за предявяване на иск?; 2. Какви са обективните критерии, които съдът е длъжен да съобрази, при разглеждане на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК?; 3. Следва ли да се присъдят разноски в пълен размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., без да се вземе предвид действително оказаната адвокатска помощ, нейният обем и липсата на фактическа и правна сложност на делото? и 4. Може ли съдът във всеки случай по прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски да се отклони по изключение от този режим и да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическата сложност на конкретното дело, без да е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба № 1/2004 г.?“.

Въведен е довод и за очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, аргументиран отново с твърдения за неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 78, ал. 2 ГПК и чл. 78, ал. 5 ГПК.

С писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната касационна жалба – К. К. К., чрез процесуалния си представител, излага съображения за липса на сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалвания въззивен съдебен акт, като постановен без допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 78, ал. 2 и ал. 5 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното определение, съставът на Апелативен съд – П. е споделил извода на първостепенния съд, че с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, поради което няма основание съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските за производството да бъдат поети от ищеца и по аргумент от цитираната норма правилно са възложени в тежест на ответното дружество. Решаващият съдебен състав е посочил, че правният интерес от водене на установителния иск е обоснован с обстоятелството, че ищецът фигурира като длъжник в Централен кредитен регистър към БНБ по процесния договор за кредит, сключен с „ПроК. Б. (България)“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на ответното дружество, а последното е подало справка в ЦКР на 18.04.2016 г. за наличие на задължения на ищеца по този договор. Приел е за установено, че ищецът е сезирал извънсъдебно ответното дружество за това, че вземанията са погасени по давност, като видно от приложено по делото писмо от 01.09.2023 г., изходящо от ответника: на ищеца е дадена информация за вземанията според данните при ответника, както и становище относно погасяване на задълженията по давност; изложени са съображения, че с изтичането на срока на погасителната давност се погасява не самото задължение, а само възможността то да се търси по принудителен ред, поради което тези задължения са дължими; посочено е, че дружеството предлага гъвкави решения за изплащане на задълженията, като ищецът е приканен към сключване на споразумение при мислимо разсрочване на плащането.

При тези данни въззивният съд е извел извод, че ищецът извънсъдебно се е позовал на изтекла погасителна давност пред кредитора, а последният е отказал да предприеме действия за заличаване на задължението на това основание и подаване на съответна информация в ЦКР, като напротив – уведомил го е, че задължението продължава да съществува, като е предложил сключване на споразумение за разсрочено плащане. Според въззивния съд съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР информацията за кредитната задлъжнялост за клиентите включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период. След извънсъдебното позоваване на изтекла погасителна давност за кредитора е била открита възможността да отрази погасяването на задълженията по давност, както в своето счетоводство, така и да подаде съответната справка за това пред ЦКР, но в случая е проявено бездействие – подобни действия не са предприети, което именно е станало и повод за завеждане на делото.

Относно въведеното още с отговора на исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар и наведените в частната жалба оплаквания, че съдът не е съобразил решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, въззивната инстанция е посочила, че не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Този извод е формиран при посочване, че съдът отчита защитавания по делото интерес, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и всички извършени от процесуалния представител на страната действия във връзка с осъществяване на поетите задължения по договора за правна помощ.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Настоящото производство се развива по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. първо ГПК, като нормата на чл. 274, ал. 3 ГПК изрично препраща към чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно, производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството, развиващо се по подадена касационна жалба, като проверката за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо, по отношение на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 – чл. 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната касационна жалба.

Според разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.

В настоящия случай, невъзможността за допускане на факултативния касационен контрол пряко следва от неформулирането на въпрос с характеристиката на правен (материалноправен или процесуалноправен). Касационната инстанция няма задължение (нито правомощие) да извежда съществения за изхода на делото правен проблем, въведен в спора и разрешен от съда, от твърденията на страната, от нейните доводи или от несъгласието с фактическите или правни констатации в обжалвания съдебен акт. Цитирането на конкретни съдебни актове на ВКС не е тъждествено на излагането на ясен и точен правен въпрос, към които същият е относим, и не може да послужи като предпоставка за допускане на обжалването.

Частният касатор само формално е изпълнил изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за представяне към частната касационна жалба на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, доколкото по отношение на посочените допълнителни селективни критерии за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил изводите на въззивната инстанция. Твърденията, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката, вкл. задължителна такава, на ВКС, в противоречие с акт на СЕС и че допускането на касационно обжалване би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, не могат да обосноват достъп до касация, тъй като не представляват правен въпрос, отговарящ на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед разясненията, дадени в т. 1 от горецитираното тълкувателно решение. Съдържащите се в изложението оплаквания за възприетото от въззивния съд разрешение са такива за неправилност на определението и не подлежат на проверка във фазата на селектиране на частните касационни жалби по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Поради гореизложеното, не е налице общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Липсата на обосноваване на същия изключва необходимостта от обсъждане на поддържаните от жалбоподателя допълнителни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и на твърдяното основание за директен достъп до касация – очевидна неправилност, доколкото въззивното определение не може да бъде квалифицирано като очевидно неправилно въз основа на заявените в частната касационна жалба оплаквания, тъй като те представляват касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК за неправилно приложение на процесуални норми. Отделно, подобен порок на съдебния акт не се констатира от настоящия състав в хипотезите, очертани в практиката на касационната инстанция като проявление на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 435 от 18.12.2024 г. по в. ч. т. д. № 619/2024 г. на Апелативен съд – П., Трети търговски състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: