ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 833

Гр. София, 13.03. 2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО Т.О. в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 2410 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. А., чрез процесуалния му пълномощник – адв. В. П., срещу въззивното решение № 52/20.06.2024г. по в. т.д. №64/2024г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 8/11.01.2024г. по т. д. № 456/ 2022г. на Окръжен съд Бургас, и е прието за установено по отношение на А. С. А., че дължи на „М. Агро“ ЕООД, сумата от 26 374,16 лв., представляваща част от вземане по запис на заповед за сумата от 34 336,56 лв., ведно със законната лихва, за която сума в полза на „М. Агро“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1839/23.05.2018 г. по ч. гр. д. № 3728/ 2018 г. на Районен съд – Бургас.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, необоснованост и като постановено при допуснати процесуални нарушения. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че погасителната давност за вземането е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което според него е пряко противоположно на приетото в ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочва, че давността се прекъсва със започването на производство, в което длъжникът участва. Сочи, че е налице и укоримо бездействие на кредитора, което необосновано не било възприето от въззивния съд. Според касатора апелативният съд неправилно е приел, че с...